Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евгени Нанев: Доброволчеството ми даде необходимата различна перспектива

Основният проблем в обществото ни са апатията и безразличието, а не корупцията или алчността

Евгени Нанев от "Хале 3"
Снимка: В. Василева

Евгени Нанев е на 28 години, роден във Варна, възпитаник на Природоматематическата гимназия. Доста време живее в София – завършва „Кино и телевизия“ в Нов български университет и работи по специалността си за редица музикални проекти и късометражни документални филми. Преди около две години решава, че иска да се върне и да се развива в родния си град, а не в столицата. Започва работа в корпоративна среда, но не го удовлетворява. В момент на бърнаут му попада обява за свободна позиция за доброволец към Сдружение "За теб" в едно от популярните алтернативни младежки пространства за свободното време. Кандидатства без да се колебае и започва неговата една година доброволческа служба. След приключването на мисията като доброволец планира да се върне към киното, но и да остане част от алтернативното младежко пространство, където получи така необходимата понякога различна перспектива. За възможностите и предизвикателствата за младите хора и за гражданското общество у нас с Евгени Нанев разговаря Валерия Василева. 

Как оценяваш сега решението си да напуснеш столицата, където има много възможности в твоята професионална сфера, и да се върнеш?

Дълго време бях в София - около шест години, учих и работих в кино средите най-общо. Правил съм всякакви проекти, но в последствие реших да се прибера във Варна, да си живея тук и тук да се развивам, да съм част от този град, а не от София. Като цяло се радвам, че се върнах и мисля, че направих правилния избор.

През по-голямата част от времето след завръщането във Варна си доброволец в младежкото пространство „Хале 3“. Имаше ли доброволчески опит по-рано?

Да, в София като студент се занимавах с доброволческа дейност при организиране на фестивали и събития. Като ученик също съм бил доброволец към БЧК и „Делфините“. Не ми е чуждо, знам какво е да си доброволец, какви са горе-долу плюсовете и минусите. В момента, в който се върнах от София, трябваше да започна нещо да правя, да си намеря някаква работа, да имам лични доходи и просто да си стъпя на краката по-бързо. Намерих си работа в офис, но просто ми „изпуши“ главата и си казах, че това не е за мене, не мога да съм някакъв офис-планктон и да правя една и съща екселска таблица всеки ден, да имам петнайсет мениджъра над мен... Тогава разбрах, че в „Халето“ търсят доброволец и кандидатствах. Хареса ми, че имат алтернативна среда, в която трябва да се правят много неща – търсеха човек, който да може да снима, да разбира от звук, да може да работи с хора в големи пространства, защото има и купони с много участници и е необходимо да можеш и да знаеш как да навигираш тази среда, иска се и характер,  всичко това и цялото разнообразие от умения и активност ме привлече.

Доброволчеството е дошло като спасение от бърнаут, от "прегарянето"?

О, да, определено имаше бърнаут, но и това, че просто исках да правя различни други неща, да си каля и аз нервите, да си направя един „стрес тест“, да науча нови неща, а тук научих много като започнем от чисто технически умения, професионални в озвучаване, осветление и пр. до организация на времето и на събития.

В предварителния разговор те попитах защо, според теб, много от младите хора, тийнейджъри основно - за тях говорихме, се държат арогантно и неуважително, не се интересуват какво оставят след себе си, безпардонни са, често рушат дори средата, в която се забавляват...

Според мен проблемът не се корени в това, че има лоши хора или зли хора, корумпирани и алчни, а в това, че има безразличие. Тези деца или младежи не са лоши или зли хора, но са игнорирани в някаква степен. Не искам да обобщавам, че всички родители са некомпетентни и прочее, но доста от тях не говорят с децата си за нещата, които имат значение, не им обръщат истински внимание. Никой не им е дал причина те да бъдат добри или, когато са се опитали да бъдат добри и вежливи, този опит не е бил възнаграден с отношение и просто идва един момент - като си неглижиран, като си пренебрегнат и си млад и бунтар, започваш и ти да пренебрегваш. Децата до някаква степен искат да получат позитивно внимание, тази транзакция на добро отношение. И като не получат доброто отношение, тогава всичките добри навици, добри порядки, колкото и да им ги набиват в главата - това, ако не го получават, няма да възприемат нищо. Трябва да има някакъв баланс. Много хора се карат, оплакват се от такива деца, които идват и в „Халето“, скейтърчета, които се правят на гангстерчета. Истината е, че когато си говориш с тях като човек, като им се даде сцена, като им се даде правилно отношение, те малко по малко, лека-полека осъзнават границите. Това е моят опит с тях - когато не се заяждаш за всяко малко нещо, те започват да се саморегулират, когато покажеш уважение, започват и те по-уважително да се държат и общуват по друг начин.

Разкажи повече за мястото, където си доброволец.

„Хале 3“ е алтернативно пространство, в което млади хора имат шанса да се развият, било в музикалната сфера, било в карането на скейтборд или друга област, която им харесва. Имаме сцена, могат да репетират, могат да свирят при нас - имаме китари, барабани, усъвършенствахме си звуковата техника, имаме и скейт-площадка, организираме и уроци по скейтборд и мн. други. Разбира се, могат да развиват своите творчески умения - грижим се за мястото и гледаме да има етикет, да се поддържа някакъв морал, но като цяло им даваме креативна свобода, гледаме да говорим с тях, хората, които посещават и екипът да сме си на едно ниво, да се чувстват така, сякаш не е толкова лошо това да имаш някакви алтернативни интереси, да харесваш различни неща от това, което ни предлага мейнстрийм културата - попфолк и дискотеки. Да, при нас също има подобни неща, също се правят партита, концерти организираме, има я тази парти-атмосфера от време навреме, но идеята е главно да е около български групи и изгряващи музиканти. Много често това са деца на 16, 17, 18, а някои са на 15 години дори. Създали са си група, идват при нас и казват „Може ли на тази дата си организираме събитие?“ и започваме... Имаме си и градинка. Идеята е терасата да не е просто място хората да се пекат на слънце, да пият кафе, а да има и растения, да има плодове, билки, за които да се грижат.

Градско земеделие?

Да, като алтернативно пространство опитваме да вкараме и агрикултурата в цялата контракултура. Общо взето това да се промотира - самодостатъчност и умения, които придобиваш сам или заедно с други хора, правейки неща. „Хале 3“ не е просто едно място.То е съвкупност от хора, които се занимават с много неща. Просто много от тези неща се манифестират там. Това да можеш общо взето да ходиш срещу течението е доста трудно, защото повечето хора искат да ходят покрай течението, а не срещу него. Като цяло не е много лесно да привлечеш младите хора към такава среда, въпреки че е интересно, звучи готино, но повечето хора, които идват или са в застой, или не знаят какво искат, или са хора, които са тръгнали срещу течението и се сблъскват с тоя проблем - как да направиш от себе си нещо градивно, да не си чалгар, да не си посредствен. Повечето млади хора, които идват при нас се сблъскват с това или се борят с това и искат да са някакъв контрапункт на това, което в момента доминира, на това, което невинаги е нещо красиво и продуктивно или дори не се харесва на повечето хора, но поради някаква причина то е главното, което е... Мисля, че основният проблем в обществото ни е апатията, безразличието, не е корупцията или алчността, въпреки че това са много големи проблеми, но главният е апатията. Просто повечето хора не се противопоставят активно на масовото оглупяване и упадък в културата ни. Много са тези, които се оплакват, но само във фейсбук, не и в реалността - пишат ядосан коментар, изживяват си катарзиса, че са будни и съвестни граждани и след това продължава тотално да не разбират цялата картинка, че ти просто трябва всеки ден да си бдителен и общо взето да се бориш срещу това. Истината е, че ако ще правиш нещо, ако ще имаш мнение по някакъв казус, ти трябва да имаш тежест в реалния свят. Тази тежест на всеки от нас много често се изразява в това, че ще трябва да гласуваме не само на избори, но и всеки ден с парите си и с вниманието си, т.е трябва да осъзнаем накъде насочваме собствените си ресурси.

Да, абсолютно прав си за тази осъзнатост и пак стигаме до това, че е важно не само какво казваме и как го казваме, но и какво правим - ние какво правим всеки ден...

Всъщност това е най-важното.

Чуйте разговора в звуковия файл:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Колосът" на Силвия Плат за първи път на български език

„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор".  Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно.  "Имах книгата. Започнах да я..

публикувано на 24.11.25 в 07:35
Ина Лулчева

Ина Лулчева: Няма доказателства за престъпна дейност на Благомир Коцев

Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..

публикувано на 22.11.25 в 13:08
Адриан Николов

Адриан Николов, ИПИ: Необходима е реформа на местната власт и съкращаване на общини

През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий". Не говорим..

обновено на 22.11.25 в 12:30
Музей на стъклото в Белослав

Малкият бизнес готов да поеме тежестта на Бюджет 2026, но с мерки за компенсиране на разходите

Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква  мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..

публикувано на 21.11.25 в 06:35

Във Варна представят изложбата "Наша земя"

Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над  50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..

публикувано на 20.11.25 в 07:10

Faruk Aydın Toksöz (ALKERA): Обединяването на силите, може да създаде истински Волтрон

Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA) „ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и..

публикувано на 20.11.25 в 06:30

Младата бизнесдама Хелин Алев: Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация

Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..

публикувано на 19.11.25 в 10:36