Точно преди 10 години в такава специалност влязох в Софийския университет към Центъра за източни езици и култури, беше нова специалност. Нарича се "Южна, Източна и Югоизточна Азия". Звучеше доста ново за времето си, съответно и така я избрах. Звучеше ми доста близко до интересите. Самата специалност покрива аспекти от езиците, културите на държавите от точно тези региони, при което най-първата ми страст беше към Япония. Впоследствие, обаче, в процеса на обучение научих повече неща за Виетнам, започнах да уча виетнамски като задължителен предмет, което ме отведе до това, че в последната ми година ни се предостави възможност на двама студенти да заминем на обмен за един семестър в град Ханой, столицата на Виетнам. Там много ми хареса и си казах, че ако искам да се върна там и да продължа да се занимавам с Виетнам като цяло, искам да кандидатствам отново, вече за обучение в самата страна за по-дълго време...
И това явно се случи, след като 4 години сте била там.
Да, точно така. През 2018 г. ме одобриха и заминах за град Хошимин (Сайгон), където записах специалност "Виетнамистика" (магистратура). Тя покрива по-широк спектър от изучаването на държавата, не просто езика. Минах и курс по виетнамски, след това и лекции. Не беше много лесно, но това ми даде шанс повече да се потопя и в образователната им система. Впоследствие се случи и ковид пандемията през 2020 година, което съвсем ме накара да бъда на място там, няма мърдане. Страната беше затворена и за туристи, и въобще за всякакви хора отвън...
Но можеше да се пътува вътре в страната...?
Да, точно, че в страната можеше да се пътува и всъщност това даде още по-голяма възможност човек да опознае страната в един много затворен облик. Тази година успях да се върна за 2 месеца и даже така ми стана мъчно и носталгично за годините, които бяха тогава, тъй като въпреки че имаха по-сериозни мерки за няколко седмици, като цяло всичко беше отворено и животът си течеше постарому, което ми даде възможност да направя запознанства и с виетнамски приятели, с други чуждестранни студенти, хора, които бяха там или учеха.
Как започнахте с фотографията? Това е специален проект, който показва любовта и привързаността Ви към тази страна.
От малка се занимавам с фотография. Снимам просто за удоволствие. Впоследствие още при първото ми пътуване имах доста снимков материал. Това отключи идеята да направим малка изложба в рамките на един студентски фестивал, докато все още бях студент. Това беше през 2017 година и тогава за първи път видях снимките си на стена, изложени, което допълнително ме запали и ми даде идеята защо пък да не се задълбоча в тази насока. Години по-късно продължих да развивам техника на снимане и повече да се интересувам от похвати. Докато бях във Виетнам, открих и един фотоклуб с други любители фотографи, с които обменяхме идеи и заедно направихме една групова изложба там, което допълнително ми даде още един устрем да продължа да се развивам и така да си избирам снимките, и да искам да казвам нещо с тях.
Какво казвате тук в тази изложба? Много неща предполагам, защото Вие сте била в Сайгон. Знам, че това е огромен мегаполис, но сигурна съм, че Виетнам има и друга страна.
Точно това иска да каже и изложбата, тя разглежда тези две страни на многоликия Виетнам. Конусовидни шапки, най-познатите дори и на българите туристи и други предмети, но това, което показва, не е просто околната страна на града или природните забележителности. Опитва се да съчетае съвременния облик с най-традиционни нишки на техния бит, на техните легенди, на литературни произведения също така, вече и в по-съвременен вариант. Политически идеологии също, това е в една от основните снимки.
Какви други сюжети ще открием тук?
Сюжети от ежедневието на хората, особено в града. Почти всеки втори виетнамец се занимава с някакъв малък бизнес. Една от композициите засяга и темата за това колко важен е пазарът и до ден днешен за виетнамския бит и кухня дори: там например пресните съставки са едно от най-важните неща за направата на най-добрите им известни ястия.
Кои са те?
Ами това със сигурност всички го знаят, супата "Фъ" ("Фо"). Това е телешки бульон с оризови спагети. Общо взето така се приготвя, но супата "Фъ" далеч не е единствената супа, която е позната. Може да се каже, че всяка провинция има собствен специалитет. Супа с нудли, естествено, ястия с ориз и десерти, направени с оризово брашно. За храна мога да говоря безкрайно...
Какво не знаем за виетнамците? Какво има под тази конусовидна шапка или отвъд нея?
Виетнам е познат на българите и на цял свят, обикновено първата асоциация е с военните конфликти, които са продължили години и до ден днешен този облик много силно присъства в съзнанията ни, но това, което се случва днес под конусовидната шапка, е, че тези неща сякаш са отдавна загърбени. Сега по-скоро се гледа в настоящето и в бъдещото развитие. Виетнамците се стремят да оставят миналото зад себе си и да се развиват в тенденциите на днешния свят.
А защо заглавието на изложбата е точно "Простор по виетнамски"? Предполагам, че нямате предвид само географията, може би простор за душата?
Тази дума я избрахме първо като игра на думи. Обмисляхме как можем да говорим за свободното или по-скоро несвободното пространство във Виетнам. Как всъщност всеки търси този простор и по някакъв начин го намира. Но другата игра на думи е просторът, където си простираме дрехите. Те, например, са доста видими по улиците навсякъде. И имаше една такава снимка. Простори за дрехи могат да се видят навсякъде, от всеки прозорец. Общо взето и на нас ни е позната тази гледка.
Имате и една книга, която е в един екземпляр. Малко по-рано е правена лично от Вас.
Тази книга - фотоалбум направих към края на годината, когато се върнах от Виетнам през 2021-ва. Направих я, първо защото вече беше студено време, исках да направя нещо като за края на годината, да си сътворя нещо, което да си е само мое. Все още ми беше много прясно завръщането, доста трудно приех да се върна от Виетнам в България тогава. Донякъде го направих и заради това да обобщя всичките моменти от предишни години на хартия за себе си.
Какво най-много Ви липсва от Виетнам?
Най-много ми липсва да следвам това по-неглижиращо ежедневие, което повечето виетнамци следват, въпреки че и те са много заети, много забързани постоянно, но в същото време винаги намират време за приятел, намират време за разходка, да седнат и просто да починат за малко. Могат да пътуват един час с мотор, но после пак със сигурност ще има време за разговори, за събиране със семейството дори...
Това е друга философия за живота май?
Да, всъщност това нещо, което може би и в България го е имало, но някак си с развитието на света забравяме за тези неща, а там се случва донякъде. И там хората разглеждат вече тази промяна, но в същото време климатът, храната, някакви неща, които за тях са силни белези за начин на живот и за идентичност, те ги съхраняват и поддържат.
Можете ли да кажете нещо на виетнамски? Може би някакъв стих или мисъл.
Обикновено хората ме питат как е "здравей" на виетнамски, така че сега ще започна с по-проста дума. "Xin chào" е здравей на виетнамски. Бих споделила и това изречение, което се ползваше като мото по време на локдауна: "Стой спокойно, където си".
Целия разговор на Светлана Вълкова с Даяна Иванова чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
След гъстите почти целодневни мъгли през последните дни във Варна и преваляванията от дъжд, в четвъртък имахме за малко слънчево време. И вместо да вадим от гардероба вече летните дрехи, от следващата седмица ще трябва да извадим по-дебелите якета и да слагаме отново шапка. През първите дни на април на места ще превали и сняг сочи прогнозата на..
Интервю с Alex Callier (HOOVERPHONIC) На 10 април белгийската инди банда HOOVERPHONIC ще отбележи в България 25-годишнината от издаването на емблематичния „The Magnificent Tree“. Групата идва в София по покана „BGTSC“. Мястото е клуб „Joy Station“. HOOVERPHONIC идват със струнен квартет, за да претворят на живо „The Magnificent Tree“. SLOW..
„Сега ми трябва глътка светлина“ – така се нарича новата стихосбирка на добричката поетеса Петранка Божкова. Книгата включва 59 стихотворения, разпределени в пет тематични цикъла. Поетичните изповеди разкриват широк спектър от чувства, тревожни въпроси, съмнения, радости и надежди. Петранка Божкова е филолог по образование и дългогодишен кореспондент..
Заплахата пред ДПС е Делян Пеевски, Ахмед Доган вече е минало. Доган трябва да бъде вече обект на исторически изследвания. Това коментира политическият анализатор Иво Инджов в контекста на очакващото се решение фракцията на Ахмед Доган да оттегли подкрепата си към кабинета "Желязков" и появилите се спекулации за разцепление на ДПС-ДПС. Митът за Сокола..
Анджела Родел е родена в Съединените американски щати. Следва езикознание в университета Йейл. Актриса, музикант, преводач. Живее и работи в България. Превежда романа на Георги Господинов "Времеубежище", който беше отличен с наградата "Букър". "Преводач съм от 20 години. Учила съм много от други автори, преводачи-колеги. Приемам наградата като хубаво..
Галин Ненов се занимава с бийтбокс от 17 години. Познат под псевдонима KillaBee, той е двукратен национален шампион на България. През годините е участвал в различни проекти - от народна музика, през хип-хоп и дръм енд бейс, до джаз. През последните няколко години участва на фестивалите Varna Jazz Days, RADAR, Varna July Fest, а миналата година..
Образователната ни система е трагична. Учебниците в повечето случаи са безобразни. Историята у нас се преподава така, както се е правело в Западна Европа през 19 век. Това каза за Радио Варна преводачът Георги Ангелов, водещ на телевизионното предаване История.BG. Георги Ангелов е категоричен, че в западната част от континента по предмета "История"..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
