Митрополит Йоан: Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

„Словото стана плът“: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото съществуване се откриват и осъществяват във и чрез Въплъщението. Господ снизхожда от Небесата, за да изкупи света, за да съедини човека с Бога вовеки. „И стана човек“. Положено е началото на нова ера.

В евангелския откъс, посветен на празника Рождество Христово, ние чуваме за мъдреците. Те пристигнали от далечния Изток, следвайки Звездата, за да принесат дарове на родилия се Спасител. Пътят на влъхвите – това е път на нашата душа към Бога. Това е пътят на поклонника, който отива в далечен край с цел да се докосне до светинята. Това е пътят на душата, която идва при Спасителя, за да Му принесе в дълбоко разкаяние своите сълзи, своето умиление.

Когато ние се вглеждаме в собствения си живот, запитваме себе си защо пътят ни не е съвършен, защо, намирайки се в началото, в средата или в края на този път, ние не чувстваме радост и не усещаме доближаването до светинята, защо нашето сърце и нашата душа остават окаменели даже и в момент на велико тържество? Защо ние не плачем с такива сълзи, които са наистина умиващи и очистващи, защо оставаме равнодушни?

Пътят, който са изминали мъдреците, е път висок. Това е път, следващ Звездата, светлината на Откровението, и тази Звезда, от една страна, е пътеводна, а от друга – водена. Какво означава това? Когато влъхвите се срещат с цар Ирод и цар Ирод, подучен от съветниците си, изпраща мъдреците в Витлеем, те тръгват натам и виждат светлината на Звездата. Не само Звездата води влъхвите, но и самата тя се оказва в някаква степен обусловена от траекторията на тяхното движение. И това, обични братя и сестри, ни напомня, че по пътя към Бога ни е нужна синергията на Божественото Откровение и на нашето движение като отговор на нея. Иначе казано, следвайки Бога, ние сами можем да приближим Бога до себе си. Господ ни изпраща лъча на Своята тайнствена и непостижима светлина, но Той иска от душата ни да бъде огледало, което да отразява тази мъничка светлина, за да преумножи този лъч. Господ ни посочва път и Самият Той се оказва пътят, когато казва: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14: 6). И ние с вас, когато тръгваме по този път, се оказваме не само тези, които са водени, но и тези, които избират този път; не само тези, които се вслушват в Божествения Промисъл, но и тези, които проявяват дръзновение в това да постигнат послушание. Господ ни дава удивителната възможност да бъдем Негови послушници, Негови последователи, но в същото време и да имаме свободната воля да молим Бога и да Го търсим.

Господ говори за това, че Той се явява предел на нашите търсения. Но когато Той така говори, това не означава, че търсенията в нашия живот се прекратяват. Този, който не търси, пребивава в равнодушие, в безразличие, в неподвижност – той не върви по пътя, посочен му от Господа, и се оказва не просто стоящ на място, но далече отстъпващ назад.

Звездата, която просияла на изток, сама показва примера на този удивителен път. Защото изток е мястото на изгрева на Слънцето. И когато на изток се появява Звезда, това само по себе си може да се смята за удивително. Звездата, която води мъдреците не само през нощта, когато тя естествено свети, но и през деня, когато нейната светлина е неестествена. Звездата се оказва светлината на Божественото Откровение, тя се движи напред, за да може безмълвно да се установи над яслите на родилия се Богомладенец. Звездата, явяваща се източник на Божествената светлина, в същото време ни привежда към Този, Който казва, че Той е Светлина, и пред Когото е безсилна тъмнината: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1: 5).

Когато ние вървим по този път, който ни е определил Господ, тогава нямаме право да встъпваме в мрака. „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина… ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях“ (1 Йоан 1: 5, 7).

Ние нямаме право равнодушно да се отнасяме или да загубим тази светлина, която ни дава Господ. Нямаме право да се намираме в разслабленост и да се лишаваме от светлината на Божественото Откровение. Не бива да се приближаваме към яслите с равнодушни сърца и безразлично да принасяме даровете си. Подарявайки даровете на своето сърце на родилия се Младенец, ние Му даваме обещание, че тези дарове ще ги принасяме вечно, и докато живеем на земята, ние се оказваме „слуги негодни“ (Лука 17: 10), служители, дарители – тези, които всесъвършено жертват себе си и приемат своя живот в Христос.

Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога. Чуваме в Евангелието следните думи: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3: 5). Рождеството на Спасителя е призив към нас да се окажем „съродени“, да бъдем живи душевно, а не мъртви. Можем да сме живи телесно, физически, но в същото време да сме мъртви духовно. Както пишат някои отци, душата ни трябва да възкръсне приживе и в никакъв случай не трябва да умира! Душата оживява тогава, когато е с Богомладенеца Христос.

Светите отци ни призовават да вървим по духовния път. Този път се оказва пътят на възкресението на душата. Тялото може да се намира на едно място, да бъде неподвижно, да е в състояние на болест, но пътят, по който върви душата, трябва да бъде безспирен, водещ от сила в сила, от етап в етап, от изток и настрани от изток към Родилия се Богомладенец. Пътят на душата се оказва често забравен и пренебрегван от самите нас, когато ние дълбоко се привързваме към всички земни блага и в съзнанието ни избледнява мисълта за духовния път.

Сред земните пътища, в които е заплетен този свят като в паяжина, се загубва този истински път, който се оказва за нас единствено потребен, едновременно тесен и широк. Тесен – в силата на трудностите, които трябва да преодолеем, когато вървим по него, а широк – в силата на това, че този път превъзхожда всичко земно.

Светите отци описват Рая като нова земя, като ново небе, като среща с Христос. В сравнение с пребиваването в Рая близо до Бога всички земни богатства, всички земни постижения, всички земни блага нямат никакъв смисъл. Когато мъдреците идват при яслите на Богомладенеца, те се оказват пред Царя на света и на земята, пред Твореца, пред Зиждителя и Съзидателя. И като Му носят нещо земно, те се отказват от земното, защото то вече няма никакъв смисъл. Даровете на влъхвите не са символ на земната материя, която има някакво съмнително значение; те са знак на душата, която, щом се отказва от всичко преходно, идва при Спасителя, за да се обогати с Неговата благодат.

Светите отци описват поклонничеството като път към светинята, която има особено значение поради това, че по особен начин е причастна на Божествената благодат. Преподобните Теодор Студит и Йоан Дамаскин пишат, че святото място има особена енергия и особена сила по благодат. И ние празнуваме сега Рождество Христово въпреки това, че нашите пътища са несъвършени. Ние стоим пред яслите и не само принасяме дарове, но от яслите получаваме дар – дара на Божествената милост, любов и всеопрощение. Затова празникът Рождество в древни времена във Византия е бил наричан от светите отци ден на милостта, когато всички идвали при епископа, който раздавал дарове и опрощавал много грехове.

Обични в Господа отци, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Нека искрено помолим Бог да ни дарува и в следващите дни и години от нашия живот сили, за да вървим към Него, за да може този път да бъде винаги извисен, не път на измяна и отстъпление, а път на преображение и съединяване с Бога.

В дълбините на ума и сърцето ни нека се издигнем от ужаса на падението, в което се намираме, и да се обновим в Светлината на любовта! Христос се ражда! Любовта се ражда! Да усетим как се ражда Любовта чрез силата на благодатта и в нас – Любовта към Бога и към ближния, към брата до мен, в когото виждам Самия Христос!

Честито Рождество Христово!

Благодатна, мирна, по-успешна и здрава 2025 година! Амин!