Забравеният свят на гения на Панчо Владигеров

публикувано на 29.06.23 в 09:00

Близо 20 пана, включващи снимки, нотни листове, кореспонденция, концертни афиши и др., свързани с малко познати факти от живота и творчеството на Панчо Владигеров включва изложбата „Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век. Посоки, връзки, отражения”, която е част от ММФ "Варненско лято" и може да бъде видяна до 9 юли във фоайето на Фестивален и конгресен център.

Сред документите има и театрални програми, в които присъства името на Владигеров като автор на театрална музика в Берлин – нещо, за което малцина в България знаят, разказва директорът на къщата – музей „Панчо Владигеров“ в София, Надя Сотирова.

Любопитно е да се види и афиш от музикалния фестивал в австрийския Залцбург от 1925 г., след който се разжа и идеята за създаването на варненските музикални дни, прерастнали по-късно в първият музикален фестивал у нас „Варненско лято“.

Панчо Владигеров е бил изключително име в музикалния свят на Европа, в обкръжението на най-ярките имена в европейската и световна музикална култура – композиторите Рихард Щраус, Золтан Кодай, Бела Барток, Дмитрий Шостакович, Джордже Енеску, Арам Хачатурян; диригентите - Бруно Валтер, Исай Дубровен, Херберт фон Караян, Едуард Мьорике, Джордже Джорджеску, Саша Попов, Евгени Светланов; на пианистите – Алексис Вайсенберг, Дино Липати, Святослав Рихтер; на цигуларите – Макс Розен, Густав Хавеман, Бронислав Хуберман, Давид Ойстрах, Леонид Коган; на певци, музикални продуценти, театрални състави, както и други представители на интелектуалния елит на Европа през миналия век – поети, писатели, драматурзи, режисьори.

Контактите на Владигеров с ярките творци на миналото столетие дават своя отпечатък в израстването му като композитор и пианист от световна величина, утвърждават го като ярко име и присъствие в културните програми и афиши на Европа десетилетия наред.

Неговите творби са изпълнявани в Берлин, Лайпциг, Мюнхен, Дрезден, Виена, Залцбург, Париж, Утрехт, Копенхаген, Стокхолм, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Варшава, Атина, Букурещ... И днес изпълненията на творби на Панчо Владигеров по световните сцени изумяват изпълнители и публика, казва още Надя Сотирова.

Отдаваме ли дължимото на Панчо Владигеров, който масово в България свързваме почти единствено с рапсодия „Вардар“ (с нейно изпълнение се открива всяка година ММФ Варненско лято)?

Целият разговор с Надя Сотирова може да чуете в звуковия файл.

Надя Сотирова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Варна е един от градовете, които са особено свързани с неговата биография и с неговия творчески път. Вероятно повечето знаят и помнят този факт, че той е един от двигателите и основателите на първите български народни музикални тържества, в далечната 1926, които поставят началото на днешния фестивал "Варненско лято". Смятам, че отдаваме значимото, тъй като, от една страна той задочно присъства на фестивала, а от друга страна може да се види изключителното богатство на неговия архив, който завещава на българската държава. И не на последно място да се напомни отново на българската публика, на ценителите на българското музикално изкуство, какво е било мястото на Владигеров сред европейския и световен музикален елит", каза Надя Сотирова.

След Варна, където ще остане до 24 юли, изложбата „Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век” ще гостува в Зеления образователен център в Шабла, съобщи Надя Сотирова. Досега тя е показвана в много градове на страната, както и в Рим, Будапеща и Берлин.