На първо четене: Депутатите приеха бюджета на НЗОК за 2023 г.

Народните представители приеха на първо четене Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Това стана с гласовете на 124 депутати, предаде  БГНЕС.

От ГЕРБ-СДС гласуваха 63 депутати (63 "за"), от ПП-ДБ гласуваха 59 депутати ( 59"за"), от "Възраждане" гласуваха 37 депутати (37 "въздържали се"), от ДПС гласуваха 31 депутати (31 "въздържали се"), от БСП гласуваха 23 депутати (21 "против" и 2 "за"), а от ИТН гласуваха 11 депутати (10 "против" и 1 "въздържал се").

При прегласуването от ГЕРБ-СДС гласуваха 63 депутати (63 "за"), от ПП-ДБ гласуваха 59 депутати ( 59"за"), от "Възраждане" гласуваха 37 депутати (37 "въздържали се"), от ДПС гласуваха 31 депутати (31 "въздържали се"), от БСП гласуваха 23 депутати (23 "против"), а от ИТН гласуваха 11 депутати (10 "против" и 1 "въздържал се").

Джевдет Чакъров от ДПС каза, че те няма да подкрепят бюджета. Според него няма тенденция за преструктуриране на бюджета. "През 2023 г. Касата ще похарчи малко над 7 млрд. лв. В ЕС за болнична помощ се дават средно 30%, а за лекарства 17-18%", каза той и уточни, че в бюджета са заложени 20% повече за извънболнична помощ, но страната ни остава на последно място по финансиране в тази сфера. По думите му България си остава последната по отделяне на средства за профилактика в ЕС - под 3 %. "В бюджета не са заложени никакви средства за доплащането на пациентите", обясни той.

Георги Гьоков от БСП също каза, че неговата парламентарна група няма да подкрепи бюджета. "Отново в бюджета за здравеопазване, както и в другите бюджети, трябва да отбележим, че системата надделява над хората", каза той и добави, че в бюджета няма заложени адекватни мерки. Гьоков подчерта, че демографското състояние на нацията е сред основните приоритети на БСП, но в бюджета не виждат мерки за решаване на демографската криза у нас. "Проектът не предлага решения и промени в системата на здравеопазването", смята той.

Маргарита Генчева от "Възраждане" също критикува бюджета и посочи, че парламентарната група на партията ще се въздържи при гласуването. Според нея проектобюджетът е същият като този, който е внесен от служебното правителство. "Управляващо мнозинство нямате оправдание за липсата на заложена реформа", смята тя.

Андрей Чорбанов от ИТН каза, че бюджетът е консервативен и няма резки промени. "Факт е, че без рязка промяна няма как да очакваме промяна", смята той. Чорбанов коментира, че от партията имат резерви и ще предложат промени между първо и второ четене. "На първо четене няма да подкрепим тази рамка на бюджета на НЗОК", добави той.

Костадин Ангелов от ГЕРБ посочи, че предложеният законопроект със сигурност не може да задоволи всичко очаквания в сектор здравеопазване. "Ние ще подкрепим така предложения законопроект, защото е по-добре да имаме действащ бюджет, а не удължителен бюджет", обясни той и каза, че и те ще внесат предложения между първо и второ четене.

Народните представители приеха увеличаване на средствата за първична извънболнична медицинска помощ в размер на 452,6 млн. лв. или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г., увеличение на средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение в размер на 455,7 млн. лв., или с 75,4 млн. лв. повече от 2022 г., увеличение на средствата за дентална помощ в размер на 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г., както и увеличение на средствата за медико-диагностична дейност в размер на 237,3 млн. лв., или с 30,0 млн. лв. повече от 2022 г.

Освен това депутатите приеха увеличение на средствата за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги в размер на 1 764,8 млн. лв., или с 249,3 млн. лв. повече от 2022 г.