Петко Петков е професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Член е на Управителния съвет на Съюза на учените и на Управителния съвет на Българското историческо дружество.
- Има ли критерий, който еднозначно може да определи коя дата има най-важно значение за историята на нацията и за държавата ни, така че основателно да се отбелязва като национален празник?
Официалните празници винаги са били право и задължение на официалната власт. До края на 80-те години на 20 век България няма национален празник, има няколко официални и всяка власт има сантименти към един или два от тях. По времето на социализма това бяха датите 1 май и 9 септември. На 27 февруари 1990 година Държавният съвет на Народна Република България самостоятелно решава, без никакво допитване или обсъждане, да направи 3 март национален празник. Датата е приета от Народното събрание и влиза в Кодекса на труда. Най-лошото е, че няма обсъждане и никога не е имало.
В момента, в който един от многото договори и многото изходи от войната, е превърнат в такъв сакрален ден, всяко критично, дори и обосновано говорене за недостатъците, за несъвършенството, за преувеличеността на 3 март, започва да се привижда на някои като национално предателство и много лесно е укоримо в обществото и социалните мрежи.
От много години предлагам дискусия, за да стане ясно какво толкова почитаме с този предварителен руско-турски договор, особено след като според него някои части от сегашната българска държава остават в Османската империя.
Моето предложение е 24 май да бъде национален празник, защото изразява съвсем други ценности – културни и цивилизационни приноси на българите към Европа и света.
- Тоест необходим е празник, който да има по-голяма представителност за националната ни идентичност?
Който да отговаря на понятието национален празник. Задължително трябва да обединява и да представлява някакво наше достойнство пред света. 3 март от много време е дата противоречива. Затова и така набързо е прието решението. Превърнат е в политическа дата. Преувеличава се и геополитическото му значение, защото само месец преди това Русия налага на Османската страна „Основи на мира“ – това е първият руско-турски договор, с който свършва войната. Подписан е на 19 януари 1878 година в Одрин. След това войната е спряна и е подписано примирие. В първата точка на „Основи на мира“ се предвижда голямо българско княжество върху всички земи, населени с българи. Русия потвърждава мисията, която й е възложена от Европа - да накаже султана, да го принуди да изпълни цариградските решения. Благодарността се разсредоточава – хем към Европа, хем към Русия с дължимата благодарност към нейния народ, която никой не отрича.
Вижте какъв е двойният стандарт. Към „Основи на мира“ от 19 януари има едно болезнено тихо мълчание, въпреки че договорът е известен, а към 3 март имаме парадна чувствителност, сякаш с един договор в един ден България се е родила. Това издава несъвършенство на историческото знание, изостаналост в развитието на голяма част от обществото повече от 140 години след събитието, т.е. ако все още не познаваме, не искаме да знаем някои неща от близкото си по-далечно минало, все едно, че те не са станали поради сегашни предубеждения и страхове да не обидим някого.
- А може би ни е трудно да забравим наученото от учебниците по история.
То е наложено това наученото, то не беше истината, затова се бяга от дискусия. В една научна експертна дискусия ще стане ясно, че от гледище на националния празник като критерий, както вие казахте в началото, 3 март трудно отговаря на това изискване да обединява, да символизира българско присъствие, българско участие. Това е руско-турски договор, нетраен и предварителен, който дори не включва всички признати за български земи в проектираното, но все още несъздадено Княжество България. Идеалът и националният празник, които са съизмерими величини, трябва да е нещо по-значимо, което да е безусловно прието.
Цялото интервю с проф. Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..
С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..