История с паметник

00:00 / 00:00

Рубрика ''Общество'' в ''Посоките на делника'' от 18 февруари 2016 година

Макар паметникът да е още безименен, някой с уважение е оставил цветя в краката на Царя...

Фигурата на Иван Срацимир е дело на скулптора Александър Хайтов (автор и на паметника на Самуил в София). Този факт е безспорен. Но кой взе решението къде във Видин паметникът да бъде разположен?...

Живеем във време, в което уж разполагаме с пълната свобода да заявяваме мнение, но правим ли го? Парадоксът се ражда от собствения ни страх, предпазливост, автоценцура. Готови сме да коментираме резултата от труда на всеки, който е далече от собствената ни сфера на дейност. Когато обаче трябва да заявим позиция в територия, в която сме професионално компетентни, ние започваме да увъртаме. И доводите ни са железни- професионална етика, дипломатичност, липса на достатъчно информация...

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

Да започнем с едно припомняне- паметникът е поръчан, изработен и монтиран в рамките на проекта "Зелена и достъпна градска среда". На 24 февруари 2014 година, тогавашният кмет на Видин Герго Гергов и прокуристът на фирмата-изпълнител Светла Димитрова подписаха договор за изпълнението на строителния надзор по проекта. Тогава кметът каза:

"С реализирането на проекта "Зелена и достъпна градска среда във Видин", Общината си поставя амбициозни цели, свързани с повишаването на качеството на живот, чрез подобряване на физическата среда, както и на социалните и екологичните условия. Той предвижда обновяване на обществени пространства в центъра на Видин, с обща площ 38 000 кв.м, рехабилитация и реконструкция на улична мрежа и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление. Проектът е на стойност 4 975 529,27 лв., от които 248 776,46 лв. съфинансиране от Община Видин. Срокът за изпълнение е 16 месеца."

В същия ден в прессъобщение на Община Видин бяха направени и уточнения на дейностите:

"Важно е да се отбележи и фактът, че освен посочените дейности, се предвижда още изграждане и възстановяване на зони за обществен отдих (това включва паркова среда, зелени площи, поставяне на пейки, беседки, възстановяване на водни площи, изграждане на поливни системи, поставяне на елементи на градския дизайн); реконструкция и рехабилитация на пешеходни зони, алеи и тротоари, изграждане на велосипедни алеи, поставяне на указателни знаци; рехабилитация и реконструкция на улични мрежи, въвеждане на енергоспестяващо улично осветление и създаване на достъпна архитектурна среда и др."

Нищо за паметник. Когато вчера- 17 февруари 2016 година, се чухме по телефона с бившия кмет, той ме насочи към един от заместниците му- Борислава Борисова, която е била ръководител по проекта. Ето какво каза тя:

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

"В началния етап на проекта са били предвидени три паметника на значими фигури за Община Видин- в трите зони на парка. Предвид средствата, които бяха заложени за това, стана ясно, че те няма да стигнат за три паметника и решихме, че паметникът ще е само един. След допитване се спряхме на Иван Срацимир. Но аз, като ръководител на проекта, не съм посочвала точното място- къде да бъде поставен паметникът. Не мога да кажа кой е определил това място. Смени се управата на града и колегите го поеха проекта. В деня, в който бяхме освободени аз и Добромир Дилов, поискахме да бъдем освободени и от проекта- защото така е редно. Цветан Асенов е сега ръководител на проекта."

Настоящият заместник кмет по строителството Цветан Асенов обаче отказа да говори по темата. Доколко в течение на избора на място за паметника на Иван Срацимир е главният архитект на Видин Ангел Недялков?

"Паметник- като локация, не съществува в проекта, който аз съм одобрил за "Зелена и достъпна градска среда". Локацията там не знам от кого е избрана и кога е избрана. Защо е там? Не мога да ви отговоря."

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

Започнахме с две неизвестни- кой реши паметникът на Иван Срацимир да гледа към паркиращите пред видински хотел автомобили и защо постаментът му е толкова масивен, че царствената фигура на последния владетел от второто българско царство да губи значима част от царственото си достолепие. И си останахме с тези две неизвестни.

Парадоксално е, но е факт, че към днешна дата никой не е готов да поеме отговорността и да каже: "Аз посочих мястото." Добре, нека няма отговорен за направеното вече. Да се надяваме, че достолепната фигура на цар Иван Срацимир ще намери своето достойно и законно място в старопрестолния ни град. Защото паметници се въздигат за това- да се помни и пази напред през времето споменът за личности и факти от историята, които да ни карат да се чувстваме горди със своя род и потекло. Същото е казано и в основния закон, който урежда въпросите за движимите и недвижимите паметници на културата: "Паметниците на културата са общонародно достояние и винаги са се намирали и сега се намират под закрилата на държавата. Те могат да бъдат собственост на държавата, на общините и на частни физически и юридически лица."

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

Факт е също, че много видинчани не одобряват мястото, а някои не приемат и ръста на царската фигура.

"Един огромен постамент, един дребен цар-джудже, една недомислица. Средата, където е разположен, още повече подсилва внушението, че този цар е бил пренебрегван, че е бил васал, че царството му е незначително. Такова е и отношението към днешния Северозапад. Паметникът е един елемент, който подсилва чувството за покрайнина, за район, който тежи на икономиката с безперспективност, безработица, демографски колапс и какво ли още не...", коментира на стената си във Фейсбук етнографът във видинския исторически музей д-р Сашка Бизеранова.

Не одобрява мястото и постамента на царския паметник и археологът Оля Миланова:

"Три неща са изключително важни, когато ще се вдига паметник- къде да бъде мястото, какво послание носи този паметник и каква е неговата естетика. Трябва да има историческа връзка с мястото, където ще бъде поставен този паметник. Затова може да се помисли за преаранжиране на паметника на Иван Срацимир, така че той да бъде ситуиран в правилното място. За мен това е резиденцията на Срацимир- "Баба Вида". При свършен факт не виждам смисъл да се връщаме на това какъв е редът, по който се издига паметник, но ред за тези неща има и по всичко личи, че в този случай той не е спазен."

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

"Паметници на личности от нашия край, които са оставили следа в историята, трябва да има. Но щеше да е добре такива- добри сами по себе си идеи, да бъдат съгласувани със съответните специалисти. За да бъде образът на един владетел като Срацимир достоверен. Самата фигура на мен ми допада много. Но постаментът е абсолютно несъразмерен. Бих поспорил и за светлините... А за мястото съм повече от категоричен- недостойно е! За мен един паметник на български владетел първо трябва да внушава респект", коментира директорът на гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков" и преподавател по история и Любомир Георгиев, който припомня важни факти от живота на владетеля.

Иван Срацимир е роден в Ловеч през 1325 година, в дома на своя дядо деспот Срацимир, на когото е кръстен. Втори син на цар Иван Александър (1331-1371) от първата му съпруга Теодора, дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб. Цар Иван Александър има петима синове и три дъщери от два брака. Престолонаследник е първородният му син Михаил Асен, но Иван Александър обявява за царе и двамата му братя Иван Срацимир и Иван Асен ІV, което поражда съперничество между тях. През 1345 година Цар Иван Александър изпраща първата си жена в манастир и се оженва за красивата еврейка Сара, покръстена с името Теодора ІІ. Под нейно влияние за престолонаследник на Търново е обявен "багренородният" син от втория брак- Иван Шишман. Иван Срацимир е изпратен във Видин. През 1356 година той се обявява за самостоятелен владетел, с титлата "Цар на българи и гърци".

През 1396 година, след поражението на кръстоносците при Никопол, султан Баязид се отправя към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града "без страх поради получените обещания", както пише Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът не е ясно, но градът е превзет и царските съкровища са разграбени. Цар Иван Срацимир е заточен в Мала Азия. Предполага се, че завършва живота си в тъмница, удушен по заповед на султана през 1397 година. Видинският цар Иван Срацимир, независимо от брат си цар Иван Шишман, в продължение на половин век отстоява българските територии, духовните и материални ценности на държавата и народа. Неговото дело продължава синът му Константин ІІ Асен. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман и престолонаследник на Търновското царство) организира поход, като предвождат през 1408-1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през 1422 година.

Нека така, с този кратък урок по история, да затворим темата днес. Може да не успяхме да разберем кой се разпореди паметникът на последния владетел на второто българско царство да е на грозен пиедестал и да гледа към паркинг, но поне научихме кой е той- Иван Срацимир, "Цар на българи и гърци".

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

Повече за Цар Иван Срацимир можете да прочетете тук (Източник: http://istoria.bg):

Цар Иван Срацимир е владетел на Видинското царство, втори син на цар Иван Александър (1331-1371) от първата му съпруга Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Басараб. Той е роден в Ловеч през 1325 година в дома на дядо си деспот Срацимир, на когото е кръстен. Цар Иван Александър има петима синове и три дъщери от два брака. Престолонаследник е първородният му син Михаил Асен, но Иван Александър обявява за царе и двамата му братя Иван Срацимир и Иван Асен ІV, което поражда съперничество между тях. През 1345 година той изпраща първата си жена в манастир и се оженва за красивата еврейка Сара, покръстена с името Теодора ІІ. Под нейно влияние за престолонаследник на Търново е обявен "багренородният" син от втория брак Иван Шишман.

Иван Срацимир е изпратен във Видин. През 1356 г. той се обявява за самостоятелен владетел с титлата "Цар на българи и гърци". Иван Александър е принуден да приеме мълчаливо този факт. Иван Срацимир се оженва за дъщерята на влашкия воевода Николае Басараб- Анна, и почти прекъсва връзките си с Търново, като се сближава с власите.

Скоро видинският цар е принуден да понесе тежки изпитания. През 1365 година маджарският крал Людвик І Анжуйски му поставя ултиматум да се признае за негов васал. Българският владетел отказва и кралят потегля срещу Видин. След едномесечна обсада на 30 май градът е превзет. Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник (в дн. Хърватия), където е подложено на унижения и е принудено да се откаже от православието и да приеме католицизма.

Иван Александър не успява да помогне веднага на своя син, но през 1369 година организира коалиция с участието на влашкия владетел Владислав Влайку и деспот Добротица. Обединените православни сили прогонват маджарите от Видин, връщат от заточение Иван Срацимир и той отново заема престола.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 година търновското царство се поема от Иван Шишман. Между двамата владетели се установяват толерантни отношения, които продължават до 1381 година. Тогава Иван Срацимир отделя Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската. С този акт видинският цар показва пълната си независимост от Търново.

Противоречията между двете български царства се проявяват по отношение на турските завоевания. Султаните прилагат старата максима "разделяй и владей" към балканските държави, като се стремят да ги противопоставят една на друга. Докато турската заплаха е все още далече от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войните с турците. Но през 1388 година Али паша завладява територии в Северна България и обсажда Никопол. Иван Шишман понася главните удари, а Иван Срацимир е принуден да се признае за турски васал и да приеме турски гарнизон във Видин.

През 1393 година при обсадата и превземането на Търново от султан Баязид Иван Срацимир не помага на брат си. През 1395 година той изпраща делегация при турския управител на Търново, водена от престолонаследника Константин и видинския митрополит Йоасаф. Преговорите засягат статута на българските земи след гибелта на цар Иван Шишман и правото на Видинската митрополия над Търново. Делегацията получава мощите на св. Филотея и те са пренесени тържествено във Видин. За светицата видинският митрополит написва похвално слово, в което я моли да закриля цар Иван Срацимир и неговата държава от "варварско погубване".

Маджарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу турците, в който участват маджари, поляци, французи, германци и англичани. През лятото на 1396 година тази войска, наброяваща около 60-хиляди души, стига до Видин. Цар Иван Срацимир отваря вратите на града пред кръстоносците и се нарежда на тяхна страна, надявайки се на успех. На 25 септември 1396 година крал Сигизмунд обаче претърпява пълно поражение в битката при Никопол.

След тази победа султан Баязид се отправя към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града "без страх поради получените обещания", както пише Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът не е ясно, но градът е превзет и царските съкровища са разграбени.

Паметник на Иван Срацимир, Снимка: Ваня Минева

Цар Иван Срацимир е заточен в тогавашната турска столица Бурса в Мала Азия. Предполага се, че завършва живота си в тъмницата, удушен по заповед на султана през 1397 година.

Видинският цар Иван Срацимир независимо от брат си цар Иван Шишман в продължение на половин век отстоява българските територии, духовните и материални ценности на държавата и народа. Неговото дело продължава синът му Константин ІІ Асен. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман и престолонаследник на Търновското царство) организира поход, като предвождат през 1408-1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през 1422 година.

Споделете

История с паметник

Как стана така, че фигурата на последния владетел на второто българско царство потъна в тежък постамент, монтиран край хотелски паркинг?

Галерия

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Пътят Видин-Ботевград е жизненоважен!

Има ли нужда от промени в размера на такса смет

Жители на Балей: Предпочитаме да пазаруваме в Сърбия, там е по-евтино

Красимир Георгиев, АКАБ: Докато системата не се разгради, няма как да се постигне високо ниво на безопасност

Увеличават ли се проблемните сектори на икономиката?

За БНР

Радио Видин