Поливно земеделие - възможно ли е в България?

От началото на тази година вече няколко пъти бяха подобрявани дневните рекорди за високи температури от времето, в което са били извършени първите измервания. Високите температури през зимата и екстремно горещото време през лятото, започнало още през месец юни, повдигнаха на дневен ред отново темата за поливното земеделие и огромната нужда от неговото възстановяване. За съжаление този проблем обаче се коментира много повече в земеделските среди, отколкото на държавно и политическо ниво и то от години. През това време северната ни съседка Румъния, например, успя да реализира огромни инвестиции и днес там поливни са вече десетки милиони декари земя. 

Вода в Добруджа има за всички, единственият  проблем е, че тя е в подземния воден хоризонт, т.нар. малм-валанж, който е на голяма дълбочина и водата се добива чрез сондажи и при изразходването на огромно количество и без това скъпа електроенергия. През летния туристически сезон, когато трите морски общини запълват капацитета на огромните черноморски комплекси, водата започва да липсва във все повече населени места. Не са редки случаите, в които от Водното дружество призовават хората да спрат с поливането на дворовете си и да пестят ценния природен ресурс. И така при липсата на адекватна държавна политика и осигуряването на достатъчно финансов ресурс за добиване на вода за добруджанци все повече е актуална пословицата – „по вода гази, жаден ходи“. За съжаление все по-жадни стават и земите ни, които осигуряват около 80% от препитанието на жителите на обезлюдяващата се с бързи темпове област Добрич.

Липсата на валежи и запаси от зимна влага са факт, суховеят и горещините също са факт, а страховете на местните хора, че плодородният добруджански чернозем ще се превърне в пустиня стават все по-оправдани.  Преди дни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Илия Проданов заяви в Добрич, че въпросът за поливното земеделие е изключително важен, но няма на кого да бъде зададен. "Лошото е, че няма с кого да говорим по този въпрос. Когато за последните 10 години имаме сменени над 10 министри на земеделието, е трудно държавата да прави политика, а за да се случат такива неща, има нужда от политика в сектора... Няма никаква политика в сектора", посочи Проданов. 

За абдикиралата от отговорностите си в сектора държава говори и Нели Стоянова, председател на кооперация „Възраждане“, обработваща около 10 000 декара земя. "Държавата по много въпроси тотално е абдикирала. А последните две-три години по отношение на земеделието, след коронавируса и войната, имам чувството, че един от малкото работещи сектори в нашата държава се опитва да бъде затрит. Ние не срещаме разбиране от държавата по нито един от въпросите. Всичко трябва да е с молене, със стачки, с безумно обяснение на някакви елементарни неща на хора, които би следвало нас да ни обучават какво трябва да се случи", коментира Стоянова. 

И тук ще припомним, че една от причините от НАЗ да поискат оставката на зам.-министър Таня Георгиева е именно неуспехът ѝ по отношение на инвестициите за напояване.