Мариана Хил: Родният език е това, което те прави такъв какъвто си

Българският език има уникалната възможност да бъде много многопластов. Винаги може да предаде нещо, което е заимствано отвън.

Това заяви в интервю за БГНЕС Мариана Хил.

Мариана Хил е един от най-известните преводачи в България. От телевизионния екран често звучи гласа й – от традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, церемониите по връчването на наградите Оскар, от събития със световен отзвук – като прощаването с принцеса Даяна на 6 септември 1997 до коронясването на Крал Чарлз Трети на 6 май 2023. Мариана Хил завършва 91 немска езикова гимназия в София и след това немска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Мариана Хил проговаря на английски език на 7 години, съчетавайки чуждите езици с балет и художествена гимнастика. От младостта си е била обожател на словото, а впоследствие - от дипломацията и общуването между различни светогледи. Тя се определя като посредник, който помага хората да се разбират.

БГНЕС разговаря с Мариана Хил по случай 24 май за словото, превода и изкуствения интелект.

БГНЕС: С огромно удоволствие казвам добър ден на Мариана Хил. Днес ще си говорим за 24 май за българския език.

Мариана Хил: Много благодаря за поканата. Удоволствието е двойно по-огромно от моя страна. Наистина благодаря за това, че обръщате внимание на деня, който ни направил нация, който ни направил такива, каквито сме днес, въпреки бурните векове, през които е трябвало да премине нашият народ.

БГНЕС: Какво е за теб 24 май, макар че току-що даде дефиниция за това?

Мариана Хил: 24 май е онова радостно чувство, което съм засукала с първото си мляко, защото още от малка усещам, като кажа 24 май, веднага ми замирисва на божур, веднага ми замирисва на пролет, на красота на светите първоучители, стихотворенията, които казвахме, на обичта към българския език, на онова, и сега настръхвам, уникално чувство да изкажеш с прекрасните думи, онова, което чувстваш, онова, което мислиш, наистина за мен 24 май една свещена дата.

БГНЕС: Тъй като ти си един от най-именитите ни преводачи, от английски на български и не само…

Мариана Хил: Една от многото, да, да.

БГНЕС: ми се иска да минем отвъд познатите въпроси, но все пак трябва да създам контекст. Българският език може би е единствения азбуката създадена от светите братя Кирил и Методий, всъщност по-късно от „дооправена“ от Климент Охридски и от учениците, всъщност може би единствената, която има акростих!

Мариана Хил: Да, „А, б, в“…

БГНЕС: Единствената, която разказва с букви историята...

Мариана Хил: На народа.

БГНЕС: Каква история разказва българската азбука?

Мариана Хил: Сега - хващате ме не подготвена, защото не съм точно запозната. Това е че аз живея… може би трябва Вие да го кажете?

БГНЕС: Да, „Аз буквите зная и ви говоря живейте добре на Земята…“

Мариана Хил: „Живейте добре на земята“ – за живот ставаше въпрос!"

БГНЕС: Това го казвам нарочно, просто за да създам контекст, но ти като преводач - до каква степен българският език, хубавият български език, има възможност да предаде смислите от други езици?

Мариана Хил: Българският език има уникалната възможност да бъде много - думата не е цветист - думата е „многопластов“. Винаги може да предаде нещо, което е заимствано отвън. За съжаление и сега имаме една доста, доста безотговорна нагласа към българския език: ами всички знаят английски, дай на всичко ще му викаме сега „ъпгрейдваме“, „ъпдейтваме“, дори и тогава, когато не му е мястото в контекста, когато не става въпрос за компютри, а един „ъпдейт“ или една обратна връзка. Лошото е, че ние „транскодираме“ понякога думите, без да вникваме в смисъл на чуждия език и да намерим истинския превод на българския език, който наистина може да разчувства и да има същото въздействие. Ето – един Валери Петров - Светла му памет! - защото си говорим за 24 май. Валери Петров е този майстор на филигранния български език, който може да направи Шекспир любим за толкова много българи! Има след него доста опити да се превежда Шекспир, така малко по дословно да кажа, и по-вярно с оригинала, но там думата вярност оригинала не е вярна, защото един художествен текст не се състои само от думи! Той трябва да предизвиква и естетическа наслада! Тази естетическа наслада убягва, за съжаление, понякога в превода на художествени произведения, на филми. Трябва да обръщаме внимание именно на това, художественият текст е такъв, който трябва да вълнува, а ние превеждаме като изкуствен интелект понякога.

БГНЕС: Стигаме точно до въпроса, за който искам да разговарям точно с теб. И това е, както е казал, мисля, че, Умберто Еко: „преводача-предател“, има една такава латинска фраза…

Мариана Хил: Да, има една латинска поговорка, която той повтаря.

БГНЕС: "Traduttore Traditore", точно така. Доколко изкуственият интелект, всъщност, според теб, може в съвремието ни, без човешка намеса, особено в контекста, за който говориш, на един многопластов стар езика, какъвто е българския – може да се справи? Давам още един контекст. Георги Марков в един спор с великите шекспироведи и специалисти по английски език казва :“Английският език няма нещо, което българския има и то е от прилагателно да направи глагол“. И те казват: „Как така?“ И той казва: „Ами, ето - небето е „синьо“ - небето „синее“.

Мариана Хил: Или „синева“.

БГНЕС: Така, и те казват: „Да, вярно е: „blue“ – „The sky blues“ не съществува в английски език, просто защото е безсмислица!

Мариана Хил: Да, там има други начини да се изрази това.

БГНЕС: Със сигурност, но ето един изключително стар език, с който може да се изрази това. Въпросът е Изкуственият интелект доколко може без човешка намеса, особено при превода на художествени текстове и устен превод?

Мариана Хил: Да, в художествените текстове и устен превод. В техническите текстове, там където везните накланят към транскодирането, където има термини, при които няма отсенка на смисъла и смисълът е ясен, техническият текст трябва да бъде точен, разбираем, обран, изкуственият интелект може да превежда, но може да превежда до толкова, доколкото очаква след него естественият интелект да погледне и да види дали правилно е разбрал онова, което е намерил. Чомски, например, казва, че изкуственият интелект е „върховен плагиат“, защото изкуственият интелект търси - естествено знаете, че най-големите търсачки вече са купени и от преводаческите платформи - търси някакво съответствие, без да се съобразява с контекста, в който е употребен даден израз и „транскодира“ онова, което е намерил. Но за щастие не е... само в човешката комуникация езика, като върховна форма на човешката комуникация - не е само думи, не е само словосъчетания, фонеми, морфеми. Езикът е чувство, езикът е отношение, езикът е смисъл. И на изкуствения интелект се още му убягва смисъла, така че да може да „девербализира“, да забрави употребените от говорещия думи, така че да намери правилния смисъл.

Имаме страшно много примери за това и аз мога да дам един такъв. Полярниците изписват за професор Пимпирев за 70 годишнината – „Полярниците изписват с телата си цифрата 70“. И дрон ги снима отгоре на Антарктика и изпраща този поздрав на професор Христо Пимпирев. Изкуственият интелект преведе: „The Polar Bears“ - полярните мечки, „wrote“ - изписаха, „the number 70“ - числото 70 - защото има разлика между цифра и число - ето вижте, цифра и число има разлика – „Цифрата 70 на телата си“! Къде са мечките, къде са поздравите, разбирате ли? Изобщо - извадено от контекст, извадено от общата култура, която е изключително важна, за да може човек да „девербализира“, защото ние наистина сме едни енциклопедисти, особено художествените преводачи и устните преводачи.

Големият проблем с изкуствения интелект е за това, че не признава авторските права на естественият интелект, от който бърка, взима и дава някакви възможности. В някои случаи са много уместни попаденията на изкуствения интелект, но без човек да мине „отгоре“, без човек да последващо редактира или „постредактира“ - ето пак една българска дума - то има „последваща редакция“, защото трябва да е „постредакция“?

Има неща, без които не можем да минем. Това са термините. При термините няма как да минем без „калки“ (ка̀лка (от френски: calque – „копирна хартия“) е дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане – б.а). Не можем да не „калкираме“ компютър. Сори, „електронно изчислителна машина“ малко дълго идва и тя не е само изчислителна вече!

И има някои... не става въпрос за пуританство на българския език, става въпрос за уважение към това, което те прави българин, към това, което те прави приносител към човешката култура!