31 януари – Освобождението на Балчик от османско владичество

Във връзка със 147- годишнината от освобождението на Балчик от турско робство Исторически музей- Балчик кани обществеността за отбелязване на тази историческа дата в центъра на града в 10.30 ч. на 31 януари, петък, пред паметника на загиналите във войните.

На 31 януари се навършват 147 години от мразовития януарски ден на 1878 г., когато балчиклии посрещат с неописуема радост своите освободители – кубанските казаци от Казашката дивизия на генерал-майор Николай Янов.

Радостта на балчиклии е голяма, защото предишните дни градът е изложен на голяма опасност. След разгрома на турските войски при Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич) на 26 януари 1878 г., оттеглящите се турски армейски части изоставят и Балчик, оттегляйки се към Варна. Част от местното турско население също бяга на юг. Последни напускат града башибозушките отряди. Те подпалват магазини и къщи в християнския квартал Гемеджи мехле, но  местните българи успяват да потушат пожарите. Страхът обаче си остава. Затова местните жители ликуват и посрещат с камбанен звън на 31 януари освободителните руски войски. По стара българска традиция те са посрещнати с хляб и сол. На следващия ден тържествата продължават – тук пристигат пехотните части и самият командващ 14-и армейски корпус в Добруджа генерал-лейтенант Цимерман с щаба си. Това са незабравими дни за местното християнско население – празнуват българи, гърци, арменци, евреи. Всички те приемат в домовете си като скъпи гости своите освободители.

За будния дух на града говори и фактът, че мнозина местни патриоти по време на войната бягат на север и се включват в доброволческата конна чета на Андрей Василев – Амирата. В новооткрити документи тя се споменава и като Балчишката чета, което красноречиво говори, че по-голяма част от доброволците са балчиклии. Те пазят добруджанското население от башибозушки банди и предават разузнавателни сведения на руските войски.

Макар в балчишкия край да не са водени тежки сражения по време на войната, в града също има места на преклонение, където балчиклии ще поставят своите цветя в знак на почит и уважение. След Освобождението тук живеят и работят седмина опълченци. В знак на признателност на Етнографския музей е поставена паметна плоча с имената на трима от тях, живели най-дълго тук – Георги Попов, Никола Иванов и Никола Минков.