Pi Stoffers (LORD OF THE LOST): Артистите трябва да създават, каквото искат да създават

Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST)

В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си. За щастие или не, в метъл музиката албумът е все още на почит. А с предизвикателството да издадат трилогия са се нагърбили немците LORD OF THE LOST. Новия им албум „OPVS NOIR“ е в три части, но те няма да бъдат издадени едновременно, а в рамките на половин година. Повече в интервюто, което китаристът на LORD OF THE LOST Pi Stoffers даде за „От другата страна“.

Интервюто с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 7.07.2025 година.

От другата страна - Привет отново, Pi, издавате трилогията „OPVS NOIR“. Защо?

Pi Stoffers - По някакъв начин сами си задаваме този въпрос. Не започнахме работа по този албум с представата, че трябва да създадем трилогия и определено да напишем 33 песни. Нищо подобно. Идеята се зароди в процеса на работа. Просто започнахме да композираме. Когато вече бяхме навлезли във фазата, ни стана ясно, че имаме достатъчно песни за двоен албум. Обаче, вече бяхме издали двоен албум през 2021– „Judas“. И наистина не обичаме да се повтаряме. Дилемата беше да изхвърлим половината от песните, за да издадем само един албум, с много композиции като втора страна на синглите, които всъщност са създадени като основни. Или да продължим да създаваме и да превърнем проекта в нещо повече. Така продължихме работата и осъзнахме, че няма как да отстраним част от песните или да отделим коя да е от тях за друг проект. Бяхме наясно, че всички песни, събрани на едно място, придобиват друго значение в контекста на албум. Всички те са добри и трябваше да бъдат издадени. Всъщност имаме 34 песни, но една от тях остана незаписана. Но пред нас стоеше въпросът, какво правим с 33-те, които завършихме. Тогава решихме, че с тях ще издадем троен албум. Също така по някакъв начин не искахме процесът по неговото издаване да повтори двойния „Use Your Illusion“ на GUNS N’ ROSES. Доколкото си спомням, двете части излизат в един и същ ден. Не искахме това. Разбира се, „Use Your Illusion I &II“носят една и съща атмосфера, концепция и чувства. Искахме нашите издания да са подплатени със същите усещания. И ето, че по-същество имаме три диска. Решихме да изкараме трилогия. Но да не я издаваме в един ден и не в рамките на три или пет години. За това отделните части ще се появяват през три месеца. Т.е. между тях ще има период от 90 дни. Ще видим какво ще се получи. Никога преди не сме правили подобно нещо. Също така не сме имали албум, в който да участват толкова много гости. Никога не сме създавали диск, в който някой от решенията да са толкова смели. В първата част сме направили някои неща, които обожавам и се радвам, че сме ги направили по точно определен начин. С „OPVS NOIR“ ще изненадаме много хора.

От другата страна - А, какво ще правите сега, след като вече имате три албума? Какви музикални предизвикателства ще приемете след трилогията?

Pi Stoffers - Бих искал да знам и да ти кажа, но не знам. Нито аз, нито останалите знаем, какво ще правим. За групата процесът по новия албум е вече завършен. Приключихме с цялата концепция. Остана да го представим на света и да видим какво ще се получи. Вероятно важи за всеки изпълнител, че мисълта му трябва да е леко в бъдещето, докато се наслаждава на момента. Т.е. знам в момента какво ни предстои, но за света е по-добре да се съсредоточим върху това, което се случва в сега.

От другата страна - В прес съобщението от лейбъла „Napalm Records“ има една фраза – „Албумът е безкомпромисно завръщане към мрачните корени на групата“. С него кръгът ли затваряте?

Pi Stoffers – Не, че непременно сме възнамерявали да го кажем по този начин. Или сме си поставили като цел непременно да се върнем към онова, за което някои хора казват – „О, те са се върнали към корените си!“. Никога не сме поставяли въпроса по този начин. Но мога да разбера, защо сегашната ни концепция се възприема така. Защото тя е несъзнателно, окончателно завръщане към корените и в същото време е еволюция в нова фаза на пребиваването ни в мрачното царство. Новият ни албум е много по-тежък от предишния „Blood & Glitter“. Визията е напълно различна. Но тя е напълно различна от други албуми, които хората възприемат или определят като мрачни. „OPVS NOIR“ изглежда напълно различен. Отхвърлихме всичко, което ни е вълнувало и направихме единствено онова, което наистина е най-близко да сърцата ни към дадения момент. Това сторихме и това се получи. Лиспваше ни тази тежка, мрачна и много сурова естетика. Наистина ни липсваше. За това и искахме да вървим по нейния път. Така че съобщението до медиите е напълно вярно.

От другата страна - Стилът „ноар“ е много различен от изкуството, което носи щастие и красота. В тези мрачни, военни времена, човечеството нуждае ли се от мрачната естетика на LORD OF THE LOST?

Pi Stoffers - Определено мисля, че се нуждае. Генерално светът винаги се е нуждаел и винаги ще има нужда от изкуство. На тази земя ще има някой, на когото това изкуство ще говори. И той ще се чувства разбран. Не беше задължително албумът да е толкова мрачен и тежък, защото и без това светът е достатъчно мрачен и зловещ, начупен на парчета. Албумът е по-скоро начин всеки да се справи с тъмнината вътре в него. Това, което се случва вътре в теб самия, е нещо, което не винаги те кара да се чувстваш добре. На всекиго се е случвало да задържа в себе си не най-доброто, на което е способен. Въпросът е да хванеш този мрак и да го претвориш в нещо наистина добро. Прегръщайки този мрак (поради липса на по-добра дума, защото самият аз не искам повече да чувам думата мрак, но поради липса на по-добра, използвам нея), прегръщайки тъмнината - тя да бъде превърната в нещо добро или в края на крайщата в урок. Трябва обаче да я опознаеш, за да знаеш как да се отнасяш към нея. Това е нещо много ценно. И смятам, че когато пренесеш мракът в света, проследявайки какво се случва и надявайки се, че ще се поучиш от него, е все някакъв шанс за трансформация към добро.

От другата страна - Ти самият какво научи от тъмнината при този процес?

Pi Stoffers - Тъмнината винаги ще бъде там. Не можеш да я заличиш, не можеш да я унищожиш, не можеш да избягаш от нея. Една от най-трудните задачи като цяло, които стоят пред всяко човешко същество, е да открие най-лесния начин, по който да се справи с нея. Но не е толкова лесно. Изглежда лесно, когато просто кажеш, че трябва да се справиш с вътрешния мрак. Звучи елементарно. Няма кой знае какво. Просто една фраза. Но да се научиш как да го направиш, е нещо, за което смятам, че ще ти е нужен цял живот. Не знам. Винаги ще има различни предизвикателства, различни трудности, с които трябва да се справиш по един или друг начин. От артистична гледна точка винаги правиш различни неща. Поглеждайки назад или в ретроспекция, всяко едно от тях казва много за теб, за групата ти, за подхода, по който правиш нещата и може би за начина, по който повече не искаш да работиш.

От другата страна - Днес музикалната индустрия се крепи на сингли и съдържание за социалните медии. Предизвикателството да изкарате три албума един след друг? 33-те песни ще получат ли равнопоставено внимание?

Pi Stoffers - Не. Това никога не е стояло пред един албум. Не всяка песен получава едно и също внимание. Понякога сме изненадани, коя композиция обира вниманието и коя не. Но такава е природата на нещата. И не мисля, че е свързано с днешните медии, в които се подвизаваме. Всичко опират до вкуса на хората. Със сигурност има известен риск, в издаването на общо 33 песни. Надяваме се, че всички ще бъдат слушати наведнъж. Можехме да изкараме трите части на албума по едно и също време, но щяхме да се озовем в ситуация, в която щяха да се пускат само първите 10-11 композиции, може би 12, но останалите биха се провалили някак си в това отношение. Можехме да постъпим по този начин. Но това е още една причина и логически има смисъл, както и от перспективата на бизнеса и аристичнната гледна точка, да издадем отделните части през определен период. Днес много рядко се слушат цели албуми. Не можем да очакваме това от хората. Ако сме натоварени с подобни очаквания, можем да се окажем в опасната ситуация на разочарованието. Харесва ми да мисля, че ще има фенове, които ще чуят цялата трилогия. Всъщност никога не съм бил по-щастлив от албум на LORD OF THE LOST. Със сигурност ще го слушам от началото до края, последователно след излизането му, защото вече съм го правил, докато го завършим изцяло. Но съм сигурен, че по-голямата част от слушателите това не е така.

От другата страна - Музикантите утопии ли създават или предпазват слушателите от утопии?

Pi Stoffers - Смятам, че преди всичко артистите трябва да създават, каквото искат да създават. А не да се фокусират твърде много в защита или не на някого, ако това има смисъл. Изкуството е форма на себеизразяване. Ако един артист иска да създава утопии, защо да не го прави? Никой не може да го спре. За мен „OPVS NOIR“ е много далече от утопията. Много от нещата, които сме включили в албума, са верни и актуални към момента. Не разказваме някаква фентъзи история. Напротив, по много начини трилогията е много близо до реалността. Но дори и да е фентъзи албум или някаква форма на утопия, също е добре. Хората сами могат да изберат дали да се присъединят към нея или да не го направят.

От другата страна - Кое е по-опасно за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?

Pi Stoffers - Добър въпрос. Мисля, че да бъдеш разбран погрешно е добре, стига да имаш шанса да се обясниш. Знам, че хората много бързо правят прибързани заключения. И след като са стигнали до заключението и са си формирали първоначалното мнение, повече не слушат. Когато кажеш „X“ и хората си съставят мнение, вече нямаш възможност да обясниш това „X“ и да добавиш „Y“ и „Z“. В повечето случаи се получава точно така. Което е тъжно. Но не смятам, че е чак такава опасност. В същото време, когато чуеш нещата по този начин и ги погледнеш от тази гледна точка, е и доста важен урок, от който можеш да се поучиш. Особено, когато позволиш на хората да се обяснят. Когато обяснението е безпочвено, но хората си го харесват, добре, но нека все пак да допуснат и останалите да се изразяват и обясняват.

От другата страна - Кое е по-важно за изкуството – да образова или да задава въпроси?

Pi Stoffers - Не е задължително. Не. Не мисля така. Имало е времена, в които изкуството се е използвало като опозиция и за критика на всичко. Бъркайки с пръст в раната навсякъде. Това е важно, разбира се. Важно е, но не е задължително да се подхожда по този начин. Защото музиката и светът на изкуството като цяло, щяха да изглеждат много фатални. Всичко щеше да изглежда мрачно и неприятно по много начини. Т.е. музикантите нямаше да имат възможност да правят безсмислени парти песни, което също е важно. Някои групи въобще нямаше да имат шанса да съществуват.

От другата страна - Като THE BEACH BOYS може би.

Pi Stoffers - Точно така. При тях всичко е свързано с доброто настроение и положителните чувства. Те нямаше да съществуват, ако трябваше с всяка песен да преподават някакъв урок. А това би било много разочароващо и досадно.

От другата страна - Когато слушаш собствената си музика, можеш ли да ѝ се отдадеш напълно или винаги намираш нещо в нея, което те притеснява?

Pi Stoffers - Наясно съм, че не мога да ѝ се отдам напълно. Никога. Обаче, това не означава, че винаги намирам нещо, което да ме притесни. По-скоро мисля за хората, с които съм я създал, сещам се за определени ситуации, в които сме измислили едно или друго. Тези мисли не спират, но не става въпрос, че винаги има нещо, от което аз или ние сме подразнени и притеснени. Просто не можеш да се изключиш напълно, защото в музиката има твърде много от теб и от другите хора, което я прави твърде близка, за да я погледнеш напълно безпристрастно.

От другата страна - И може би това е някаква движеща сила, за да продължиш напред и да направиш още един албум и още един албум, за да не се повтаряш и да повтаряш нещата, които си правил в миналото.

Pi Stoffers - Интересното е, че едва ли ще ми хареса, ако решим да направим още един „Blood &Glitter“. Там всичко е приключило и всичко е казано. Забавлявахме се много, докато работихме по него. Но не мога да го направя отново.

От другата страна - Случайно ли е, че песните в „OPVS NOIR“ са 33? Исус Христос е бил на 33.

Pi Stoffers - Съвсем случайно е…

От другата страна - Последни три въпроса – посочи един рок или метъл албум, който е изключително изтънчен и едновременно с това напълно откачен?

Pi Stoffers - Добър въпрос. Не мога да обхвана всички албуми в момента, но последният, който слушах, си мисля, че беше наистина впечатляващ. И се доближава до отговора на въпроса. Как се казваше... „You Won't Go Before You're Supposed To“ на KNOCKED LOOSE. Този албум определено заявавя, че групата иска да бъде в нейната собствена сфера и всеки, който звучи по този начин, значи го копира и му прави кавъри. Харесва ми. В него има части, които звучат наистина ужасно, но в същото време и много интересно. Ефектът е шокиращ. Понякога се изисква много смелост да поемеш по подобен път. Говоря за хардкор банда и въобще за коя и да е група. Постигане на определена продукция и естетическо ниво и в същото време албумът да е създаден за големите сцени и за света като цяло. Много смело поведение, защото по този начин жертваш много от собствения си уличен авторитет или се сблъскваш с опасност да го жертваш. Не мисля, че са стигнали чак до там, но се оказват пред опасността, хората от сцената повече да не ги харесват. Но и това е приемливо.

От другата страна - Има ли албум на LORD OF THE LOST, за който да чувстваш, че е подценен?

Pi Stoffers - Не знам. Що се отнася до нас, сме щастливи с всички реакции, които сме получили. Мисля си за албума „Judas“, защото излезе по време на пандемията. Ако положението в света тогава беше нормално, може би дискът щеше да получи повече внимание и ние да направим повече за него. Поне щяхме да организираме турне в негова подкрепа. Което така и не се случи, защото ни беше забранено. Така че „Judas“ не получи вниманието, което заслужаваше. И причините бяха основателни.

От другата страна - Всъщност как се представят три албума наведнъж? За всеки от тях отделно турне ли ще направите?

Pi Stoffers - Вече разкрих, че отделните части ще излизат през три – четири месеца. Първата ще се появи на 8 август. Втората – около Коледа тази година и третата – някъде през пролетта на 2026. Така че разполагаме с много време и сцени по целия свят, за да представим и трите части на албума по начина, който заслужават.