Последният септемврийски понеделник и добрата стара есен е тук. Прекрасни моменти! Учебната година започна, всички се завърнаха от почивки, ваканции и радостни летни събития. По улиците на града се излива енергичен, пъстроцветен, шумен и ярък поток от деца. Когато бързаш нанякъде, е малко напрягащо да се провираш между веселите викове и резките движения на това щастливо множество, но само когато бързаш. Иначе неустоимата радост на тези устремени групички от чиста енергия и очакване те заразява за секунди, завладява те и те привлича към всеобщото настроение.
Всъщност есента има две измерения. Онова – природното, възпявано от поети и музиканти и запечатано в картини: топлата, тиха, красива, унесена в мисли и образи, жълто-оранжево-червена есен, по чието лице понякога нежно се стичат дъждовни капки, а друг път слънчеви зайчета закачливо се гонят по короните на дърветата й.
И другото – човешкото лице. Илюминация от цветове и енергия с шумния смях на учениците, с веселото им надвикване по улиците, с колоните от паркирани пред училищния двор автомобили на родители, с есенните ни бележници, изписани със задачи, които все не смогваме да изпълним... И с всички хубави и не толкова хубави страни на това, че градът отново прелива и то не от лежерни туристи, а от стегнати като струни, много бързащи и много на брой хора.
В това второ измерение на есента естествено присъстват и политическите състезатели. Обикновено добре отпочинали през ваканцията, запретнали ръкави и готови за поредните си подвизи пред добрата и всеопрощаваща аудитория, наречена електорат. Тук отварям кратка скоба, защото размисли, свързани с избори, политики и други подобни есенни менюта в нашата общонародна „скара, бира“ май не подхождат много на едно лирическо отклонение, но все пак ще си позволя да го кажа...
И за кой ли път ще се замерват с думи от екрана, или откъдето там намерят за правилно. С красиви и не толкова красиви думи; с думи, значещи нещо или просто празни и надути като ярки балони на събитие... Но най-важното: ние отново ще бъдем готови да се хващаме за косите, да се дразним и дори да се караме с приятели на тема: „Кандидати, изказвания, идеи... може би“... И отново, както почти всеки път, увлечени в глазурата на тортата, ще пропускаме да проверим какви са блатовете, кремът..., какво е съдържанието.
Защото основният въпрос е как искаме да живеем и какво да направим, за да се случва желаното. А не всички дребни, занимателни, но тотално нерелевантни към същността на нещата въпроси, с които отново и отново убиваме житейско време и отбягваме смисъла.
Така. Затварям скобата и продължавам с лирическото отклонение, в което на всяко ново начало е даден старт: училище, политически сезон, следващо стъпало в кариерното развитие, нов бележник, ситно изписан с поредните задачи за деня, за седмицата, за есента и нататък...
В края на септември вечерите захладняха, а залезите станаха по-срамежливи. Слънцето предпочита по-рано да се сгуши зад хоризонта и да сънува своите слънчеви сънища. Ако се загубиш сред малките улички, от дворчетата те грабва старото есенно ухание на домашна лютеница и сладко от смокини. Облаче апетитни аромати те прегръща и тръгва с теб за настроение, съпровожда те през следващите няколко пресечки като детски спомен, като загатнати образи на места, неща и хора, скътани дълбоко в мисления албум на душата.
Есента е прекрасна. Като живота.
Лесна работа е да оценяваме шанса, че сме тук и сега; шанса да преживяваме всичко, с което ни дарява този прекрасен живот.
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успението на Св. Кирил Славянобългарски. Свети Кирил заедно с брат си Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Константин Кирил Философ е роден в Солун в знатно семейство. Завършва обучението си в Магнаурската школа в Цариград. Заедно с брат си Методий..
Денят на лозаря /Трифон Зарезан/ се отбелязва се съгласно Постановление 20 на Министерския съвет от 1962 г. като празник на лозарите в деня на Св. мъченик Трифон, който тогава се отбелязва от Българската православна църква на 14 февруари. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мъченик Трифон започва..