Тази сутрин гостуваме на жителите на село Бързица. Тръгнахме навреме, за да не бързаме, през най-студения ден от седмицата. Но попаднахме в сутрешния трафик по улица „Девня“, заради ремонта на кръговото до Максуда. 30 минути в задръстване, после пътят се отвори и небето просветна, макар, че беше студено и нямаше слънце. Пътувам за Бързица. С шофьор и служебна кола. Уговорих си среща с местните жители за 10 часа, но закъснявахме. И се наложи да побързаме. Така пристигнахме в Бързица – бързайки. Добре, че пътят до там е в отлично състояние. Главният път минава през цялото село. Точно посредата е моята среща. Вдясно е кметството, а вляво – пенсионерският клуб. До него е магазинът. Малко преди това е автобусната спирка. Вече ме чакаха. Изпили кафето и чая, но със запалена печка с дърва и подредена маса с баница и сладкиши. Посрещнаха ме като свой човек, защото съм от Провадия.
Това ми разказаха за живота в селото Величка Стоянова, Стойка Проданова, Мария Митева, Йордан Киров, Неделчо Стойчев, Гинка Добрева, Магдалина Сайне от Германия и Стела Кенфийлд. Ведри хора, позитивни и усмихнати.
А откъде идва името Бързица?
Йордан Киров е местният краевед. Роден е в Бързица, живял във Варна, където е работил като военен, но след пенсионирането си се връща в родното село. Той и Иван Едрев написват книгата „Нашето село Бързица” и я издават през 2015 година. Решават да съберат част от онова, което е останало за селото от древността до наши дни. Правят го, защото се чувстват длъжни пред паметта на дедите си. Книгата е кратък разказ за селото. В нея пише, че старото име на Бързица е Шеремет. Така се казва сега Пенсионерският клуб. Думата „шеремет” е от турско-арабски произход. Според някои тълкувания означава пъргав, подранил, а според други – шегаджия...
”... Докато селяните сеели овес рано, преди пролетта да дойде по баирите около Шеремет кайнак, султанларчани викали: „Какви са тези бързи хора?”...През 1934 година всички селища в България получават български имена и тогава Шеремет е прекръстено на Бързица.”, пише в книгата „Нашето село Бързица”.
Йордан Киров разказа...
С Йордан Киров разговаряхме още. Той е живата история на селото. Знае всичко - дати, имена, събития... Разказа ми историята за Аязмото, заведе ме до там, но преди да я чуете и вие ще ви срещна с две дами от селото – българка и германка.
Магдалина Сайне е германка, но живее от скоро в село Бързица. Има своя къща, в която сега прави ремонт. И тя посещава клуба на пенсионера, но тази сутрин бързаше, защото има майстор в къщата. Разбира почти всичко на български, но още не може да говори добре. В превода ни помогна Стела Кенфийлд...
Кмет на село Бързица е Галя Иванова. Бързица е родното й място, а за местните жители говори така, като че са нейни деца – с грижа и ангажираност. През цялото време докато бях там телефонът й звънеше, а тя организираше превоза на един, лекарствата на друг. Накрая остана малко време, за да поговоря с нея и побързах, защото Галя Иванова трябваше да хване автобуса за Провадия, където имаше да свърши работа и за селото и за хората, които не могат да отидат дотам.
Преди да тръгна от Бързица отидох до къщите на Стела и Магдалена. Поканиха ме да видя как се грижат освен за двора си и улицата да е красива, макар, че по нея няма асфалт. Така видях, че единствената улица с асфалт е главният път, който минава през селото. Къщите са отдалечени, има махали, където няма жива душа, а животът е концентриран около главния път. Иначе селото е чисто и красиво, спокойно и тихо. И е на високо, където въздухът е чист. В далечината се виждат комините на Девненските заводи, но отровният им дим не стига до тук. И още – Бързица е име на село, което никъде другаде не се повтаря, защото е единствено на света.
Снимки в галерията.
Поставят коледна елха на площад Севастопол, видя репортер на Радио Варна. Тя е нов елемент в градската украса. Предишни години на това място варненци и гости на града се събираха за снимки около огромна коледна играчка. Припомняме, навръх Никулден - 6 декември (петък), Община Варна организира концерт за традиционното празнично запалване на..
Уникалният център за ранна социализация и превенция на детското развитие във възрастта от 0 до 3 години, Зеленият морски двор на Варна, отпразнува шести рожден ден с шумен, весел празник за най-малките и за вече порасналите деца и техните родители. Проектът в морската ни столица е реализиран от Катедра "Хигиена и епидемиология" към Факултета по..
Варненският зевзек Росен Марков "постъпи" във ВИП стая в психиатричната клиника в УМБАЛ "Света Марина". "Някои са зависими от алкохол, други са зависими от наркотици, аз съм зависим от избори," каза Росен. Лечението му е записано в амбулаторния лист - три пъти дневно оцет от гнили ябълки . "Санитарен кордон трябва да има около Народното..
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта ѝ се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември. В православието Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят . В..
На 3 декември светът отбелязва Деня на хората с увреждания. Датата е избрана през 1992 година от Генералната асамблея на ООН. Това е денят за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания и за тяхното пълноправно участие в обществения живот. По случай Международния ден на хората с увреждания Община Варна..
Перголите са едни от най-добрите решения за екстериора, към които се обръщат все повече хора. Те са практични решения за дома, както и за търговски обекти и заведения. С тях могат лесно да се създадат нови пространства, които да донесат уют и красота, да допринесат за естетическия облик на сградата и да превърнат празното пространство в полезно място..
В навечерието на Рождество Христово енориите в храмовете „Св. Архангел Михаил“ и храм „Св. Николай Чудотворец” във Варна обединяват усилията си в подготовката на пакети с хранителни продукти (около 250), които ще раздадат преди Рождество Христово на нуждаещите се, които посещават в събота енорийската кухня за бедни. Ще се събират само..