Те придобиват ново послание, ако бъдат съхранени и станат място за културни и спортни събития, например. Това смята арх.Пиетро Галиано от Университета по литература и изкуства във Флоренция, изследовател на "живота" на монументалните паметници, след режимите. Той участва в „Архитектурни срещи“ на Камарата на архитектите във Варна, където варненски архитекти алармираха, че има риск Паметникът на Българо-съветската дружба да се окаже в задния двор на блокове.
Арх.Галиано какъв е ефектът на тоталитаризма върху културата?
Тоталитаризмът изтрива някои културни достижения преди него. А културата, родена по време на тоталитарни режими е винаги хомогенна, тя не допуска възможността да мислиш различно. Но смятам, че завещаното от такъв период е важно. Тези паметници са част от националната история. В Италия също имаме фашистки монументи. Някои от тях са прибрани в музеите, а други бяха адаптирани като места за различни събития.
Кои паметници от режимите в Европа бихте посочили като добри примери?
Много добри примери има в Германия. Германците са твърдо решени да помнят нацистките времена и това е станало обществена отговорност. Там има много следи от двойно ужасното минало – от нацизма и от комунизма в източната част на страната. В някои случаи те са адаптирани в мемориали, както Берлинската стена и затворите, в други случаи са превърнати в места за културни събития, училищни състезания. Това става без да бъде изтривана тяхната история, но така им се вдъхва нов живот.
В Русия били ли сте?
Не, и съжалявам за това. Пътувал съм, обаче в Източна Европа, за първи път съм в България. Бил съм в Балтийските републики, в Полша, Унгария и Румъния. И съм очарован от начина, по който там се отнасят към паметниците от комунизма. В Будапеща например са ги изложили в монументален парк край града.
И в София беше открит Музей на социалистическото изкуство през 2011 г., вкл. с паркова експозиция.
На връщане ще имам един ден в София и може да го посетя. Преди да дойда във Варна там видях паметника на Съветската армия и бях впечатлен от всичките канони на това тоталитарно изкуство. Те са като вид религия, която не дава място на живите. Тя утвърждава, че това е единственото, което трябва да бъде запомнено и няма място за друго. Няма връзка с настоящето, така се създава една ужасна празнина. Интересното е, че в картите и културните пътеводители на София, този паметник не е отбелязан никъде (смее се). Сякаш жителите на София искат да го преместят, да го няма...
Преди време младежи боядисаха в розово фигурите на войниците...
Да, разбрах, че са били оцветени и като супергерои от комикси – Супермен, Капитан Америка и т.н. Това е ре-актуализация, прави паметникът отново жив и той започва да носи ново послание.
А тук във Варна на Паметника на българо-съветската дружба бяхте ли?
Това е невероятен монумент! Много съм въодушевен, защото го включих и в презентацията си тук, на варненските „Архитектурни срещи“. От векове публиката е само наблюдател, на нея й се е казвало какво да прави и какво да гледа. В тоталитарните режими това става водещото правило. Затова създадох нов формат за споделяне на изкуството.
Всяка от бившите комунистически държави има своя индивидуално монументално изкуство – българско, румънско, унгарско и т.н., но всички те са под чадъра на съветския пример. Интересен е контрастът между националния и съветския изказ. Тук срещам мои връстници на 40-43 г., които са израснали в комунистическия режим. Интересно ми е как са живели и как живеят сега, при капитализма, който също е режим смятам (смее се). Освен че преподавам, правя класове под открито небе, някъде на село, след вечеря и провокирам хората към критично мислене, без да им влияя. Събирам хора настроени към нетрадиционно мислене в Италия, Франция и Англия.
А липсва ли ви работата по специалността – архитектура?
Да, завърших архитектура, но се насочих другаде. Сега бих се нарекъл архитект на човешки взаимоотношения, на тези преходни, но с много различно развитие взаимовръзки (смее се).
До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..
Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..
Радио Варна отдава почит на Краси Куртев от група "Акага", който си отиде на 30 декември 2024 г. Днес, петък, 10 януари, след всяка емисия новини от 7 до 19 часа ще слушаме песни на бандата, чийто вокалист и съосновател беше той. Поклонението пред Краси Куртев ще бъде на 11 януари, събота, от 13 часа в Катедралния храм "Св. Неделя" в София...
В София сякаш се разведели, изгря някакво слънце, преговорният процес за съставяне на кабинет се размрази. Беше рано да обявим преждевременно преговорите за приключили, в тези пазарлъци често се блъфира, а ГЕРБ са царе в това, коментира политологът Милен Желев в предаването на Радио Варна "Post Factum". Той си послужи с "метеорологична" метафора, за..
За две минути във Варна може да се намери вейп с наркотично вещество в него както от ученици, така и от възрастни. Това се случва най-често чрез познати през телефона, могат да се намерят през дилъри, а също и през много момчета и момичета, които продават на улицата. Това казаха за Радио Варна Лилия Маринова и Янита Василева от Градския..
Втората част на разследването на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), посветено на аферата "Чирен", разкрива политически назначения, уютни постове за роднини на висши държавни чиновници и конфликти на интереси в редиците на държавното дружество "Булгартрансгаз". Разследването беше публикувано вчера, а в идеото, озаглавено „Газ, роднина,..
Имен ден празнува днес певицата Йоанна Драгнева. В предаването на Радио Варна "Новият ден" тя разказа, че носи името на своя дядо Йонко Татаров, създател на специалността "Поп и джаз оркестър" в Националната музикална академия. Самата Йоанна е завършила Средно музикално училище "Любомир Пипков" с профил „Ударни инструменти“, а след това следва в..