„Мотодзен. Рокерски истории“ – новата книга с разкази на Красимир Симеонов

Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата „Мотодзен“. Творбата представлява съвкупност от разкази и фрагменти от пътуванията му както с клуба, така и самостоятелно.

Симеонов обяснява, че изобразената на корицата емблема на мотоклуб, гласяща “Brotherhood of the white beards” („Братството на белите бради“), показва как времето е повлияло на него и доста от хората, с които са съпреживели историите от книгата, понякога по сравнително тъжен начин. Изразява, че това е отразено и в разказите му - тъгата е естествена част от живота, а да успееш да си щастлив е един тъжен свят е голямо изкуство. Авторът отбелязва, че писането е начинът, по който той извършва това, възможност да „оживеее след ежедневието“. Писането е неотлъчна част от личността на Красимир Симеонов, по негови думи то буквално е неговата кръв. То не просто страст, а двигател на живота, начина чрез който той поема дъх в един тъжен свят.

Въпреки това, той признава, че много от неговите приятели от клуба не споделят тази страст към творчеството. Авторът е свързан с тях чрез споделените идеали на свободата, щастието и приятелството. Сред членовете на мотоклуба обаче има хора, с които Симеонов дели и още един общ език – този на литературата.

Авторът разкрива, че разказите му са базирани на реални истории и не скрива любопитството си да си говори с приятелите си от мотоклуба след като напише нещо, в което те могат да припознаят образите си. Категоричен е, че не прави корекции по работата си, дори и те да настояват.

На задната корица на книгата може да се види мото, смислово съчетаващо всеки един от разказите. То гласи, че “карането на мотор е нещо повече“. Симеонов споделя, че за него карането на мотор представлява нещо като медитативна практика, до която човек стига с годините, а изминатият път се променя от път между дестинации в път към самия себе си. Той подчертава колко е важно човек да стигне до този медитативен план, в който карането на мотор се превръща във вечна радост.

Красимир Симеонов завършва, казвайки, че въпреки честото присъствие на тъгата в личното му творчество, той всъщност е винаги щастлив, просто избира да предаде живота в неговите реални граници.