Петър Данаилов е един от големите баритони на България, който има и богата международна кариера. В момента е преподавател по оперно пеене в Нов български университет и щатен вокален педагог и ръководител на "Вокалното студио" към Държавна опера - Пловдив. Успешно съчетава още няколко творчески дейности, сред които организирането и провеждането на Международната оперна Академия в Болоня, Италия; "Софийските оперни семинари" и други. Редовен член е на международни оперни и песенни конкурси.
Първите изяви на Петър Данаилов на професионална сцена са свързани с Варненския оперен театър, където пресъздава образите на Граф ди Луна от “Трубадур”, Шарплес от “Мадам Бътерфлай”, Риголето от едноименната опера на Верди; Белкоре от “Любовен еликсир” , Жорж Жермон от “Травиата”, Ескамилио от “Кармен”, Набуко от едноименната опера на Верди.
Завършва Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Сабин Марков през 1995 година и същата година дебютира на сцената на Бургаската опера. През месец март 1998 г. Петър Данаилов специализира в Майсторския вокален курс на Гена Димитрова, проведен в София, след което е поканен за солист на Софийската национална опера, където поема централния баритонов репертоар. През 2000 година печели Първа награда, златен медал и Наградата на публиката на Международния конкурс за млади оперни певци “Борис Христов” – София, което му отваря вратите за големите европейски сцени. През 2001-2005 година е гост-солист на оперния театър в Клагенфурт, Австрия, а през творческия сезон 2004/2005 година е солист на Оперния театър в Бон, Германия. Има покани от най-известните музикални сцени на Балканите, в Европа и САЩ.
В репертоара си певецът има около 40 оперни заглавия. Основно място заемат оперите на Верди и Пучини, но също Доницети, Росини, Леонкавало, Маскани, Бизе, Гуно, Чайковски, Бородин и други. Има записи в Българско национално радио и Националната телевизия.
Вече има успехи и със своите ученици, които печелят и международни награди.
Как по-често да присъства класическата музика в нашето ежедневие?
Всичко тръгва от вкъщи. Аз съм възпитаван по този начин, колкото и простичко да звучи. Моята баба пееше оперно пеене, без да е оперна певица. Аз станах оперен певец защото имах този интерес. Тя ме заведе на музика за първи път, на китара, оттам тръгна и пеенето и всичко останало. Затова ние трябва да се занимаваме с децата си, да им обръщаме внимание, да изключим мобилните им телефони и да не им даваме толкова игри, а да им сложим в ръцете китара или цигулка. Може и пиано. Съвременните пиана, които не са акустични, са толкова удобни за купуване, звучат прелестно и помагат за развитието на децата. Да не говорим, че самата музика развива хората по съвсем друг начин - духовно и умствено. Свиренето на инструмент развива мозъка на човек по съвсем друг начин!
Колко мелодии знаете?
Достатъчно, за да забравя за други неща от живота.
Коя си припявате за настроение?
Редовно - "Севилският бръснар". Това е моята любима музика от арията на Фигаро. Било в банята, било в коридора, а понякога и по улиците.
Какво искате да се случи през Новата година?
Успех на всички, много здраве и вирусите да заобикалят България колкото е възможно повече!
В буквален и преносен смисъл?
Във всеки един смисъл. Случвало ми се е да бъда на сцена дори и с висока температура и се опитвам да го преодолявам. Публиката не се интересува дали сме здрави или болни.
Пял съм много болен със сериозна кашлица. Няколко пъти е било така и съм се чудил дали да го обявя и да отменим концерта, но хората са си платили билета и ще се разочароват. Затова мълчим и правим най-доброто от себе си. С много добро настроение и с много обич към публиката.
Ние сме като един щепсел - всеки един човек от публиката идва с неговия контакт и се включва в нашия енергиен обем. Опитваме се да сме много позитивни и енергията да струи от нас. Това е!
Голямата награда "Златна роза" на едноименния фестивал на българския игрален филм получи лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов "Триумф", с участието на Мария Бакалова и Маргита Гошева. Двете си поделиха наградата за най-добра женска роля, а филмът получи и наградите на публиката, на Съюза на българските филмови дейци, както и отличието за..
Есента влиза във варненската Галерия A&G Art Meeting с „тихите напасвания“ на Велислава Гечева. Впечатлени от нейната дълбока непринудена откровеност, Анна Халамян и Герхард Хорнман я канят за първата ѝ самостоятелна изява в морския град. Изложбата се открива на 25 септември от 18:30 на ул. „Любен Каравелов“ 8. Експозицията е създадена специално за..
За участие в 14-ото издание на международния фолклорен фестивал „Море от ритми“, който се провежда всяка година по това време в Балчик, организиран от сдружение „За Балчик“ с подкрепата на Общината и спонсори, тук са повече от 1200 изпълнители от 17 области на страната, както и от чужбина – Украйна, Босна и Херцеговина, и с участието на..
Новият сезон на Държавния куклен театър „Дора Габе“ в Добрич започва с премиера на спектакъла по българската народна приказка „Златка - златното момиче“. Постановката вече е получила първото си одобрение от най-малката публика в предпремиерните си изигравания и успява да прикове вниманието на децата, независимо че продължава малко по-дълго от..
След представянето в Балчик по-рано този месец, днес, 20 септември, от 17,30 часа в читалището на гр. Шабла ще бъде представена книгата на проф. Ангел Ангелов „Крайморска Добруджа – Балчик, Каварна, Шабла – недоразказаното минало“ – книга I. Представянето ще направи проф. Ивелин Иванов от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Проф...
46-и пехотен Добрички полк ще представи българската военно-историческа реконструкция на международна възстановка в Словакия. На 21 септември в Калинов ще бъде пресъздадено първото сражение за освобождението на Чехословакия от нацистка окупация през Втората световна война. 46-и пехотен Добрички полк е единственият български военно-исторически клуб,..
Българският игрален филм „Не затваряй очи“ е един от акцентите на филмовия фестивал "Златна роза" във Варна през тази година. Филмът е създаден през 2024 по едноименния роман на Мартин Ралчевски, който е и негов сценарист. „Не затваряй очи“ се представя като начало на българското православно кино и като „Филм за силата на вярата, любовта и..