Тази сутрин гостуваме на жителите на село Бързица. Тръгнахме навреме, за да не бързаме, през най-студения ден от седмицата. Но попаднахме в сутрешния трафик по улица „Девня“, заради ремонта на кръговото до Максуда. 30 минути в задръстване, после пътят се отвори и небето просветна, макар, че беше студено и нямаше слънце. Пътувам за Бързица. С шофьор и служебна кола. Уговорих си среща с местните жители за 10 часа, но закъснявахме. И се наложи да побързаме. Така пристигнахме в Бързица – бързайки. Добре, че пътят до там е в отлично състояние. Главният път минава през цялото село. Точно посредата е моята среща. Вдясно е кметството, а вляво – пенсионерският клуб. До него е магазинът. Малко преди това е автобусната спирка. Вече ме чакаха. Изпили кафето и чая, но със запалена печка с дърва и подредена маса с баница и сладкиши. Посрещнаха ме като свой човек, защото съм от Провадия.
Това ми разказаха за живота в селото Величка Стоянова, Стойка Проданова, Мария Митева, Йордан Киров, Неделчо Стойчев, Гинка Добрева, Магдалина Сайне от Германия и Стела Кенфийлд. Ведри хора, позитивни и усмихнати.
А откъде идва името Бързица?
Йордан Киров е местният краевед. Роден е в Бързица, живял във Варна, където е работил като военен, но след пенсионирането си се връща в родното село. Той и Иван Едрев написват книгата „Нашето село Бързица” и я издават през 2015 година. Решават да съберат част от онова, което е останало за селото от древността до наши дни. Правят го, защото се чувстват длъжни пред паметта на дедите си. Книгата е кратък разказ за селото. В нея пише, че старото име на Бързица е Шеремет. Така се казва сега Пенсионерският клуб. Думата „шеремет” е от турско-арабски произход. Според някои тълкувания означава пъргав, подранил, а според други – шегаджия...
”... Докато селяните сеели овес рано, преди пролетта да дойде по баирите около Шеремет кайнак, султанларчани викали: „Какви са тези бързи хора?”...През 1934 година всички селища в България получават български имена и тогава Шеремет е прекръстено на Бързица.”, пише в книгата „Нашето село Бързица”.
Йордан Киров разказа...
С Йордан Киров разговаряхме още. Той е живата история на селото. Знае всичко - дати, имена, събития... Разказа ми историята за Аязмото, заведе ме до там, но преди да я чуете и вие ще ви срещна с две дами от селото – българка и германка.
Магдалина Сайне е германка, но живее от скоро в село Бързица. Има своя къща, в която сега прави ремонт. И тя посещава клуба на пенсионера, но тази сутрин бързаше, защото има майстор в къщата. Разбира почти всичко на български, но още не може да говори добре. В превода ни помогна Стела Кенфийлд...
Кмет на село Бързица е Галя Иванова. Бързица е родното й място, а за местните жители говори така, като че са нейни деца – с грижа и ангажираност. През цялото време докато бях там телефонът й звънеше, а тя организираше превоза на един, лекарствата на друг. Накрая остана малко време, за да поговоря с нея и побързах, защото Галя Иванова трябваше да хване автобуса за Провадия, където имаше да свърши работа и за селото и за хората, които не могат да отидат дотам.
Преди да тръгна от Бързица отидох до къщите на Стела и Магдалена. Поканиха ме да видя как се грижат освен за двора си и улицата да е красива, макар, че по нея няма асфалт. Така видях, че единствената улица с асфалт е главният път, който минава през селото. Къщите са отдалечени, има махали, където няма жива душа, а животът е концентриран около главния път. Иначе селото е чисто и красиво, спокойно и тихо. И е на високо, където въздухът е чист. В далечината се виждат комините на Девненските заводи, но отровният им дим не стига до тук. И още – Бързица е име на село, което никъде другаде не се повтаря, защото е единствено на света.
Снимки в галерията.
„Напред към подвизи и слава“ – така се нарича маршът, който днес на 3 март, както и на всеки официален празник у нас, ще прозвучи за първи път при тържествената заря-проверка. Познат е още като Насрещен марш - церемониалният марш, с който се посрещат официалните лица или делегации, и който звучи при всеки преглед на войсковите части в България...
Какво обединява кафенета в Австралия, Малайзия, Филипините, Перу, Съединените щати, Испания, Колумбия, Австрия, Гърция, Южна Африка и дори България? Отговорът е, че всички те са част от класацията "World's 100 Best Coffee Shop", в който преценката се прави на база посетителски препоръки и оценки на експерти в кафе индустрията. Българското кафене, което..
Община Варна организира общоградско честване за националния празник на България – 3 март, отбелязващ 147 години от Освобождението на България. Съорганизатори на събитията са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия. Програма: 10:00 - 10:30 ч. Площад „Св. св. Кирил и Методий“ ТЪРЖЕСТВЕНО..
За трета поредна година в район „Аспарухово“ ще бъде отбелязан християнският празник Сирни заговезни. Това съобщи кметът Ивайло Маринов. Един от значимите празници в народния ни календар, свързан с прошката и ритуали с дълбока символика, ще бъде отпразнуван в Аспаруховия парк. Програмата ще започне в 13:00 ч. в неделя, 2 март, с български фолклор. Ще..
Над 1000 души дойдоха на площад „Св. Кирил и Методий“ пред катедралния храм „Успение Богородично“ във Варна, за да си вземат дръвчета в рамките на инициативата на „Гората.бг“. Те подаряват близо 30 000 плодни и иглолистни дръвчета и червен дъб. Създаталят на „Гората. Бг“ Никола Рахнев каза, че до трети март ще бъдат дарени близо 110 000..
Празнична творческа работилница е подготвил Музеят за Възраждането във Варна за 3 март. Всеки, които желае, ще изработи националния трибагреник чрез тъкане и едновременно с това ще научи интересни факти за Освобождението на България. Цената за посещение и работилница е 5 лв. с включени материали. Не е необходимо предварително записване. Н а..
Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата и се предполага, че е оформен въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за балканския полуостров – тези на и елинските обичаи. На 1 март..