Интервю със Santeri Kallio (AMORPHIS)
Santeri Kallio става част от AMORPHIS през 1999 година. Както самият той казва, присъединяването му към бандата, е било логичен и лесен избор. Преди това също е работил с тях, а и вече е имал натрупан опит като професионален клавирист. С годините Santeri Kallio се превръща в един от основните композитори в групата. Четири от песните в последния албум на AMORPHIS „Halo“ са негови. На 5 ноември по покана на „BGTSC“ бандата ще направи девети концерт този път със съпорт SOLSTAFIR и LOST SOCIETY.
Интервюто със Santeri Kallio (AMORPHIS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.10.2023 година, както и в предаването „Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР и е публикувано на сайта WeRock.bg.
От другата страна - Привет, Santeri, върнахте се от турне в Япония. Как беше там?
Santeri Kallio - Мисля, че сме били в Япония десетина пъти. Сега заради Ковид не бяхме стъпвали с години. Пандемията ни принуди да отменим едно или две турнета там. Така минаха няколко години преди отново да свирим в Япония. Но винаги е удоволствие да посетим страната. Винаги е приятно.
От другата страна - Каква е разликата между феновете в Япония и Европа?
Santeri Kallio - Феновете не се различават толкова много, но това, което забелязах в Япония е, че японците имат много добро чувство за ритъм. Те пляскат точно в такт с музиката. В Европа и в други части на света понякога се получава така, че когато публиката започне да пляска, увеличава скоростта. А в Япония следват много точно ритъма и спазват времето. Нищо повече. Може би японските фенове са по-ентусиазирани, защото не много често правим турнета там. Все пак страната е доста далече от Европа. Обикновено сме в Япония по веднъж за всеки албум.
От другата страна - Метъл феновете продължават ли да са най-отдадените в света?
Santeri Kallio - Това е факт. Трябва да кажа, че българските фенове са едни от най-ентусиазираните фенове на AMORPHIS. България е едно от най-добрите места за концерти на бандата. Публиката е винаги страхотна. Много добре си спомням тези неща. А концертите се получават много добре. Не знам защо феновете на метъла са толкова отдадени, но знам, че винаги, когато правим европейско турне, се опитваме да отбележим и дата в България. И обикновено тези концерти са едни от най-добрите.А при вас сме свирили на фестивали, както и сме правили клубни участия.
От другата страна - Идвате за девети път. Какви участия всъщност предпочитате?
Santeri Kallio - При клубните концерти няма никакви недостатъци. Ние харесваме традиционните рок клубове, където всичко е организирано както трябва. Ако се позамисля по отношение на недостатъците на едно клубно шоу, те са свързани може би с това, че понякога е много горещо. Представи си, когато през лятото сме в малко пространство с 1000 души пред нас. Не бих могъл обаче да кажа дали предпочитам повече клубните концерти или фестивалите. И двата варианта са добре дошли. Разбира се при клубните концерти публиката е там заради теб. На фестивалите има много фенове, които ги посещават заради самата атмосфера. Което ни позволява да привлечем по-голяма публика с нашите изпълнения, защото със сигурност има много хора, което може би никога не са гледали AMORPHIS, например. Това се отнася и за останалите групи. Единственият недостатък на фестивалните участия е свързан със стриктния график. Ако се появят някакви технически проблеми, напрежението се покачва, защото времето, отредено на групата за изява, е по-малко. Смяната на сцената става за по-малко време, за около 30-45 минути. По време на фестивалните участия страхът, че няма да успеем да си свършим работата, е по-силен. За щастие имаме професионален екип и голям брой техници. Те наистина знаят какво да правят. Мисля, че предпочитам фестивалите, защото там срещам приятели от други групи. Атмосферата е по-различна. Бекстейджът обаче е по-тесен. И все пак и двата варианта - и клубни концерти, и фестивални участия за мен работят еднакво добре.
От другата страна - Какво е правилното поведение, когато нещо се скапе на сцената, докато бандата свири?
Santeri Kallio - Не знам. Няма правилна реакция. Всеки от екипа, който е отговорен за нещата на сцената, излиза на бегом, опитвайки се да реши проблема, колкото е възможно по-бързо. Спомням си само един или два случая, в които ни се наложи да спрем концерта. Спряхме да свирим и се прибрахме в бекстейджа. Понякога има толкова големи сценични проблеми, че няма смисъл да разваляме песните. Обикновено една група е изпадала в подобни ситуации през 90-те, когато клубната и фестивалната култура не са били толкова професионални, ако ме разбираш какво имам предвид.
От другата страна - Тогава, обаче, при възникнали проблеми, имаше една по-специфична атмосфера, която днес като че ли липсва.
Santeri Kallio - За щастие тя не се повтаря твърде често. Ние разполагаме с доста собствено оборудване като собствена система от монитори, която е винаги с нас. Така че проблеми не са ни връхлитали твърде често. Разбира се, в момента си имаме работа с много електроника, която използваме за какви ли не сценични задачи, в това число и кабели за пушек-машините. Винаги има вероятност по време на концерт нещо да стане. За щастие не е толкова често. На първо място е много трудно да откриеш къде точно е проблемът, след което да го отстраниш. Справяме се и не мога да си спомня някаква голяма катастрофа. Може през 90-те е имало такива.
От другата страна - Сменям рязко въпросите – ставаш част от AMORPHIS през 1999 година, когато групата тотално променя стила си. Твоето присъединяване повлия ли тогава в музикално отношение?
Santeri Kallio - Добър въпрос. Трябва да отбележа, че музиката на AMORPHIS вече се беше променила преди да се присъединя към тях. Аз влязох за студийните сесии на „Tuonela“. От мен нямаше никакви влияния по отношение на стила, който AMORPHIS вече бяха променили. Не знам. Трудно е да отговоря, защото „Tuonela“ няма нищо общо с „Elegy“. Е, има една песен с ревящи вокали, но албумът е повече хард рок, а изпълнението е по-технично. Много е трудно да кажа, как с моето участие съм променил нещо, защото в „Tuonela“ се опитвах да се движа в тяхната крачка и да поддържам момчетата щастливи. Следващият албум „Am Universum“ е продължение на „Tuonela“ и в общи линии е в същата посока. За „Am Universum“ започнах да композирам песни почти веднага като „Alone“ и „Veil of Sin“. Така добавих и своя принос за музиката. Но в основата си нещата останаха същите. Нямаше промяна, защото стилът вече беше променен. „Tuonela“ вече беше създаден, когато станах част от AMORPHIS. Така че не мога да поема никакви заслуги, че съм бил част от стиловата промяна в музиката на групата.
От другата страна - Щеше ли да се присъединиш към групата, ако AMORPHIS не бяха променили стила си?
Santeri Kallio - Най-вероятно, защото бяхме приятели. По същото време групата ми KYYRIA почти се беше разпаднала. Знаех, че вървим на там. Бяхме издали три албума, бяхме пообиколили света и вече имах опит в това отношение. Бях излизал за концерти извън Финландия. Един вид вече бях започнал да живея в рок банда. По това време получих много оферти от много групи. В края на 90-те нямаше толкова много клавиристи и още повече професионални клавиристи. AMORPHIS бяха лесен избор, защото вече бях свирил с тях за „Tales from the Thousand Lakes“. Свирих на шоуто по представянето на албума, защото тогавашният им клавирист Kasper Mårtenson имаше проблеми с ръката. Така вече имах история с момчетата и изборът да стана част от групата беше естествен. А и те самите вече ме бяха търсили да се присъединя към тях след Kasper и преди Kim Rantala, за американското им турне през 1995 година. Отказах им заради бившата ми група. Когато отново ме потърсиха, изборът беше лесен, защото бандата ми почти се беше разделила. И за мен беше по-лесно да продължа с професионалната ми кариера, отколкото да започна с нещо напълно ново от нулата.
От другата страна - Връщаме се на концерта в България, на който ще бъдете със SOLSTAFIR и LOST SOCIETY. Вие самите какво ще представите – албума „Halo“ или пандемичния концерт „Queen of Time - Live at Tavastia 2021“?
Santeri Kallio - Мисля, че е нито едно от двете. Все още обсъждаме сета, но със сигурност ще има песни от „Halo“, от „Queen of Time“. Също така старите и златни класики. Те всъщност са основният материал, който свирим на живо. Със сигурност обаче няма да бъде целия сет от „Queen of Time - Live at Tavastia 2021“. Ще бъде един нормален сет на AMORPHIS с някои изненади, както и някои неща от „Halo“, за да представим и последния ни албум. А той всъщност и не е толкова нов, защото от излизането му измина вече година и половина.
От другата страна - Споменахме пандемията. Как се справихте с депресията, предизвикана от това, че не можехте да правите онова, което правите най-добре?
Santeri Kallio - Трудно е да отговоря, защото времената бяха наистина много тежки. По това време отменихме 150 концерта. За щастие направихме няколко от тези нетипични онлайн шоута. Имахме възможност да свирим на няколко концерта през втората година от пандемията. Всъщност за мен не беше чак такъв стрес, но беше ужасно от гледна точка на това, че не успяхме да отбележим подобаващо 30-годишнината на AMORPHIS. По този повод бяхме планирали концерти по целия свят. Повече от 100. Предстоеше после още една година. Имаше депресивни състояния заради факта, че не бяхме наясно кога точно ще свърши всичко и какво ни очаква след това. Всичко беше затворено, баровете не работеха. А това ме караше да сe ядосвам.
От другата страна - Т.е. успял си да запазиш душевното си здраве?
Santeri Kallio - Приех нещата като допълнителна почивка. Не ми харесваше. Организирахме си онлайн партита с приятели в различни платформи. Спортувахме, пиехме, чакахме, както и се чувахме няколко пъти с групата, за да намерим решение за излизане от ситуацията. По това време AMORPHIS не бяха наистина активна група. Бяхме в режим на изчакване. Чакахме да бъдат отменени рестрикциите. За да можем да преценим на къде бихме могли да се отправим, защото през 2021 година всичко беше отменено. Наистина всичко. За щастие направихме няколко стрийма, както и няколко специални концерта в Хелзинки пред ограничена публика. Тези изяви бяха странни, защото всички носеха маски, а залата беше разграфена така че на едно място да има само по 12 души. Феновете бяха отделени със сигнални ленти. Излизаме на сцената и се озоваваме пред доста странна гледка. Важното е, че проведохме все пак някакви концерти – шест за три дни в един рок клуб в Хелзинки. По някакъв начин те ни осигуриха някакъв комфорт. Извън това обаче, за да съм честен, ситуацията беше много лоша. Направо ужасна. От привилегията да свирим по целия свят, изведнъж всичко беше отменено и се озовахме в някакъв кошмар. Самият аз обаче нямах чак толкова много проблеми с душевното ми здраве. Ядосвах се и чаках, чаках, чаках, и за щастие всичко в един момент свърши.
От другата страна - AMORPHIS съществуват от 30 години. Натрупаният опит води ли до някакви ограничения?
Santeri Kallio - Бих отбелязал, че това, което наричат нормален живот, е изгубен за нас. В това число и нормалният работен процес. Ние пътуваме много. Годината я прекарваме в пътуване, но ако трябва да сумирам дните, половината сме си вкъщи. Бих определил начинът ни на живот като постоянно пътуване от едно място до друго извън нормалното ежедневие, което не е достъпно за обикновените хора. Винаги сме по пътя и живеем извън домовете си. От друга страна това е единственият начин да си вършим работата. Това е избор. Смятам, обаче, че всички в групата сме щастливи от този начин на живот. Имаме много възможности за почивки. Ако трябва да отново да сумирам дните, половината от годината работим, половината си почиваме. Положението не е чак толкова лошо, ако го сравняваме с онези, които имат нормално работно ежедневие, което им осигурява само един месец ваканция. Говоря за Финландия. Като професионален музикант съм загубил т.нар. нормален живот, т.е. животът, подчинен на график – ставаш сутрин, от 8 до 17 си на работа, имаш някакъв отпуск. Музикалният живот ни предоставя много повече свободно време, почти половин година, през което можеш да правиш каквото си пожелаеш. За да съм честен, обаче, не знам кой вариант е по-добър, защото никога не съм имал нормален живот. Започнах да свиря в група на 16 години. Така че нямам никакъв опит в, както му казват, т.нар. нормален живот.
От другата страна - А липсват ли ти някои неща от „нормалния“ живот?
Santeri Kallio -Точно това казах, че не знам какво е нормален живот. Моят живот е нормален за мен. Никога не съм бил част от обикновеното работно ежедневие. Като изключим летата, когато си намирах работа. Тогава съм бил на 13,14 години. Така че не бих могъл да направя сравнение, защото нямам основата. Понякога, обаче, съм се замислял за него. Няколко пъти. Особено когато повече от половината година сме на турне. Най-тежките периоди са били с над 200 концерта около света около албума „Skyforger“. Тогава може би турнетата са ми идвали малко множко. В такива моменти, когато съм уморени изтощен, съм си мислел дали точно това е единственият начин да преживееш живота си. От друга страна нашият начин предоставя и толкова много хубави дни. Никога не съм си мислел, че бих могъл да се откажа от свиренето. Но никога не се знае. Ако се чувстваш уморен и постоянното пътуване ти идва повече, винаги има възможности за промяна. Никога обаче не съм обмислял да се откажа сериозно. Чувствам, че е привилегия да имам възможността да представям музиката ни по целия свят. Днес ми се струва налудничава идеята да не разполагам с подобна привилегия. Защото този начин на живот е твърде рядко срещан.
От другата страна - Има ли пределна възраст да си музикант и да свириш на живо?
Santeri Kallio - Ако погледнем старите рок банди като URIAH HEEP и AC/DC, можем да стигнем до само едно заключение – няма. Няма пределна възраст. Виж, има групи, чиито музиканти са близо на 80-сет години и продължават да турират по света. Разбира се, това може да е доста рисковано и уморително, но бих казал, че няма пределна възраст. Може и да греша, защото в момента съм на 49. Със сигурност в някакъв момент ще трябва да се оттеглиш. И много музиканти го правят. Но ако си здрав и мислиш позитивно, бих отбелязал, че няма определена възраст, на която се налага да спреш. Виждаме, че групите от 70-те продължават с турнетата. Както и банди от 60-те не се спират, а музикантите в тях са почти на 80 години.
От другата страна - Каква е формулата да бъдеш позитивен?
Santeri Kallio - Ключът е да приемаш онова, което правиш. Да оценяваш постоянно, че имаш привилегията, да създаваш собствена музика, да я изпълняваш по целия свят и че хората искат да я слушат. Ако запазиш тези мисли, едва ли ще ти е проблем да бъдеш позитивен. Това, което изброих не е постижимо за повечето банди. Днес има толкова много групи, които нямат възможността да направят концерт извън границите на собствената си страна. И дори извън родния и град, защото е твърде скъпо, защото трябва да привличат публика, имат нужда от реклама, от инвестиции от звукозаписните компании. Аз самият се чувствам много привилегирован. Смирен и привилегирован, че имам възможността да правя точно тези неща. Определено.
От другата страна - Коя е най-рискованата ситуация в кариерата на AMORPHIS?
Santeri Kallio - Веднъж летяхме със самолет, който без малко да падне. Беше наистина страшно. Летяхме от Франкфурт към Буенос Айрес, Аржентина. В някакъв момент самолетът пропадна близо два километра. Мисля, че бяхме много близо до Бермудския триъгълник. Някъде около Бразилия. След като кацнахме благополучно, екипажът на самолета дойде на шоуто. Беше концерт с CHILDREN OF BODOM в Аржентина. Срещнахме се с екипажа и капитанът каза, че за първи път изпадат в подобна ситуация. За първи и последен път тогава си помислих, че краят е настъпил. За щастие не беше.
От другата страна - Живееш втори живот...
Santeri Kallio - Не знам колко близо сме били до катастрофа, но се почувствахме доста странно, защото самолетът наистина падаше много бързо. Като бомба.
От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?
Santeri Kallio - Май, нямам точно такива моменти, които влизат в стилистиката на рокендрола. Може би това е първият ни голям концерт като съпорт - METALLICA. Обадиха ни се с предложението да ги подгряваме. Това е рокендрол, защото всички тогава им бяхме големи фенове. Обикновено една малка група постоянно търси подобни изяви. Постоянно изпраща запитване, но големите групи никога не отговарят. Но те ни потърсиха да им бъдем съпорт за концерт в Хелзинки. Излязохме пред 60 000 фенове. Имахме много добри условия, разговаряхме с METALLICA. Беше страхотно преживяване. Да получиш възможност, да подгряваш група, на която си бил фен от детството си, е рокендрол. Подобни моменти са истински рокендрол. Също така сме отваряли концерт на IRON MAIDEN на стадион, както и за BLACK SABBATH с Ozzy, когато изпълняваха песни само от 70-те. В подобно положение си казваш, че си голям късметлия, че имаш възможността да се качиш на подобни сцени, защото е много трудно да получиш шанса, да се включиш в такива концерти.
От другата страна - Срещата с любими музиканти понякога не разочарова ли?
Santeri Kallio - Разбира се, понякога и това се случва, ако самите музиканти са тотално обсебени от себе си и се държат недружелюбно. Но това не става толкова често. Повечето от хората в бизнеса са много скромни и чудесни. Има, обаче и такива, които се държат като истински рок звезди и живеят в свой собствен балон. Не бих искал да споменавам имена, но всеки е чел за подобни случаи. Бих отбелязал, че 90-95 процента от музикантите, които съм срещал, за скромни, учтиви и големи купонджии. Винаги ми е интересно, когато съм на парти, как се държат, понякога се интересуват от това, което правим, друг път – не им пука. Има и скапаняци, но няма какво да направиш. Не всички са благоразположени. Когато си на фестивал, срещаш супер много хора. И няколко скапаняци не са от значение. Не бих си развалил настроението заради подобни типажи. Всеки има правото да бъде тъпак, щом му харесва.
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..
Помагалото „Феноменът художествена деформация в детското изобразително творчество" – научно издание, предназначено за учители от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, както и за широк кръг читатели, излезе на бял свят, след като в средата на тази година от общинския бюджет на Балчик бяха отпуснати средства за издаването му...
Няма ясна представа какво се случва със средствата, отпускани за общинското предприятие „Градски транспорт“, каза за обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ПП/ДБ Михаил Луков. Според него одитът на дружеството е описал една позитивна картина, която не отговаря на действителността. „Има много критики към ТАСРУД, но те си изпълняват..
Обяснението на синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров защо имаме такава предложена макрорамка на бюджет 2025-та е, че вината е на депутатите, които тази пролет гласуваха единодушно разходи, които сега се питат "от къде са?". В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той припомни, че тогава те са гласували изменение на закона на МВР,..