Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Милков и историите от ръчния му багаж

Георги Милков
Снимка: БГНЕС

Журналистът Георги Милков представи книгата си "Истории от ръчния багажник" във Варна. Той открехва вратата към срещите си с емблематични личности и споделя преживяванията си от най-горещите точки на света. Казва, че през срещите му идват и най-добрите преживявания. Има и истории, които никога няма да разкаже. 

С Георги Милков разговаря Мартин Николов.

Книгата не е нова. Какви истории останаха неразказани? Или останаха за втора част, може би?

Има истории и за втора част, когато дойде времето за това нещо. 

Кои истории се разказват по-лесно - тези, които са разказани или тези, които престоят да бъдат разказани.

Аз обичам да разказвам истории и го правя и с непознатите си читатели и с хората, които ме слушат по радиото и ме гледат по телевизията, по същия начин, по който подхождам с приятелите си, с които сядаме на масата и си разказваме истории. Абсолютно също е чувството и самият аз подхождам по същия начин. Да кажем, че с тази книга и с всяка следваща евентуална, правя опити да разширя този кръг на приятели около масата.

Изненадвате ли ги все още с историите си?

Аз опитвам да изненадвам себе си. Като изненадвам себе си, се надявам да изненадвам и другите. Иначе, с истории, които сам разказвам много пъти най-угнетотелното за мен е,  когато ме карта да ги разказвам още веднъж. Защото самият аз не бих искал да омръзна на себе си, а какво ли става, ако не дай си Боже омръзна на приятелите си пък дори и на тези виртуални в кавички и приятели, но аз ги възприемам като родни мили хора, които познавам отдавана. Така че не искам да разочаровам никого.

Преди ли пътувахте по-често? Сега пътувате ли толкова?

Уви, преди пътувах по-често. Макар че не съм се отказал да пътувам, но честотата на пътуванията сега е по рядка, ако трябва да си го призная. Всичко е свързано с ангажименти и отговорности, които съм поел.Няма как да прекарвам толкова време пътувайки, колкото ми се иска. Но като теглим чертата и като си дам сметка за предишното ми битие, всъщност това е било твърде ненормално, така че се сега съм по-близо до нормалността.

За чия нормалност, обаче, говорим - за Вашата или за тези около вас?

Не съм сигурен дали аз съм сред най-пътуващите хора в България в момента. Слава Богу българите вече започнаха да пътуват много. Има наистина запалени пътешественици, които са си отделили и посветили и ежедневието и отговорностите и финансите и всичко на тази цел да пътуват и нищо друго. Защото така са намерили нещо, всеки намира различни неща. Тези, които са се посветили на тази идея, са много напред с материала. Аз спадам в графата нормалност, както и да се погледна, сравнявайки се със себе си и с хора, които не пътуват чак толкова ,и, сравнявайки се с хора, които последните години прекарват живота си в това, т.е. , търсейки себе си, обикаляйки света.

Да, но едно е да обикаляш и да пътуваш, друго е да имаш способността да го разкажеш.

Е, така е. То всъщност всяко съпреживяно нещо придобива още по-голяма стойност, ако успееш да го съпреживееш,. т. е да го разкажеш. Това е естествено човешко чувство, защото когато ти се случи нещо, бързаш да го споделиш с близките си. С възможностите на технологиите в последните години и начина, по който комуникираме чрез социалните медии и всякакви платформи, като че ли ежедневно можем да види как се излива един водопад от споделяния и съпреживявания. Аз се опитвам да съпреживявам и споделям с моите приятели и последователи, както правят и други хора. Насърчаващо е. Колкото повече спомени има за споделя,  толкова светът става по-богат.

Имате ли любима част от тези истории?

Има, разбира се. То, може би си личи между редовете. Имам сантименти към определени части на света и съответно случките там са ми по-близки и по-любими и те са с по-голяма честота на разказване. Обикновено като се има предвид колко години съм прекарал в Близкия Изток, повечето хора очакват да разказвам1001 нощи от Арабския свят. Макар че аз намерих достатъчно места по света,  далеч от този регион, който ми е близък на сърцето. Но искам да кажа и далеч от сфера, с която ме свързват, съм намерил много любими места по света и гледам да ги наобикалям от време на време.

Тъй като самата книга обхваща продължителен период от вашия живот - като истории и преживявания, носталгията играе ли роля за нейното написване?

Носталгията е много вездесъща част въобще от начина, по който възприемаме света. Не става въпрос за моята лична, макар че има доста такава. Младите хора не са носталгици. Но предполагам, че с годините и с набиране на житейски стаж носталгията неизменно идва, почуква на вратата и започва да напомня колко хубаво е било, когато си бил млад (...)

Чуйте интервюто на Мартин Николов с Георги Милков:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

КТ "Подкрепа" започна подписка за връщане на клас "прослужено време" на държавните служители

Да бъде възстановено възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит, по-известно с понятието "клас прослужено време", за държавните служители, настояват от КТ "Подкрепа". Вече има организация за събиране на подписка във всички синдикални структури. Това каза Васил Василев, председател на регионалната синдикална организация КТ "Подкрепа"..

публикувано на 15.01.25 в 08:30

Христина Набошни: 2025-а е много подходяща за посещение на Китай

2025 година е по-специална за българите, пътуващи до Китай. В края на миналата година стана ясно, че през тази ще можем да посещаваме най-многолюдната страна в света, без да ни е необходима виза. Предизвикателствата да организираме визитата си там обаче не са никак малко.  Отдавна сме свикнали да си помагаме с какви ли не мобилни приложения, а сред..

публикувано на 14.01.25 в 07:30

„Неизчезващите“ - открит урок на киношкола „Братя Люмиер“ във Варна

Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе днес, 13 януари, от 17 часа. Поводът е рождената дата на българското кино.  На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..

публикувано на 13.01.25 в 08:25
Станислав Стоянов, депутат от

Евродепутатът Станислав Стоянов: Шенгенското пространство е инструмент от друго време и създаден при други нужди и реалности

Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..

публикувано на 11.01.25 в 13:45

Специализациите на лекарите продължават да са дефицитни

До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..

публикувано на 10.01.25 в 09:36

Влад Уласевич (JINJER): Най-важният албум е винаги следващият

Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..

публикувано на 10.01.25 в 08:20

Политологът Милен Желев: ГЕРБ са царе на блъфа, преговорите се размразиха

В София сякаш се разведели, изгря някакво слънце, преговорният процес за съставяне на кабинет се размрази. Беше рано да обявим преждевременно преговорите за приключили, в тези пазарлъци често се блъфира, а ГЕРБ са царе в това, коментира политологът Милен Желев в предаването на Радио Варна "Post Factum". Той си послужи с "метеорологична" метафора, за..

публикувано на 09.01.25 в 08:30