Axel Julius (SCANNER): Има хора, които винаги ще чакат някой да им каже как да живеят

Интервю с Axel Julius (SCANNER)

SCANNER издават дебюта си „Hypertrace” през 1988 година. За съжаление различни неизбежни проблеми се оказват препъни камък бандата да получи заслуженото признание. Единствено волята на Axel Julius успява да задържи групата на повърхността вече близо 40 години. На 6 юни SCANNER ще направят първи хедлайнърски концерт в София в клуб „Live & Loud”, подгрявани от гръцката банда FORTRESS UNDER SIEGE. Това ще е вторият концерт на SCANNER в България след участието им на фестивала „Мидалидаре – Рок в долината на виното” преди две години. В началото на 2024 германците издадоха „The Cosmic Race”, който ще представят и на 6 юни, а лидеръ на групата Axel Julius даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Axel Julius (SCANNER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 20.05.2024 година.

От другата страна - Привет, Axel, миналата година свирихте на фестивала „Мидалидаре – Рок в долината на виното”. Това беше въобще първия концерт на SCANNER в България.

Axel Julius - Точно така и много ми хареса. Денят беше страхотен. По средата на лятото. Имам само най-добри спомени от фестивала. Може би излязохме на сцената твърде рано, защото слънцето светеше директно в очите ни. Беше много горещо. В края на краищата се получи много хубав концерт, публиката беше на ниво, беше много шумна. Много ми хареса, а бандата се забавляваше истински.

От другата страна - Скоро ще се видим в България отново на самостоятелен Ваш концерт. Познавам хора, които бяха на фестивала в село Могилово само заради Вас.

Axel Julius - Определено го има и този вариант. Винаги е едно и също, когато свирят много банди заедно. Винаги има фенове, които са там точно за определена група и след като тя слезе от сцената, те също си тръгват. Винаги е едно и също.

От другата страна - Преди да започнем разговора за новия албум на SCANNER, мислиш ли, че групата получава онова, което заслужава?

Axel Julius - Знаеш ли, това е много труден въпрос. Не мисля. Смятам, че заслужаваме малко повече. Но като вземеш последствията от проблемите, които имахме с вокалистите, които постоянно сменяхме през последните 40 години, положението е такова, каквото е. Все пак може би, сме получили точно онова, което е трябвало като реванш за всички тези неуредици. От друга страна мисля, че трябва да свирим повече, но не ни отправят покани. Не знам защо е така. Много е трудно да намерим агенция, която организира концерти и която да върши цялата работа. Разбира се, това би струвало много пари. Нещо, което не можем да си позволим. Основно очакваме предложения и свирим там, където можем. А това се получава доста рядко. Надявам се, че все пак интензивността ще се увеличи. Това е основният проблем при SCANNER.

От другата страна - Коя е най-голямата грешка, която сте направили през тези 40 години от съществуването на групата?

Axel Julius - Може би не се дължи на наши грешки, а просто на избор, който не проработи. Това стана, когато към нас се присъедини втория ни певец. Оказа се проблем за звукозаписната ни компания „Noise Records”. Тогава договорът ни беше прекратен. За третия албум се договорихме с „Massacre Records”, но те нямаха онази база и разпространение, което имаха „Noise”. Те бяха много голяма компания на независимия пазар. „Massacre Records” бяха много малки по онова време. С тях буквално започнахме от дъното. А сега сме към една гръцка компания „Rock Of Angels Records”. Избрахме ги, защото могат отново да ни направят разпознаваеми. Те са не са толкова малки, което прави достъпът ни до списания и радио станции малко по-голям. Всъщност това трябваше да го направим още в миналото, но така и не свършихме нищо по въпроса.

От другата страна - Защо нещата се стекоха по този начин според теб?

Axel Julius - Не знам, не мога да ти отговоря. Нещата зависят от отговора на въпроса „Защо хората участват в една банда?”. Нещата зависят и от отношенията между тях. Аз не съм диктатор. Дори не плащам на музикантите в бандата. Те са в групата, защото им харесва. И напускат, защото не им се плаща. Това на първо място. Също така, ако двама души не се харесват и има конфликти, те трябва да ги разрешат помежду си. Няма да им диктувам какво да правят. Няма да им кажа, че трябва да останат в групата и за това трябва да разрешат проблема, който имат. Или да им напомням как трябва да се държат. Все пак са големи хора и личности сами по себе си. Понякога заради характерите се появяват проблеми и ако това спъва бандата, въпросните музиканти трябва да си тръгнат. Когато някой напуска, а друг идва на неговото място, се губи време. Губите време, за да се опознаете с новите членове, губите време, докато групата отново започне да работи като отбор. Може би в това се крие разковничето при SCANNER. Трудното изграждане на съзнание бандата да бъде един отбор, което да ни направи силни.

От другата страна - Какво би променил от миналото, ако имаше шанса да го направиш?

Axel Julius – Наистина бих променил нещо. Може би нямаше да сменям толкова често певците. Не съм ги сменял аз, но наистина имахме много промени на този пост.

От другата страна - Преминаваме към новия албум на SCANNER „The Cosmic Race”. Отново ли е концептуален?

Axel Julius - Да, зад него има концепция. Става въпросче на човечеството му се налагада остави планетата и да се премести на друга. То трябва да го направи по необходимост заради проблемите, с които се сблъсква на Земята, заради климатичните промени, заради войните и ядрената катастрофа. Избрани са хора, които трябва да напуснат планетата, за да открият нов Свят за човечеството. Албумът е за това пътуване. За решенията, които хората вземат. За пристигането им на тази нова планета и за надеждите, че тя ще се превърне в техен нов дом и на нея ще изградят ново общество. Мислейки си, че там всичко ще бъде по-добре, защото знаят какви грешки са допуснали на Земята. Защото ги осъзнават и не искат да ги повторят отново. Но както винаги - в едно общество има хора, които искат да управляват и да имат власт и други, които искат да живеят в мир. И проблемите започват да се повтарят. Т.е. когато откриеш ново обитаемо място, където човечеството да продължи да съществува, вероятността да се формира абсолютно същото общество, каквото е имало на Земята, е твърде голяма. Защото винаги се стига до момента, в който цялата власт се концентрира в някой диктатор или някой като него, който иска да наложи своята диктатура. И вместо проблемите да бъдат решени, хората се забъркват в абсолютно същите. Проблемите трябва да бъдат решавани, а не повтаряни. Това е концепцията на албума.

От другата страна - Тази концепция от реалността ли е провокирана?

Axel Julius - Да, разбира се. Мисля, че цялата еволюция се развива в правилната посока и всичко постигнато е за добро. Когато си на 20, виждаш нещата по друг начин, не ги познаваш толкова добре и ги приемаш такива, каквито са. Ако си обаче на 3 по 20, вече осъзнаваш какво се е променило, как са се развили процесите, какво се е променило през това време. Например нито аз, нито някой от моите приятели някога е очаквал Русия да разпали война в Украйна в 21 век. Някакъв ужас През 80-те всичко се въртеше около ядрените оръжия. Преживяхме ги. През тези 20, 30 години, които минаха, си мислехме, че този проблем е останал в миналото. И днес се завърнахме точно в момента, в който бяхме преди тези 30 години. Отново говорим за ядрени оръжия. За мен това беше минало, античност, нещо древно, а го виждаме със собствените си очи и днес. Някои от историите, които влязох в концепцията на албума, са вдъхновени от тези процеси.

От другата страна - Защо не се учим от грешките в миналото?

Axel Julius - Това е големият въпрос. Винаги си го задавам. Може би се отнася до онова, което казах малко по-рано. Има едни хора, които не са щастливи, ако нямат власт. Единственото, което те искат,е да определят живота на останалите според собствените си разбирания. Това ги прави щастливи и им носи смисъл в живота или нещо подобно. Те трябва да притежават тази власт, защото без нея не виждат смисъл да живеят. От другата страна са онези, които искат да живеят в едно свободно, мирно и щастливо общество. Но винаги има „личности”, на които това не им допада. Може би това е причината. Може би тя е заложена в гените, в човешкото ДНК или може би е основа на цялото човечество. В ДНК-то на някои човешки същества съществуват гени, които ги карат да искат, да доминират над останалите. Това може би е една от причините да не си вземаме поуки от миналото.

От другата страна - Обаче, защо на подобни индивиди им се дава трибуна?

Axel Julius - В това е проблемът. Има хора, които вярват на всичко, което им се каже. Не знам дали се дължи на гени или ДНК, но има хора, които вярват безкритично. И те се нуждаят от някого, който да има казва какво да правят. Те търсят месията, който да им урежда живота. За това ще ги има и другите, които да диктуват какво да се случва. За това и винаги ще има диктатори, защото има послушковци. Така че някакво разместване води до диктатура. Което предизвиква друго разместване, за да се стигне до демокрация. Тези процеси работят така.

От другата страна - Всъщност възможен ли е вариант, проблемите да бъдат решени, без да се напуска планетата?

Axel Julius - Категорично не. Докато имаме всички тези проблеми, винаги ще има нещо, което ги подклажда. В предишния албум експлоатирахме темата за религиите. Има толкова много общества, които не разделят социалния от религиозния живот. И ако при религията има нещо лошо, то е свързано с това, че тя призовава към убийства. За да може наложена религията на убийците, които унищожават в нейно име. Което е напълно погрешно. Минали си 4 хиляди или 10 хиляди години от варварските времена и нищо не се е променило. В някакъв момент отново в центъра е религията. Изминаваш 200 километра на юг и дори днес попадаш на хора, които са религиозни фанатици. Отправяш се 200 километра на север и откриваш, че религията няма никаква роля, защото обществото се е развило и живее според демократичните ценности. Защото там демокрацията е повече от религията. А това е от съществено значение.

От другата страна - Песимист ли си или оптимист? А може би реалист?

Axel Julius - По-скоро съм песимист, като виждам какво се случва.  Гледам на нещата реалистично, което ме превръща в песимист. Песимист съм заради тенденциите и намеците, които набират мощ и ограничават правата и мненията. Някак си положението не ми изглежда никак оптимистично. Говоря за себе си. Харесвам позитивните хора, които не отдават чак такова голямо значение на проблемите. Всичко опира до личната преценка върху какво ще се концентрираш. Има хора, които мислят повече за проблемите, вместо за светлата страна на живота. Но аз съм просто човек, който мисли за всичко. И стигнах до извода, че оптимистичната гледна точка не е възможна.

От другата страна - Тогава какво те мотивира да създадеш още един албум на SCANNER?

Axel Julius - Правя го, защото съм музикант. Самата музика ми дава това специално право. Тя ме мотивира и ме провокира да споделям онова, което създам със света. Нещата са прости. Не го правя за пари. Не съм в бизнеса, за да забогатявам. Ако целта ми беше такава, щях да се опитам, да ударя с номер едно хит. Като еднодневките. Пускаш един или два хита, те ти носят пари и след това правиш каквото си искаш. Тези възможности обаче са доста редки. Така че при мен основната движеща сила е истинската страст. Тя е единственият мотиватор, който ме потиква към следващото ниво.

От другата страна - Всъщност лошо ли е да имаш комерсиален успех?

Axel Julius - Никак не е лошо. Може и да стане, но може и да не стане. Просто трябва да правиш онова, което чувстваш и искаш. И то вече може да те направи много успешен. А може и да не стане така. Пътят към успеха може да е много хлъзгав. Може да се качиш на него, а може и никога да не го достигнеш с творчеството си. Никога не знаеш. Но ако създаваш музика само заради постигането на успех, имаш формулата и пишеш по нея, тук в Германия казваме на такива песни шлагери, можеш да направиш пари. Можеш да си позволиш всичко. Но така, за да печелиш пари, потискаш страстта си. Разбира се, че можеш да тръгнеш по този път. На мен обаче не ми харесва. Ако правите музика само заради парите, със същия успех можете да се занимавате с нещо друго. Примерно да работите на бюро, където да полагате страхотни усилия, за да печелите повече от музиканта. За мен е по-важно да съм артист. Да мога да изразявам себе си. Аз го правя чрез музиката, друг – чрез картините си. Това и истинско. За другото причините са други.

От другата страна - Какво е тогава определението за успех днес?

Axel Julius - За мен успехът е1 когато някой ни харесва. Харесва онова, което правим. Има хора, които ни споделят, че им даваме нещо, което прави животът им по-щастлив. Открили са нещо в музиката ни, което ги прави щастливи. Това е много по-ценно от всички пари, които можеш да спечелиш. Това е нещото, което засилва страстта и те прави отдаден.

От другата страна - „The Cosmic Race” е концептуален албум. Къде би го поставил в дискографията на SCANNER?

Axel Julius - Смятам, че албумът е мелодичен. Историята се развива и отива по-далече от „Hypertrace”. В него спряхме разказа до момента, че има друга планета, на която хората ще се преселят. Разказваме го в песента „Terrion”. Сега продължаваме историята. Човечеството отива на „Terrion” и разказваме какво се случва там. Заради концепцията и мелодичните части бих сравнил новия ни албум с дебюта на SCANNER. Разликата между двете издания е 40 години, разбира се. Няма как да звучим както тогава. Минали са 40 години и не е възможно. Дори и със същите хора да запишем същия албум, днес той ще звучи различно. Все пак е минало толкова много време и тези 40 години са се отразили както духовно така и физически. Няма как да повториш онова, което е станало преди 40 години. Просто вече сме различни и звучим различно. Но всичко останало бих го сравнил с „Hypertrace”. Другият албум, който много харесвам от дискографията на SCANNER е „Ball of the Damned”. Между него и дебюта поставям концепцията и музиката на „The Cosmic Race”.

От другата страна - Ядосва ли те фактът, че всеки нов албум на SCANNER е сравняван с първите два „Hypertrace” и „Terminal Earth”?

Axel Julius - Има много хора, които никога не са чували, че в дискографията ни има албуми като „Mental Reservation” или „Ball of the Damned”. Причината е, че „Noise Records” бяха много по-големи от „Massacre Records”.Хората спряха да слушат бандата след „Terminal Earth”. След него не чуха повече за нас. Днес с „The Cosmic Race” отново успяхме да им привлечем вниманието. Други ги апострофират, че имаме и предишен албум „The Judgement”, който е още от 2015 година. Получава се така, че феновете знаят за първите и последните ни албуми, но идея си нямат какво сме издали между тях. Просто са ни забравили. Това ужасно. От другата страна имаме фенове, които познават всяко едно издание на групата. Дори и „Scantropolis”. И го разглеждат като развитие след „Mental Reservation”. Наистина имаме фенове, които са с нас заради „Mental Reservation”. Но като цяло не са толкова много, защото „Massacre Records” не организираха добре продажбите. Което и до днес е проблем. За това и новите албуми са сравнявани с първите два, което понякога ни къса нервите. Може би IRON MAIDEN имат същия проблем, когато всеки следващ техен запис е сравняван с „The Number Of The Beast” и когато всичко след това е сравнявано с първите им албуми. Това може би се отнася за всяка голяма група. Толкова е ретроградно. Тук обаче не говоря за METALLICA. Ако се притесняваха от сравненият, сигурно щяха да си теглят куршума. Те не отдават такова голямо значение на тези процеси.

От другата страна - С кой друг концептуален албум би сравнил „The Cosmic Race”.

Axel Julius - С „Operation Mindcrime” на QUEENSRŸCHE. Много харесвам този албум. Той беше издаден през 80-те. Много добър концептуален албум. Бях впечатлен от историята. И всъщност той ме провокира да създам моите концептуални албуми. „Mental Reservation” е също такъв. Когато имам идея, предпочитам да я разработя като концепция, вместо нещо друго. Този похват много ми харесва. Историята се развива все едно пишеш книга. Имаш празни страници, запълваш първата и тогава книгата започва да се пише сама. При концептуалните албуми е същото. Всичко започва с първата песен и от там нататък историята сама се подрежда. Много ми харесва подходът на QUEENSRŸCHE в тази посока. Заради тях винаги имам едно на ум. Сравнявам нашия последен албум с „Operation Mindcrime” като начин на развитие на концепцията. При втората част на „Operation Mindcrime” се получи онова със сравненията. Имаш първата и след като се появи нейното продължение, сравненията бяха неизбежни. QUEENSRŸCHE нямаше как да постигнат същото ниво. В това е проблемът. Не можеш да копираш нещо наистина добро във второ и трето продължение. Просто е невъзможно. Втората част не е лоша, но сравненията са неизбежни.

От другата страна - Истории с положителен или отрицателен край предпочиташ да разказваш?

Axel Julius - За да съм честен, предпочитам положителните истории. Те оставят в съзнанието нещо хубаво. Не мога да си представя лош край. За добро настроение, за да гледаш по-отгоре на нещата, положителният край е за предпочитане.