Социалистическата система не харесва сюрреализма, защото не харесва иронията и сарказма, които могат да бъдат вложени в този вид рисуване. В първата си изложба Иван Петков рисува свой автопортрет и до себе си изобразява Ленин. Тази картина е била отхвърлена, защото зад гърба на Ленин има малка бесилка и когато са го попитали защо има зад Ленин бесилка, той е казал – това е едно съновидение.
Статуквото кара Иван Петков да се бунтува и чрез творчеството си той се опитва да десакрализира определени категории, поясни още кураторът на изложбата Красимир Илиев:
В института, където е работил, той говори против властта. Образува се досие в Държавна сигурност, което започва да се пълни с доноси срещу него. Има една много интересна картина, която показваме на изложбата. Тя се нарича "Антропологически багер". Това е един багер, чиято лопата, която трябва да изгребва, е човешка ръка. Там, където е връзката на ръката и металния багер, капе кръв. Ето една метафора на социализма.
С идването на демокрацията Иван Петков губи обекта на своя бунт и оттам и своя творчески център:
Той е един от художниците, които след 1989 година тръгва надолу. Димитър Лалев казваше, че, когато човек е бил дълго време вързан, неговите движения са грозни, когато го развържат.
Красимир Илиев беше категоричен, че произведенията, издържани в естетиката на сюрреализма, са многопластови и затова интерпретацията им не може да бъде универсална, а трябва да бъде уникална за всеки един зрител.