Martin Engler (MONO INC.): Солидарност, толерантност и любов

Интервю с Martin Engler (MONO INC.)

За първи път немската готик рок/индъстриъл формция MONO INC. ще има концерт в България. Той ще бъде на 20 септември в Пловдив в Античния театър като част от поредицата „Music Of The Ages 2024“ заедно с PAIN OF SALVATION(21 септември) и IHSAHN (22 септември). Със съдействието на организаторите от „Blue Hills Events“ лидерът на MONO INC. Martin Engler даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с Martin Engler (MONO INC.) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 9.09.2024 година.

От другата страна - Привет, Martin, радвам се да те чуя. Какво сте приготвили за концерта Ви в Античния театър в Пловдив?

Martin Engler - За първи път, ще бъдем в България и много се вълнуваме, че ще се срещнем с българските ни фенове. Сетлистът ни малко или много ще бъде най-доброто от MONO INC. Ще обхванем всички периоди на групата и ще включим песни от всички 12 албума, които сме издали до момента. Разбира се, ще изсвирим и хитовете от последните ни два номер едно албума.

От другата страна - Има ли песен, които винаги трябва да изпълнявате?

Martin Engler - Разбира се. „Children Of The Dark” се превърна в хит по целия свят. Където и да имаме концерт, феновете искат да я чуят. Същото се отнася и за „Voices Of Doom”. Двете песни с изключителни. Концертите ни не минават и без „Welcome To Hell” и „Louder Than Hell”. Има много песни, които мога да спомена. Но „Children Of The Dark” е най-големият ни хит до момента.

От другата страна - Не Ви ли доскучава винаги да я свирите?

Martin Engler - Песента не е чак толкова стара. Съществува от 5-6 години. Когато, обаче, става въпрос за живи участия, нейното изпълняване никога не е скучно заради реакцията на феновете. Когато се качим на сцената и започнем песента, и феновете осъзнаят, че идва „Children Of The Dark”, започва едно пеене, едно крещене, направо пощуряват. Винаги е страхотно преживяване. Залива ни енергията на публиката. Така че не може да става въпрос за скука. Ние се радваме и наслаждаваме на взаимодействието с публиката.

От другата страна - Има ли композиции от дискографията на MONO INC., които Ви се иска да изсвирите, но не се е появила възможност до момента?

Martin Engler - Бихме могли да изпълним всяка песен. Никой не ни казва какво да правим, какво би трябвало да свирим или какво не ни е позволено. Можем да изпълним всяка песен. Но, когато става въпрос за концерти, не бихме искали да имаме в сета твърде много балади. Защото в крайна сметка става въпрос за рок шоу с пиротехника и светлини. Предполага се, че един концерт трябва да е голям купон. Ние от своя страна искаме да забавляваме хората. Все още изпълняваме песни с дълбоки послания, но все пак става въпрос за шоу.

От другата страна - Важно ли е за група като MONO INC. да разпространява послания? Все пак става въпрос за шоу.

Martin Engler - Определено е важно. Най-важното от тях е, че светът, който обитаваме, полудява по-малко всеки ден. Единственият начин той и човечеството да бъдат в безопасност, е уважението и любовта един към друг. Това е най-силното ни послание. Солидарност, толерантност и любов. Трите важни неща, зад които заставаме.

От другата страна - Когато свирите на живо, позволявате ли си импровизации?

Martin Engler - Разбира се. Правим го. При живите ситуации е винаги предизвикателство да представим най-доброто шоу, на което сме способни към дадения момент. Ние обичаме концертите. Те са най-любимата ни част от музикалния бизнес. Престоят в студио може и да е забавен няколко седмици, но в края на краищата ние искаме да излезем навън и да свирим за хората. Това е желанието ни. Ние сме музиканти и искаме да комуникираме с феновете. Сами или с част от групата в студиото никога не постигаме същото удоволствие, което ни носят живите участия.

От другата страна - Какво прави един концерт специален за MONO INC.?

Martin Engler - Публиката! Както казах и по-рано, обичаме взаимодействието с нея. По-специално аз като фронтмен обичам да изграждам връзка с публиката. И то не само с феновете от първия и втория ред, а с всички, които присъстват. Когато започна да усещам, че тази връзка е вече осъществена, означава, че съм постигнал най-хубавата част от онова, което правя. Тя е елексирът на работата ми. Това обичам най-много и за него съм роден. Тази връзка ми носи онова чувство на победа и провокира бандата да изпробва границите на възможностите си. Всяка вечер, когато сме на сцената, свирим за животите си. Това е специалното на всеки концерт.

От другата страна - Най-странната реакция по време на концерт на MONO INC.?

Martin Engler - Спомням си нещо от последното турне. Точно се завърнахме от една симфонична обиколка, на която бяхме с оркестър. Публиката беше много тиха по време на изпълненията. А свирихме основно балади и по-бавни композиции. Спомням си едно момиче от концерта ни във Висбаден. Тя беше толкова превъзбудена, че крещеше през цялото време. Не спираше преди и след песните, по време на песните. Натоварваше емоционално цялата публика и разваляше концерта. В някакъв момент забелязах, че охраната я изведе от залата. Беше странно и при нормални обстоятелства не се случва на наш концерт.

От другата страна - Интересно преживяване, което провокира и следващия въпрос. Обикновено се твърди, че е роля на артиста да привлече вниманието на публиката. Но каква е ролята на публиката в процеса на музикална комуникация?

Martin Engler - Слушателят е този, който в края на краищата ни позволява да живеем и да оцеляваме като музиканти с помощта на нашата музика и изкуство. Той е този, който си купува албуми, фланелки, билети за концерти. И ние сме му много благодарни. В същото време с текстовете ми се опитвам да помогна на слушателя, когато той е изпаднал в специални ситуации. Провокирам го да мисли по-положително. Ако посланието достигне до него и той започне съзнателно и активно да е по-позитивен и повярва в по-доброто бъдеще, всички сме победители. Положението е равнопоставеност между група и слушатели – двупосочно предлагане и възползване.

От другата страна - Кой или какво Ви помага да разпространявате посланията си?

Martin Engler - Кой ми помага? Мисля, че е Вселената! Защото в повечето случаи, когато създавам песен или текст, нямам никаква представа откъде идват идеите за тях. Просто се отпускам и те ме връхлитат. Така че според мен Вселената има пръст в това.

От другата страна - Тогава един музикант създава утопии или предпазва хората от тях?

Martin Engler - Нито едното и нито другото. Най-голямата цел за един музикант е да бъде автентичен. Всичко е позволено, докато заставаш зад него. В изкуството няма правила.

От другата страна - А как се постига автентичност в пост-автентичен свят?

Martin Engler - Аз самият съм 100 процента истински и искрен. Не съм фалшив в нищо и никъде. Както в живота, така и на сцената. Ако искам да се усмихна, се усмихвам. Когато в някои специални моменти ми напират сълзи в очите, не се колебая да си поплача. Дори и на сцената. Когато създавам моята музика, съм изцяло зад нея, зад текстовете и всяка дума. 100 процента! С тях представям себе си. Това съм аз. Без фалш. Не симулирам. Така и аз, и групата ми запазваме своята автентичност.

От другата страна - В такъв случай кое е по-лошо за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?

Martin Engler - Според мен най-лошото за един артист е, ако позволи на някого да насочи креативния му процес в погрешната посока. Не са един или два случаите, в които продуцентите и лейбълите са се възползвали. А това за мен е най-лошият сценарий. Понякога е трудно да се устои. Един артист трябва напълно и без съмнения да вярва в себе си и да създава собствено творчество без външни намеси. С годините, ако не постигнеш успех, ставаш все по-слаб и податлив на влияния. В такива моменти е трудно да запазиш вярата и силата си и да продължиш да вярваш в себе си. Обаче, дори да са минали десет години и да не си постигнал успех, трябва да продължаваш да правиш собствено изкуство. Защото само по този начин един ден ще постигнеш успех.

От другата страна - Сменяме темата. Днес границите между стиловете са доста размити. Това отразява ли се положително на музиката като цяло?

Martin Engler - Мисля, че тази ситуация е добра. Не мисля, че трябва да съдим за музиката по нейната опаковка. Когато слушам музика, стилът е без значение. Говоря за моя случай. Слушам всякаква музика, но в личния си живот, не си пускам кой знае колко много. Вече. Но когато реша да си пусна нещо, е без значение дали е поп, рап или класическа музика. Щом докосва сърцето ми, е точно за мен. Хубаво е, когато  група като MONO INC. може да направи турне със симфоничен оркестър, както ние направихме. Всички концерти бяха разпродадени. И е много хубаво, когато всички фенове, които обикновено са пред сцената, танцуват и си тактуват с пляскане, седят в залата в костюми и се наслаждават на вечерта, която носи класическа атмосфера. Смятам, че това е нещо положително.

От другата страна - Има ли обаче нещо като „напълно удовлетворен артист”? Или защо артистите никога не са напълно удовлетворени?

Martin Engler - Това не е вярно. Когато съм сто процента искрен и честен с теб, значи съм напълно удовлетворен. Постигнал съм всички мои цели и съм осъществил всичките си мечти. Не припирам да съм по-успешен и не се стремя да печеля повече пари. Няма такова нещо. Напълно съм щастлив с положението, в което се намираме в момента. Аз съм един щастлив артист.

От другата страна - Връщаме се на концертите, за да затворим кръга. Най-странното място, където MONO INC. са имали концерт?

Martin Engler - Странно беше мястото в Атланта, САЩ. Летяхме до там, като очаквахме нормална зала. Когато пристигнахме, се оказа, че ще свирим в нещо като бар. Сцената беше на 20 сантиметра от пода. Пред нея имаше разположени маси, а на тях хората хапваха и пиеха. Това беше странно преживяване. Но в Щатите тези неща са често срещани, ако не си някоя мега звезда. В страни от това, кариерата ни продължава повече от 20 години и точно в момента ми е трудно да обходя мислено всички места, на които сме свирили. Примерно едно от тях беше в Гуанджоу, Китай.Всъщносттурнето в Китай беше интересно и успешно. Странното беше, че преди да стъпим там, трябваше да изпратим сетлиста. Комисия провери текстовете, за да не би да има нещо, което да не е коректно с политическата линия в страната. Едва тогава на групата й беше разрешено да направи концертите. Ние имахме шест. В Пекин се получи фантастично шоу. Концертът беше разпродаден на момента. Беше много забавно. Китайските фенове знаят как да купонясват. Наистина са луди глави.

От другата страна - Къде искате да направите концерт, но до момента не Ви се е отдало?

Martin Engler - В Пловдив, в Античния театър!

От другата страна - И това ще стане съвсем скоро. Последен въпрос – как би обяснил музиката на MONO INC. от гледна точка на произхода на името от термина „Мономания”?

Martin Engler - Малко ще ми е трудно, защото съм бил на 20 години, когато решихме да вземем това име. Идеята за „Мономания” ни се стори добра, защото на сцената полудявахме, но в същото време сме и нормални хора, които си купуват хляба от пекарната, както правят останалите. Гледахме на себе си като на „Мономаниаци”. През последните 20 години текстовете ни се промениха. Мъдростта на 30 е една, на 50 съвсем друга. Пътят беше дълъг, но си струваше.