Изложбата „А сега накъде?“ на Владимир Ванков - въпросът е винаги отворен...

В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да започнат търсене, уповаващо се на равносметка за досега изминалия път и даващо начало на все повече въпроси и личностни избори. 

В композицията от 15 стереолитографни скулптури Ванков пречупва абстракцията на изчистените, умишлено лишени от отличаващи характеристики, форми през призмата на съпровождащите ги текстове в едно своеобразно съчетание на материалното и духовното. Съчетавайки тези две материи, той придава едно човешко измерение на изложбата, показвайки как всички въпроси, производни от човека, съдържат в себе си тези две начала и техните решения отново стоят някъде там, на границата между тези категории.

Относно избора, взет от самия автор на изложбата, той е да разкрие себе си, собствените си решения и избори. Рамкирайки работите си в личния си път, той едновременно дава насоки за интерпретация и подканва посетителите към свой собствен прочит. Владимир Ванков споделя случка от началния етап на работата си върху представената в изложбата концепция, когато близък за него човек му казва, че с тази своя скулптура той постига ниво, което макар и трудно за поддържане, в никакъв случай не бива да е понижено. В този коментар Ванков вижда една истина, която се синтезира в това, че пътят му трябва винаги да продължи в посока на надграждане. Признавайки, че той самият все още търси отговора на въпроса „А сега накъде?“, той отново акцентира върху главната роля, която човек сам играе в определянето на собствения си път и вземането на решения, отнасящи се към важните житейски ситуации.

Чрез изложбата „А сега накъде?“ Владимир Ванков се старае чрез изкуството си не да отговори на този екзистенциален въпрос, а да вдъхнови човека да търси собствени изводи относно житейския си път и решенията, довели го дотам, както и многобройните възможности, пред които е изправен за бъдещето си. С надеждата, че този един въпрос ще предизвика още много, авторът споделя, че щом се отнася за конкретни отговори на въпроси като този, озаглавил изложбата, решението човек трябва да вземе сам, и съответно да понесе както отговорностите, така и удоволствието от своите действия. В това отношение, въпросът "А сега накъде?" остава отворен - колкото за автора, толкова и за посетителите на изложбата.

С Владимир Ванков разговаря Мартин Николов:

-  Господин Ванков, изложба скулптури. А защо „А сега накъде?“

-  Това е една концептуална изложба, за пръв път работя в толкова абстрактен стил, защото идеята е да се подреди един разказ за историята на човека, за събитията, решенията, трудностите, които човек взима в живота си. Боравейки с толкова абстрактна материя, това предполагаше и изразните средства да са доста абстрактни. С „А сега накъде?“ се оставя един отворен въпрос.

-  А докъде стига този въпрос, до досегашния момент ли?

-  Не, това са неща, които се случват неведнъж в историята на човека. Ясно е, че трудностите обикновено идват отвън, а решението човек си взима сам, така че въпросът винаги е отворен и във всеки един момент човек сам взима тези решения. А накъде да тръгне, това е един от основните въпроси, които човек може да вземе.

-  Чийто отговор предполагам предопределя и бъдещето му?

-  Във всеки един момент. Както един умен човек е казал, животът на човек е последователността от изборите, които прави.

-  Вие на кой избор наблягате с тази изложба?

-  Наблягам на избора да покажа изводи, до които съм стигнал в моя живот. Далеч съм от мисълта да давам готовите решения на човек, на посетител, но ще бъда щастлив, ако човек си тръгне оттук поне с въпрос, останал в главата.

-  Това е всъщност и същността на изкуството, да задава въпроси, да провокира.

-  Да, част от изкуството се изкушава да дава и отговорите, но аз не споделям това виждане. Нека тази трудна част си остане за всеки човек. Общо взето това са петнадесет работи основни и три допълнителни. Петнадесетте основни са правени по една много съвременна технология, все пак сме 21. век. Когато концепцията изисква да се постигне съвършена форма, няма смисъл в 21. век да се опитваме да ги вкараме в старите изразни средства, с безкрайното ми уважение към бронз и мрамор. Тази технология се нарича стереолитогафия. Подобна е на 3D-принта, но е доста по-различна, работи с фотополимери и е технологията, с която се правят изкуствените стави. Трите метални работи са просто едно допълнение, не са в този разказ. Всеки човек може да си ги постави, където иска, всеки човек има различен фокус. Те са работени с друг изразен език, не с такава степен на абстрактност. Разказват по друг начин други истории.

-  Към самата концептуална част на изложбата има текстове. Тези обяснения задължителни ли са?

-  Те са абсолютно задължителни, те са неразделна част. Цялото произведение е пластичната част с текста към него. В интерес на истината тези философски текстове са ми коствали повече усилия, отколкото измислянето и изработването на самите пластики, но мисля,че работейки заедно, те дават най-добро въздействие. Абстрактната материя е нещо, което дава много възможности, но от друга страна човек може много свободно да ги тълкува. Аз съм дал своите виждания и насоки, но разбира се всеки може да ги гледа със собствени очи.

-  Тази изчистеност на формите, този перфекционизъм, който сте преследвали, не е ли малко чужд на несъвършената човешка природа?

-  Точно този контраст съм гонил и затова исках да предам перфектни форми като материал, текстура и цвят, подбрани по такъв начин, че да не привличат погледа и акцента върху себе си, да остане само една форма, която да говори за идеята.

-  Накъде след постигането на перфекционизма?

-  Може би трябва да върна малко. Това е четвърто място, където поставям тази изложба. Тя се появи във връзка с моята 60-годишнина преди точно година. Без да искам някак си пораснах и просто узря като концепция. Премина много успешно през публиката в София, след това беше в Ловешка градска галерия, градската галерия в Дупница, частично в Италия, Матера, в един много интересен кураторски проект с много хубава селекция, който приключи миналата седмица. Варна всъщност е петото място, където ще присъства. За моя радост, защото аз съм си момче от Варна и нямаше начин да не я направя тук.

-  А чисто метафизично, след постигането на перфекционизма, какво следва?

-  Имах много интересна случка, когато направих първата работа от тази серия, още въобще нямах идея за серия, и когато близък за мен човек ми каза: „Ти си постигнал едно много високо ниво и оттук нататък ще ти е много трудно да го поддържаш, обаче в никакъв случай не трябва да слизаш надолу.“ Не трябва да слизам надолу, трябва да има надграждане винаги. Историите от живота са много, тоест това може да стане една много по-разширена изложба и да продължи да пътува.

-  Всъщност с тази изложба и поставения въпрос търсите съчетанието на духовното, тъй като има философски текст, и материалното ли?

-  В живота на човека трудно се разделят тези неща. Факт е, че човекът е сплав от духовно и материално. Решенията във всяка житейска ситуация са някъде там, отново на границата между тези две категории. Не могат да се сблъскат, те са неразделни. Факт е, че когато се вземе важно решение с превес на едното начало, обикновено не води до резултат. Трябва да има баланс.

-  А показвате ли го в изложбата?

-  Надявам се.

-  Казахте, че това може да бъде лична история на всеки.

-  Да, всяко едно от тях, както и общия разказ, касае всеки един човек в някакъв етап от живота си.

-  Тоест Вие показвате себе си тук?

-  Пределно ясно е, че един художник практически прави само автопортрети, така че да.

-  Тоест и вие търсите отговора на въпроса „А сега накъде?“

-  Да. Много често си спомням за ситуацията с барон Мюнхаузен, как от блатото се изтегля сам за косата. Много често в живота на човека това се случва и е въпрос на решение дали да повярва, че може сам да се изтегли или да стои в блатото.

-  А Вие за изкуството ли се хващате?

-  Не се хващам като спасение, просто през главата ми е минало какво ли не и започнах да показвам по-сериозно мои работи, когато осъзнах, че имам какво да казвам и бих се радвал, ако на някого му говорят моите. И след това започват въпросите - към себе си, към другите.

-  Има ли отговор, който искате да дадете, но никой не ви е задал въпроса за него?

-  Интересен въпрос. Избягвам да давам отговорите, бих могъл да кажа при конкретен въпрос какво мисля аз, докъде съм стигнал в развитието си, но не и да дам напътствие или готово решение на човек за негова житейска ситуация и мисля, че никой не би могъл. Решението човек трябва да си вземе сам и съответно да си носи отговорностите. Но и не само отговорностите, при едни добре поставени приоритети и добре свършена работа, в края на краищата и да се наслаждава на резултатите от труда и от живота си.