Те придобиват ново послание, ако бъдат съхранени и станат място за културни и спортни събития, например. Това смята арх.Пиетро Галиано от Университета по литература и изкуства във Флоренция, изследовател на "живота" на монументалните паметници, след режимите. Той участва в „Архитектурни срещи“ на Камарата на архитектите във Варна, където варненски архитекти алармираха, че има риск Паметникът на Българо-съветската дружба да се окаже в задния двор на блокове.
Арх.Галиано какъв е ефектът на тоталитаризма върху културата?
Тоталитаризмът изтрива някои културни достижения преди него. А културата, родена по време на тоталитарни режими е винаги хомогенна, тя не допуска възможността да мислиш различно. Но смятам, че завещаното от такъв период е важно. Тези паметници са част от националната история. В Италия също имаме фашистки монументи. Някои от тях са прибрани в музеите, а други бяха адаптирани като места за различни събития.
Кои паметници от режимите в Европа бихте посочили като добри примери?
Много добри примери има в Германия. Германците са твърдо решени да помнят нацистките времена и това е станало обществена отговорност. Там има много следи от двойно ужасното минало – от нацизма и от комунизма в източната част на страната. В някои случаи те са адаптирани в мемориали, както Берлинската стена и затворите, в други случаи са превърнати в места за културни събития, училищни състезания. Това става без да бъде изтривана тяхната история, но така им се вдъхва нов живот.
В Русия били ли сте?
Не, и съжалявам за това. Пътувал съм, обаче в Източна Европа, за първи път съм в България. Бил съм в Балтийските републики, в Полша, Унгария и Румъния. И съм очарован от начина, по който там се отнасят към паметниците от комунизма. В Будапеща например са ги изложили в монументален парк край града.
И в София беше открит Музей на социалистическото изкуство през 2011 г., вкл. с паркова експозиция.
На връщане ще имам един ден в София и може да го посетя. Преди да дойда във Варна там видях паметника на Съветската армия и бях впечатлен от всичките канони на това тоталитарно изкуство. Те са като вид религия, която не дава място на живите. Тя утвърждава, че това е единственото, което трябва да бъде запомнено и няма място за друго. Няма връзка с настоящето, така се създава една ужасна празнина. Интересното е, че в картите и културните пътеводители на София, този паметник не е отбелязан никъде (смее се). Сякаш жителите на София искат да го преместят, да го няма...
Преди време младежи боядисаха в розово фигурите на войниците...
Да, разбрах, че са били оцветени и като супергерои от комикси – Супермен, Капитан Америка и т.н. Това е ре-актуализация, прави паметникът отново жив и той започва да носи ново послание.
А тук във Варна на Паметника на българо-съветската дружба бяхте ли?
Това е невероятен монумент! Много съм въодушевен, защото го включих и в презентацията си тук, на варненските „Архитектурни срещи“. От векове публиката е само наблюдател, на нея й се е казвало какво да прави и какво да гледа. В тоталитарните режими това става водещото правило. Затова създадох нов формат за споделяне на изкуството.
Всяка от бившите комунистически държави има своя индивидуално монументално изкуство – българско, румънско, унгарско и т.н., но всички те са под чадъра на съветския пример. Интересен е контрастът между националния и съветския изказ. Тук срещам мои връстници на 40-43 г., които са израснали в комунистическия режим. Интересно ми е как са живели и как живеят сега, при капитализма, който също е режим смятам (смее се). Освен че преподавам, правя класове под открито небе, някъде на село, след вечеря и провокирам хората към критично мислене, без да им влияя. Събирам хора настроени към нетрадиционно мислене в Италия, Франция и Англия.
А липсва ли ви работата по специалността – архитектура?
Да, завърших архитектура, но се насочих другаде. Сега бих се нарекъл архитект на човешки взаимоотношения, на тези преходни, но с много различно развитие взаимовръзки (смее се).
Радина Боршош дебютира в главната роля на Ирина от "Тютюн" в едноименния спектакъл на Варненския драматичен театър. Младата актриса замени Диана Димитрова, която изпълняваше ролята от създаването на постановката през 2021 г. Като Борис Морев в представлението ѝ партнира Калин Врачански. "Тютюн" варненската публика може да гледа и на 6 декември...
Няма нагласа да се върви към съставяне на правителство. Това мнение изрази политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него първият работен ден на 51-вото Народно събрание е бил достатъчно показателен, а липсата му на оптимизъм се дължи на заявките и говореното на лидерите на партиите. По думите му за избора на..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Има основна връзка между функцията на стомашно-чревния тракт и главния мозък. При нарушение на функциите на стомашно-чревния тракт може да възникнат заболявания свързани и с централната нервна система, вкл. невродегенеративните заболявания. Това каза в интервю за Радио Варна доц.Светлана Фоткова-Георгиева от факултета по фармация на варненския..
Около една пета от населението на Европа се сблъсква с проблема безплодие – данните бяха представени по време на кръгла маса по повод Европейската седмица на фертилитета, която се провежда от 4 до 11 ноември. В една трета от случаите причините за неуспешно забременяване са у жената, в една трета от случаите – у мъжа, а в останалите случаи става..
Централната избирателна комисия с явно вътрешно решение се отказва да бъде регулатор на целия изборен процес. Това коментира в интервю за Радио Варна изборният експерт проф. Румяна Дечева. По думите ѝ, при наличие на изборни нарушения, именно ЦИК е регулаторът, който трябва да направи необходимото, за да бъдат поправени грешките. Всички трябва да..
С официална церемония на Морска гара - Варна ще бъде изпратена поредната антарктическа експедиция с научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий". Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски. Екипажът се състои от 34 души, в него се включват и три дами. Този път сред учените има и двама орнитолози, които ще наблюдават птиците по..