На днешния ден се навършват 84 години от подписването на Крайовската спогодба, която нормализира отношенията между Царство България и Кралство Румъния, връщайки Южна Добруджа на България, припомня БГНЕС.
Българи и румънци в продължение на векове са живели в мир и добри отношения помежду си. Между тях никога не е имало войни в средновековната история. Нещо повече, влашките воеводи през ХІV век са били верни съюзници на Търновските царе, какъвто е бил случаят с княз Мирча, дядото на прочутия Дракула, който е пишел на чист български език и е бил привърженик на Търновската патриаршия.
Българският език е имал доминиращо положение в днешните румънски земи в късното Средновековие до превземането на Влахия и Молдова от фанариотските династии.
Дунавските княжества са били сигурен тил на българското революционно движение. Не случайно в Букурещ се създава БРЦК през 1870 г., тук са Христо Ботев и Любен Каравелов. В самата Румъния по това време живеят стотици хиляди българи, които със своите знания и икономическа дейност допринасят за нейния просперитет.
Румъния е единствената балканска държава, която участва в нашето освобождение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). За съжаление по силата на Берлинския договор тя получава Северна Добруджа, така се нарушава естествената граница между нашите два близки народа – река Дунав. Първоначално Букурещ е против това разширение, което получава, защото трябва да отстъпи на Руската империя Бесарабия. Впоследствие румънската буржоазия оценява предимствата на Добруджа и започва да ламти за този дял, който е в рамките на новосъздадената българска държава. Така заради Великите сили и преди всичко Русия се поставя началото на българо-румънския антагонизъм.
Румънските аспирации постепенно набират сила, за да стигнат своята кулминация през Балканските войни (1912-1913 г.). Тогава Букурещ търси компенсация от София за това, че уж България се е разширила в Македония със земи, които са населени с куцовласи. За компенсация ние сме принудени да дадем Силистра, а малко по-късно, когато започва Междусъюзническата война румънската армия ни напада в гръб и без нито един изстрел стига до околностите на София. България претърпява загуба и по силата на Букурещкия мир трябва да отстъпи цяла Южна Добруджа. Това е голяма загуба, тъй като е отнета нашата житница, която в продължение на повече от две десетилетия ще остане под румънска власт, с кратко прекъсване в периода на Първата световна война.
Тогава Добруджа е освободена отново през септември. На днешния ден, но през 1916 г. войските на славния генерал Иван Колев разбиват обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич след тридневни боеве (7 септември 1916 г.).
Въпреки героизма на българския войник на Добруджанския и Македонския фронт, ние отново сме на страната на губещите. Царство България е жестоко наказано от победителите във Версай. Румъния, която е срамно разбита, триумфира и с подкрепата на Антантата задържа Южна Добруджа.
В годините между двете световни войни София се намира в изолация от своите съседи. Тя започва да се пропуква през втората половина на 30-те години на ХХ век.
Ситуацията кардинално се променя след избухването на Втората световна война. Между България и Румъния започват мъчителни преговори, които приключват със спогодбата от Крайова, подписана на 7 септември 1940 г.
Въпреки опитите на Букурещ да не прави отстъпки, в крайна сметка Румъния връща на България Южна Добруджа с площ 7565 кв. км. Споразумението предвижда и размяна на население. 88 000 румънски колонисти, заселени след Междусъюзническата война, се завръщат обратно в историческата си родина. 68 000 българи, които живеят в Северна Добруджа, са изселени в България. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.
Крайовската спогодба е голяма победа за българската дипломация, защото поправя една несправедливост към нашата страна. Тя също така е и уникален документ, защото е призната от всички Велики сили, които по това време се намират в състояние на война. Това позволява след края на Втората световна войната, Южна Добруджа завинаги да остане в пределите на България.
Mental е варненска група, съставена от петима души, които се стараят да правят музика, която не влиза в етикети и в същото време не е прекалено крайна. Музикантите свирят метъл, но взимат и от други жанрове, и споделят с категоричност пред екипа ни : "Можем да свирим всичко". Бандата е сформирана през зимата на 2023 г., а оттогава свирят главно..
По повод 90-годишнината от създаването си екипът на Радио Варна ще приеме в понеделник ценно дарение – бронзова скулптура на Йордан Каранов (1892 – 1975), музиковед, общественик и началник на радиостанцията в периода 1944 – 1950 г. Паметникът е дарение от художничката Калия Йорданова и нейния съпруг – скулпторът проф. Пламен Братанов. Произведението..
На 25 юли Православната църква възпоменава Успение на св. Анна. Света Анна, майката на Пресвета Богородица, произхожда от свещеническия род на Левиевото коляно. Със съпруга ѝ Йоаким живеели в гр. Назарет, в Галилея, и до дълбока старост били бездетни. Търпели заради бездетството си много огорчения и обиди, но понасяли всичко смирено, уповавайки се на..
Във все по-богатата програма на Варненския фестивал ‘‘Опера в летния театър‘‘ едно заглавие изпъква пред останалите. Мюзикълът ,,Аладин‘‘ е най-новата продукция на ТМПЦ – Варна и заедно с мюзикълите ‘‘Дух‘‘ и ‘‘Парижката света богородица‘‘ е лауреат на програмата на фестивала. С премиерата си на 18 юни мюзикълът покори сърцата на..
Три дни ще празнува своята 70-годишнина Университетска ботаническа градина – Балчик от 25 до 27 юли, когато ще се проведе арт изложение сред цветята. Събитието се организира съвместно с фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, като ще бъдат представени занаяти, изкуства, лични срещи с творците, образователни работилници като тъкане,..
Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници . Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот. В същото време има и не малко примери за..
Разкъсана облачност
Ясно
