Нацията е здрава, ако жените са щастливи

Любовта в един холистичен модел за здраве е обект на изследване от д-р Светлана Попова. Според нея, обаче любовта се оказва най-слабият предсказващ фактор за здраве и щастие. Изследваните лица са твърде крехки, казва д-р Попова, което означава, че любовта, както са я усвоили в семейството и в процеса на социално учене, е твърде слаб фактор.

-  За коя любов говорим – в божествения й смисъл или за любовта между мъж и жена, за човешката любов?

-  Всеки има различна представа за любов. Човешката е различина от божествената, но има един период на растеж, в който човек се доближава до нея. В гръцката митология това е любовта Агапе – духовната любов, която не търси нищо в замяна. Но, как се учим на любов в самото семейство е изключително важно. Оказва се, че повечето от нас са буквално травмирани в детството.  Любовта, каквато сега я очакваме между мъжа и жената, между родителите и децата,  е буквално непозната. Оказва се, че жертви отглеждат жертви, т.е. онези травми, поради незнание, поради предразсъдъци, поради начини на усвояване на психогенетичните модели, които се предават от поколения в поколения, точно те имат решаващо значение за това дали ще можем да разгърнем потенциала си, дали ще живеем от позицията си на вечно жадни за любов или пък ще можем да осъществим себе си и любовта към себе си.

-  Любовта към себе си не противостои ли на любовта към ближния? Не са ли антагонистични понятия?

-  Определено не са, защото оказва се, че ако вие нещо не притежавате, вие няма как да го дадете.

-  А доколко е вярно, че ако изживяваме любовта пълноценно ще бъдем в добро здравословно състояние?

-  Ако изживявяваме любовта в самото й начало ще имаме една сигурна база и стил на доверие. Когато вие се свързвате с някого, било то мъж или жена, вие гледате на него като на партньор, като на равен и тогава любовта взаимно ви обогатява. Позволява да запазите идентичността си, но и да я разширите. Истинската любов не наранява. През 2011 година любовта беше обявена за лудост с код за диагноза – това всъщност не е истинската любов, това е любовта зависимост – „ако ти си отидеш, аз ще умра”. Това означава, че ние не чувстваме себе си като стойност, че някога сме били наранени, че не сме получили тази любов и тръгваме жадни в дефицита си да търсим проекции към някой друг. Тази любов-мания продължава от 6 месеца до 4 години и след тогава се оказва, че двете лица са несъвместими. Ако искате една нация да е здрава, жените трябва да са щастливи.