Яна Борисова: Винаги поставям моите героини пред дилеми и оставям избора на читателя на коя страна да бъде

Срещам се с Яна Борисова в любимата й Варна на брега на любимото й море. Поводът за нашата среща е излизането на втория роман на Яна – „Дали да“. Романът беше издаден след по-малко от година, след като Яна ни представи първата си самостоятелна книга „Врата към Бер“. Премиерата на „Дали да“ се състоя в София, където в момента живее и работи авторката.

"Аз много обичам да си играя с думите, с ударенията, Дали да - това са разделени думи - дали да идва от собственото ми колебание дали да направя нещо, направих и героинята ми такава малко колеблива", разказва Яна.

Заглавието на романа ни препраща и към именитата френска певица Далида. Идеята на Яна да обвърже главната героиня Стела с известната дива се ражда, след като нейни по-големи приятели я питат дали заглавието има нещо общо с певицата.

"Всички ме питаха има ли нещо общо с певицата Далида. Което беше много хубав въпрос, защото аз първо започнах да слушам нейната музика, и то съвсем неангажиращо, не като изследовател, който е решил да включи тази музика в книгата си, ей така, мислейки за историята, мислех за музиката на Далида", пояснява Яна.

В хода на написването на романа авторката се запознава с автобиографията на голямата френска певица и дори посещава Париж, а впоследствие Яна описва в книгата и дома на певицата.

"По някакъв начин тази нейна история влезе в историята на книгата, защото почти в края на книгата героинята, която представя себе си с артистичния псевдоним Далида (читателят ще разбере защо), отива в Париж. По същия начин хората й казват: "Името ти означава музика" и тя казва: "Не, името ми означава съдба, проклятие и история, която не искам сега да разказвам". Тя започва да се рови в историята и отива до Париж, за да види къщата на тази певица Далида", издава писателката.

За разлика от първия роман на Яна Борисова, „Дали да“ е измислена история, която изправя главните герои пред трудни житейски дилеми.

"Тази книга на мен самата ми беше много приятна за писане и много предизвикателна, защото цялата история стои извън мен. Ако историята за Бер е в мен, тук целият сюжет е със случки извън мен, тоест те не са се случвали на мен", разкрива авторката.

Идеята за „Дали да“ се ражда много скоро, след като Яна издава първия си роман „Врата към Бер" миналата пролет.

"Тя си имаше сюжет, беше написана. Аз се върнах във Варна, излязох с редактора Живко Парушев да обсъдя структурата, сюжета на книгата да му кажа, че съм написала една история, но все още като че ли ме е страх да му я изпратя, защото беше минало много малко време от първия ми роман. Той ми разказа една случка от родовата си памет за негова пра-пра баба, която е имала силни очи. Не ги нарече нито лоши, нито добри, нарече ги силни. Въпросната жена е излязла на чардака, видяла е един черен ат, много красив кон, възкликнала „О, Боже, колко е красив този кон!“, краката му се подкосили и паднал. Извикали знахарка, всъщност падналите коне били два, единия успели да го спасят , а другия - не. Всъщност тази история е разказана също в романа и реално тя се оказва в сърцето на книгата", издава Яна.

Именно затова и двете главни героини носят копринен воал на очите.

„Аз исках да бъде превръзка, да бъде копринен воал, който е завързан на очите, защото това пак е метафора, тъй като ние много често вървим, обичаме с отворени очи и нищо не виждаме. Аз обичам да си играя така с детайлите и нека всеки да открие за себе си това, което му е ценно", казва писателката.

В „Дали да“ Яна Борисова поставя двете главни героини - майката Райна и дъщеря й Стела, в началото и края на едно село, като сюжетът се движи между пътуванията им една към друга.

Те се разделят, когато Стела е много малка, но в същото време прекарват голяма част от живота си години наред в краищата на едно село. Едната е в началото, другата е в края, само майката знае, защото тя е оставила детето в началото на селото, а тя отива в един друг дом в края на селото. Така съм ги направила, защото за мен това е метафора. В един момент децата ни стават нашето начало, ние стоим някъде след тях и ние ги следваме, разкрива авторката.

Неслучайно Яна избира главната героиня Стела да бъде родена на Спасовден, на който според народните предания и обичаи се сбъдват желанията за дете.

"Поставих силното желание на една майка да има дете, защото тогава много силно мога да поставя в контрапункт дилемата й какво да избере - живота на детето си, защото тя го оставя, за да спаси живота му, или да избере себе. На едно място Стела казва: "Аз знам, че за теб ще бъда лудата майка, тази която е оставила детето си, защото нали хората казват това... Винаги поставям моите герои пред някакви дилеми и в някаква битка между факти. Аз знам на коя страна съм. Аз съм на страната на моите героини", усмихва се Яна.

И цитира част от края на историята:

„Понякога така се връща любовта, когато вече е била родена в един поглед между двама“, тоест когато си погледнал един човек, каквото и да ви е разделяло, колкото и години да стоят между вас, ако вие сте се обичали и тази любов е била истинска, когато се погледнете, цялото това време ще мине на лента и то ще събере началото с този „край“ и животът пак ще стане цял и пълен... Аз в това вярвам".

Яна Борисова е родена на 15.06.1977 г. във Варна. Завършва специалност "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересите ѝ са свързани с публична реч, предизборни стратегии и кампании. Голямата любов в работата ѝ са 11-те години като водещ и репортер в БНР - Радио Варна. През 2016-а Яна създава ателие за PR и в него определя себе си като разказвач на бизнес истории. През ноември 2021-ва пише своя първи роман “Врата към Бер“, включвайки в него един от най-четените си пътеписи и една любов в Азия.