"Преводачът на света" от Теа Монева с искрена поезия

Премиера на книгата „Преводачът на света“ от Теа Монева в Арт салона на Радио Варна. Първа поетична книга, в която лирическият глас на Теа излъчва крехкост, независимост, умна свобода. Съзерцание на голямото, съзерцание на малкото.

***

Тя е млада, амбициозна, има финес в излъчването, от нея идват смислените думи, създаващи спонтанна поезия.

Харесва синьото в морето и небето, обича жълтия цвят и носи светлина от рими.

Предпочита за закуска сладко от смокини.

Удоволствието да е в компанията на Теа Монева има репортерът ни Ваня Славова.

Тук бихте могли да чуете техния разговор:

А тук ви предлагаме само фрагмент от интервюто:

- Защо избра да има водно конче на корицата на твоята първа книга?

- Всъщност решението го взе Иво Рафаилов, моят художник. Бяха ми предложени няколко корици, но на мен тази ми се стори най-хубава от тези, които той беше нарисувал. Водното конче свързва двата свята: водния и въздушния. Зад водното конче има прегънат бял празен лист. И всъщност на него липсва преводът. А дори той да бъде записан, водното конче е огромно спрямо него. То продължава да заема голямо място върху книгата. Съответно това означава, че хората сме много мънички, целият свят е много по-голям от нас, дори водните кончета и това не е само метафора, защото те са много по-стари от нас. Те са тук още преди динозаврите. И на мен ми се струва, че през цялото това време те очакват превода, чрез който някой да разгадае тайната на света. Така че ми се стори много подходящо именно водното конче да заеме място на корицата на книгата ми.

- А кога е възможно да се загубим в превода на света според теб, или да се намерим?

- Винаги е хубаво да се губиш, трябва първо да се изгубиш, за да се намериш. Често преди се губех, може би още го правя; преди много тичах и бягах от себе си и тичайки се губех в гората до нас тогава, само за да се намеря. Може би е важен процесът, че въобще има някакво движение в теб, че не си се застоял, че търсиш нещо, пък дали ще се намериш, няма значение. По-хубаво е да си се чувствал добре в това търсене.

- Понеже ти си от младите хора, които са избрали да живеят и да учат в чужбина, какво ти даде животът в Германия?

- Животът в Германия е много интересен. На 19 години заминах да уча там. Много хора ми казваха, че това решение е смело, както  ми казват, че е смело и решението да имам книга, да споделя своите чувства. То е все едно се хвърляш от самолет: буквално и преносно. Животът там ме научи да общувам с много култури, с много хора от цял свят,  да съм като цяло по-открита към света. Немците държат много на личното си пространство и аз започнах повече да обръщам внимание на себе си. Започнах свободно да говоря немски и английски. Научи ме, че мога, където и да отида да си построя дом.

****

В „Преводачът на света“ приижда нежното ехо на детството. Съвременният свят си остава сложен, но когато теглиш чертата, той е и чист и красив. И лирическият аз на Теа Монева излъчва независимост, крехкост, умна свобода. Съзерцание и на голямото, и на малкото.

Марин Бодаков

Ако нестихващите стихотворения на Теа Монева бяха парфюм, те биха имали чаровна ароматна комбинация: връхни нотки – смокиня, въздух от люляци, паяжина от светлина; средни нотки – талк от балон, корабно въже, първа снежинка, дървена врата; базови нотки – паметник от пясък, топъл тротоар, пръст, в която е посадена полярна звезда.

Аромат, който разказва за пътуванията на модерната млада жена – тя навсякъде е у дома си и винаги чувства носталгия. Привлекателен, изискан и свеж аромат, който трае дълго и усетиш ли го веднъж, няма как да го сбъркаш с друг.

Мария Донева

Снимки: 31 юли, събота, Арт салон на Радио Варна. Водещ на събитието Виолета Тончева