Варна няма стратегия за развитие на културата. През последните години тази сфера от обществения живот девалвира. Равнището на културния живот върви надолу, коментира ситуацията в града литературният критик, писател и изследовател Панко Анчев. Според него провинциалният образ на Варна става все по-видим. А това е много страшно и опасно, продължава Панко Анчев. Той е изненадан, че Варна е толкова духовно обедняла, а културният живот е сведен до няколко фестивала, които почиват на стара слава.
За да се поддържа духа на един град, неговите творци трябва да са пред очите на жителите на този град. А през последните години варненските изчезват, споделя наблюденията си Панко Анчев.
"Или по-точно, те нямат възможност нито да създават своите нови произведения, нито да ги публикуват. Градът изглежда някак едностранчив. Уж има културен живот, уж има афиши, но те са все за гастроли, за участие на външни хора. Това мен много ме тревожи и натъжава."
Един град трябва да развива своята художествена култура. На първо място трябва да излизат творците на града, категоричен е писателят Панко Анчев.
"Варна е голям град. Варна има и художници, и писатели, и музиканти - хора на изкуството, които са много подготвени, талантливи, от различни поколения. Но почти не се появяват. Дори така, може би, най-активни са художниците, но като си направи човек една равносметка - уж има изложби, но ако започне да смята колко от тези изложби са на творци от Варна, вижда, че техният брой не е чак толкова много."
"Варна трябва да живее със своето изкуство. Трябва да има дискусии, срещи, да се говори да се спори, да има ярки събития, които да правят впечатление на всички.Отчайващо е положението с писателите. Писателите, които живеят във Варна, някои от които са на много високо равнище, почти не се появяват, защото не могат да издадат своите книги. Никой не им помага. И това е вече твърде опасно, защото нашата национална култура е от такъв характер, че литературата е най-важна. Когато в един град няма писатели или те нямат възможност да се проявяват, то и равнището на културата пада драстично."
Причината е начинът, по който се ръководи културния живот във Варна. Не можем да възлагаме на общинската администрация да се намесва пряко в духовния живот, коментира Панко Анчев, но тя трябва да създава условията за развитието на културата.
"Трябва да подпомага всячески и финансово, и морално, и материално своите творци, творците на на града, и така да издига неговото равнище.
Творците на Варна са оставени на произвола на съдбата, със съжаление продължава Панко Анчев.
"Не случайно, аз обръщам внимание на това, втора година не се връчва награда "Варна" за литература. Даже миналата година наградата за литература беше присъдена на Държавния архив във Варна. Да видим и фонд "Култура" също - как разпределя парите, колко средства остават за творците, не за самодейците, не за любителите, а за професионалните творци на нашия град. че там работите не вървят, че той не се управлява добре, че тази комисия, която решава кой да бъде удостоен с финансиране на неговия проект, е под всякаква критика. Там очевидно хората не познават културния живот на града, не познават творците, не знаят какво става, не знаят кой кой е.
Варненските творци трябва сами да вземат нещата в свои ръце. Трябва да бъдат по-активни и да влияят на тези, които вземат решенията за създаването на условията, в които да се развиват културата и изкуството във Варна.
"Да излезем от това провинциално състояние и отново да се заговори за Варна не като "град на фестивалите", не като "морска столица", а като град на изкуствата, на високата култура, на истинската култура."
Целият разговор с Панко Анчев можете да чуете в звуковия файл.
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..
За православните християни Разпети петък е най-тъжният ден от годината. Този ден е посветен на Христовото разпятие, кръстната смърт и полагането на Исус Христос в гроба. Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат..
Специалистите от Спасителния център към варненския Зоопарк призовават жителите и гостите на града да не хранят розовия пеликан Стойчо с храна, различна от риба. Те се обосновават с факта, че приемът на човешка храна е изключително неприемлив за този рядък за България вид и може да навреди на здравето му. Една здрава птица от този вид без проблем..
Аладжа манастир ще бъде отворен за посещение на 18 април (петък), 19 април (събота) и 20 април – Великден (неделя) от 10.00 до 17.00 часа, почивни дни ще бъдат 21 и 22 април (понеделник и вторник). Побити камъни ще бъде отворен за посещение на 18 и 19 април (петък и събота) от 10.00 до 13.00 часа. На 20 април – Великден, обектът ще бъде затворен за..