Henrik Klingenberg (SONATA ARCTICA): Музиката е комуникация

Интервю с Henrik Klingenberg (SONATA ARCTICA)

С последните си няколко издания SONATA ARCTICA бяха променили посоката и смело бяха нагазили в рока и акустиката. За щастие на феновете, групата се осъзна и изкара „Clear Cold Beyond“, който е директно завръщане към пауър метъл корените на SONATA ARCTICA. Добър повод клавиристът Henrik Klingenbergда даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Henrik Klingenberg (SONATA ARCTICA) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 27.05.2024 година.

От другата страна - Привет, Henrik, нека започнем така – има ли я т.нар. следродилна депресия, когато приключите работата по нов албум?

Henrik Klingenberg - Донякъде тя съществува. За щастие завършихме албума миналото лято. Така че почти сме я преодолели. След като приключихме работата по „Clear Cold Beyond“, направихме фестивални участия, също так през есента бяхме на турне със STRATOVARIUS. Нямахме толкова много време, за да мислим в тази посока. Но в повечето случаи, когато приключим с някой албум, чакайки концертите да започнат, е ужасяващо. С „Clear Cold Beyond“ беше по-лесно, защото приключихме с него по средата на обиколките.

От другата страна - Май след пандемията всичко започна да става много бързо и паузите между завършването на един албум и концертите са все по-малки.

Henrik Klingenberg - Мисля, че това започна да се случва малко по-рано. Но по време на пандемията много групи имаха възможност да запишат нов материал. След като ограниченията паднаха, всички бяха си завършили албумите и тръгнаха на турнета. Ние искахме да издадем „Clear Cold Beyond“ миналата есен. Обаче на звукозаписната ни компания й отне повече време, за да подреди всичко. Дори повече от преди особено заради плочите. За съжаление трябваше да проявим търпение и да почакаме. Харесваме албума и трябваше да чакаме с месеци, за да може най-накрая да го чуе и някой, извън нашия кръг. Този период беше леко стресиращ, но за щастие вниманието ни беше ангажирано и с концерти. Ноември, декември, януари и февруари бяха доста дълги месеци в очакване.

От другата страна - И така албумът е някак си отлежал за Вас, но нов за феновете.

Henrik Klingenberg - Така е. Всъщност не съм го слушал толкова много. Когато започнах да репетирам за концертите, се оказа, че не си спомням половината от песните. Оказах се в ситуация отново да заучавам музиката, което костваше много работа.

От другата страна - Пускаш ли си понякога старите албуми на SONATA ARCTICA?

Henrik Klingenberg - Не толкова често. Ако започнем да репетираме стари песни, ще ми се наложи да ги чуя неведнъж. Обикновено, когато завършим даден албум, си го пускам няколко пъти, след което продължавам напред и се концентрирам върху следващото, което ни предстои. Но понякога се случва. Когато се замисля за дадена песен, си я пускам. Самият аз, обаче, не слушам старите албуми на групата твърде често.

От другата страна - Главната Ви мотивация за създаването на „Clear Cold Beyond“, който в някаква степен е завръщане към корените на SONATA ARCTICA?

Henrik Klingenberg - Определено е така. Предишният ни студиен албум „Talviyö“ беше по-лек, все едно седемдесетарски рок. Може би не сме го направили целенасочено, но така се получи накрая. По време на пандемията нямахме възможност да правим концерти. Вече бяхме говорили за акустичен материал, с който да тръгнем и на турнета. Пандемията беше перфектното време да запишем два албума с акустични композиции. Така се получи, че първо имахме този тежък албум, който не беше чак толкова тежък, след което и двете акустични издания, които въобще не са тежки. В някакъв момент, май, се освестихме, че все пак сме хеви метъл група и тези леки подходи са хубави, но не отговорят напълно на името на бандата. По някакъв начин всичко, което до този момент бяхме направили, предопредели създаването на „Clear Cold Beyond“. В същото време и Tony Kakko ни заостри вниманието, че трябва да издадем пауър метъл албум. Всички в SONATA ARCTICA бяхме съгласни с него. Решихме, че наистина трябва отново да започнем да правим хеви метъл, защото няма как твърде дълго да продължим по акустичния път. Акустичния материал ми харесва, беше интересен проект. Но след два подобни албума и десетседмично турне с 50 концерта, някак си ни беше достатъчно. Трябваше да тръгнем в друга посока.

От другата страна - Какво искахте да кажете с музиката си в миналото и какво днес?

Henrik Klingenberg - Ние гледаме на музиката като на възможност хората да си отдъхнат за малко от ежедневието. Вземи новините – те преливат от всякакви ужаси, които стават по света. Животът днес е страшен хаос. Постоянно ни залива толкова много и всякаква информация. Понякога е много напрягащо. Ние искаме да забавляваме хората и го правим, като им разказваме истории. Точно това се опитваме да постигнем с нашата музика. Бих отбелязал, че на това е посветена цялата ни кариера. Започваме с музикална идея, оформяме я с история и се надяваме, че тя ще освободи хората и ще ги накара да обърнат внимание на нещо друго, ще имат шанса да се фокусират върху различен момент от живота си, който няма нищо общо с потока новини.

От другата страна - Това е за хората, но Вие като музиканти също сте хора. Как запавате здравия си разум в този хаос, за да продължавате да забавлявате хората?

Henrik Klingenberg - Не знам колко сме стабилни. Наистина добър въпрос. И е нещо върху, което е хубаво да се замисли човек. Знаеш ли, когато сме на сцена, това е нашият шанс да си починем от ежедневието. Ако започна да си мисля, какво съм видял по новините, докато изпълнявам песните, нищо няма да се получи както трябва. Така че концертите са шанс за нас да навлезем в друг свят, в света на SONATA ARCTICA.Там разказваме нашите истории, опитвайки се да ги представим по най-добрия възможен начин. Мисля, че и публиката, и групата извличат ползи от това положение. Заедно се понасяме на пътешествие.

От другата страна - Това означава ли, че с Вашата узика създавате утопии, в които хората могат да се скрият?

Henrik Klingenberg - Ние създаваме светове. Измисляме малки истории и създаваме малки светове за нас самите. След което се опитваме да ги разкажем на хората и да ги въвлечем в тях. Заедно да ги изследваме и да открием какво крият. Основно разказваме кратки истории. Разбира се, имаме и части от „Caleb Saga“, която Tony създава. Доста песни на SONATA ARCTICA са по темата, но не са събрани в един албум, а и всички композиции представят независими истории. В новия ни албум няма обща концептуална връзка между песните. Те са независими, но „Dark Empath“ например е част от „Caleb Saga“. Останалите разказват различни истории. В тях се пее за любовта, живота и каквото друго ни интересува, но са самостоятелни.

От другата страна - Говорихме по-рано, че „Clear Cold Beyond“ е завръщане към корените, но направихте ли в него нещо да първи път?

Henrik Klingenberg - Добър въпрос. Трябва да помисля, защото мина доста време от записите. Разбира се, че винаги опитваме нови идеи. Особено Tony като основен композитор. Той винаги се стреми да предложи по нещо ново. Ако говорим за клавирите, винаги има нов звук или някакви малки трикове. Не смятам, обаче, че има нещо наистина генерално ново. Нещо, което да разтърси и нас като музиканти, нещо невероятно, с което преоткриваме колелото. Самият аз свиря пауър метъл на клавири вече 20 или повече години. Опитвам се да съм възможно най-добър в това с инструментите и оборудването, което имам. Мисля, че в този албум нещата се получиха много добре. В „Clear Cold Beyond“ има много детайли и нюанси. Но не е нещо ново за нас, защото в миналото вече сме го играли този номер. Винаги обръщаме внимание на детайлите. Причината е, че ако не го правим, ще предложим нещо незадоволително. При всеки запис основното решение, което вземаме е, дали това, което записваме, е достатъчно добро. Този въпрос си го задаваме за всяка част от дадена песен. Ако отделяш внимание на всеки детайл, който е в албума, за да бъде най-добрият възможен, то и крайният общ резултат ще е по-добър от нещо, което всъщност може да се приеме като „замитане под килима“. Т.е. да издадеш материал, без да си му отделил необходимото внимание преди да бъде записан. В SONATA ARCTICA отделяме много внимание на детайлите. Точно по тази причина крайният резултат се получава по-добър. Връзката между тези две неща наистина съществува.

От другата страна - Имате ли изграден модел, по който определяте кога една песен е достатъчно добра?

Henrik Klingenberg - Не, никакъв. Случва се понякога, както и в новия албум, да запишем ударните за някоя песен и когато започваме останалите инструменти, да дойде Tony, и да каже, че песента не го прави щастлив и че може да я направи по-добре. В същия момент да обележи, че вече сме я записали и ако я изоставим, трудът ни ще отиде на вятъра. В такъв случай му казвам, че песента е негова, той е автор и ако не се чувства щастлив, не би трябвало да я завършваме. Предлагам му да се върнем на нея, когато я почувства по-добре. Какъв е смисълът иначе? Така че спираме да работим по съответната композиция и тя може би ще стане част от следващия ни проект. Смятам, че Tony е прав. Когато създаваш песен и не си щастлив с крайния резлутат, тогава никой няма да го хареса. С другите композиции се получава друго. Работиш с тях толкова продължително, че в някакъв момент ти писват. Полагаш още малко усилия и едва тогава може би са завършени. Може би, когато стигнеш до момент, в който повече няма идея, която да направи песента по-добра, значи тя е готова. Има и друго. Две, три, пет години по-късно се връщаш към съответната песен и си казваш, че е било възможно някоя част да бъде направена по друг начин или че си могъл да изсвириш някоя партия различно. Това е една от причините да не слушам толкова много старите албуми на бандата, защото винаги изкачат мисли, че някои неща е можело да бъдат направени по друг начин. За това и лично за мен е много важно във всеки един момент да съм възможно най-добър, когато работя. Ако записвам някаква част днес, тя ще е такава, каквато е. Ако обаче я запиша след пет години, тя ще бъде различна. Когато работя по някоя идея днес, тя носи нюансите на сегашния момент. За това и я правя толкова добра, колкото съм добър в момента. И се надявам, че десет или петнадесет години по-късно все съм научил нещо.

От другата страна - Има ли голяма разлика между първоначалната идея и крайния резултат?

Henrik Klingenberg - Би могло да има както малка, така и голяма разлика. Въпросът на първо място идва от начина, по който работим. Tony композира песента, създава демо вкъщи и ни го изпраща, за да го чуем. Всъщност първоначалната идея може да е създадена преди десет години или от нея някаква част да влезе в песен, която днес е измислена, или като част от нещо ново. От момента, в който Tony направи демото и ни го изпрати, започваме да ги обсъждаме. По този начин си изясняваме коя песен ще запишем. След това процесът е бърз. Репетираме композициите. Отнема няколко месеца докато завършим песните за албума. И все пак има много фактори, от които зависи този процес. За някои песни се оказва много лесно да извадим така да се изразя – гласа им. За други се налага здраво да поработим, да променяме отделни части, ако не се получат и тогава добри, промените продължават. Нали попита, кога една песен е завършена? За някои отнема цяла вечност, други стават много бързо. За всяка е различно.

От другата страна - Коя песен от „Clear Cold Beyond“ се получи най-трудно и отне най-много време?

Henrik Klingenberg - Като цяла песен мисля, че няма. Но като детайли в някои от композициите - определено. В едноименната „Clear Cold Beyond“, която е и последна в албума, използваме глокеншпил, нещо като камбанен звън, който се развива, както с вокалите, така и в различна посока. С Tony отделихме наистина много време, за да се получи, както ни се иска. Направих демо, изпратих му го, той ми го връщаше с промени и така изпращах, получавах, изпращах, получавах... Редактирах, пресвирвах, променях звука. Подобни неща отнемат наистина много време, докато постигнем правилния вариант. В момента упражнявам втория сингъл от албума „A Monster Only You Can't See“. Отворил съм сесията на компютъра. Настроих звука, започнах да репетирам и когато се почувствах сигурен в изпълнението, си пуснах версията от албума. И накои от клавирите, които съм записал, са отпаднали. Вече ги няма, защото при смесването не са използвани. А аз това съм го забравил. Сега трябва да се върна в началото и да науча песента отново. Изнервящо едно такова. Понякога се случват подобни неща. Сега е забавно, но когато го направиш правилно и после разбереш, че усилията ти са отишли на вятъра, не е много приятно. Нали, изсвирил съм доста неща, а те не са в албума.

От другата страна - Репетициите скучни ли са?

Henrik Klingenberg - Не толкова много. Най-скучната част е, когато съм сам вкъщи, програмирал съм клавирите и след това трябва да ги зауча. Не винаги е отегчително, но това е най-скучната част. Колкото по-скоро започнем репетициите с бандата, настроението се прехвърля в противоположната посока – става вълнуващо. Най-отегчителната част от всичко е, когато работиш сам. От своя страна това по някакъв начин и не е чак толково лошо.

От другата страна - В началото спомена хаоса. Когато се огледаш наоколо не мислиш ли, че човечеството знае как да се справи с всичко, но е забравило как се живее?

Henrik Klingenberg - Много добро наблюдение. Мисля, че най-важното е да намерим начин, който да ни позоволи, да се разбираме един с друг, да живеем заедно. Има толкова много омраза и насилие. Заради тях смятам, че хората трябва да се опитат да намерят решение, да се разбират, да се приемат. Това трябва да се опитат да разберат как става. Всеки по света прави нещата по различен начин. Което е напълно приемливо. Но от друга страна това е и трудната част, защото с всичко друго можем да се справим, обаче с приемането... Трябва да се научим да се разбираме малко по-добре.

От другата страна - Коя е твоята лична музикална революция?

Henrik Klingenberg - Мисля, че тя се случи, когато като малък за първи път чух DEEP PURPLE и осъзнах факта, че с орган и клавишни могат да се правят страхотни неща. След това се появиха DREAM THEATER. Чух солата на Kevin Moore. Чух Jens Johansson. Тогава осъзнах, че клавирът позволява много повече от свиренето на скучновата класическа музика на пиано. Това е моята музикална революция.

От другата страна - Познаването на музикалната теория задължително ли е?

Henrik Klingenberg - Зависи какво искаш да постигнеш. За мен музиката е комуникация. Ако успея да предам онова, което искам да кажа посредством инструмента, тогава музикалната теория не е от значение. Разбира се, когато свириш с други музиканти наистина помага. Също така смятам, че нейното познаване, може да те отведе до места, където иначе не би могъл да достигнеш. Познавам музиканти, които са много добри изпълнители, свирят добре с останалите, без да имат никаква представа за музикалната теория. И също така хора, които познават музикалната теория в детайли, но когато започнат да свирят, звучат ужасно. Това е едно знание, което може да бъде много полезно, но от друга страна може и да е напълно безполезно. Зависи какво искаш да постигнеш.

От другата страна - Има ли музкално клише, което непрекъснато те дразни?

Henrik Klingenberg - Не знам. Предполагам, че когато чуя нещо за пореден път и си казвам – „Пак ли“. Не се дразня толкова лесно, но ако нещо ме подразни, просто не си го пускам повече. Това е лесният начин.

От другата страна - А има ли нещо в студийната работа, което те дразни?

Henrik Klingenberg - Когато се използват твърде много корекции за вокалите и това става очевидно. На мен не ми харесва начинът, по който звучат. Разбира се, че всеки ги използва в някаква степен. Но когато и го чуваш, особено в днешната поп музика, където е като ефект, не смятам, че е добре. Предпочитам да слушам човешки глас, който е по-естествен. Това от своя страна е леко комично, защото всичко е компресирано и има ефекти. Иначе ме дразнят автоматичните настройки за вокалите, когато са използвани твърде много.

От другата страна - Кое е по-важно за един музикант - свят, в който идеите се сблъскват с консерватизъм или свят, в който всички крещят в Интернет, за да бъдат чути?

Henrik Klingenberg - Самата идея, че всеки може да каже, каквото си иска и може да бъде чут е, много хубава. По определен начин. Но чисто практически начинът, по който работи системата, не е толкова добър. Отваряш Интернет и попадаш на словестна война, изпълнена с обиди. Не виждам смисъл в това. Когато няколко души крещят едновременно, не чуваш никакви гласове, а само шум. Скапано шоу. За това и нямам профили в социалните медии, защото искам да правя нещо друго с живота си. Разбира се, имаме Facebook на групата, където публикуваме новини за нея. Ще бъде наистина интересно да видим какво ще се случи след 10 години или 15 години, защото Facebook май вече е остарял и днешните деца не го използват. Наистина ще е интересно да се види до къде ще доведе всичко това. Сигурно ще е истинска лудница.

От другата страна - Последен въпрос. Какво според теб ще е следващото голямо нещо в музиката?

Henrik Klingenberg - Нямам представа. Ако знаех, веднага щях да скоча в него. Мисля, че Изкуственият интелект ще го създаде. Той ще се опита да го направи. Хората вече го използват, за да им помогне да създават музика. В един момент вече ще имаме напълно изкуствено генерирана музика, ако и тя вече да не съществува. Не знам до къде ще доведе това, но конкретно за нас – ние сме група на живо, свирим на живо, а това е нещо, което не можеш да замениш. Дотук нещата са добре. Докато хората идват на концертите, ще продължаваме да правим това, което правим.