Теодосий Спасов: Човешкият глас най-добре разкрива душата

Идеята за албума „Теодосий Спасов пее” идва, благодарение на неговия добър приятел и продуцент Иван Минчев, който слушайки  досегашни албуми с присъстващо вокално изпълнение на Спасов в тях, един ден заявява, че създаването на издание само с изпятите песни на музиканта, е негова отдавнашна мечта. Импулсивно и без предварителни планове „Теодосий Спасов пее” излиза на белия свят.

За новия албум, музиката и песента и размислите за живота, които пораждат, Теодосий Спасов разказва пред Мартин Николов.

Разбрахме, че има една нова композиция в албума?

Да,” Хубава си, моя горо”, която съм изпълнявал на живо по случай юбилей на БНР в зала 1, заедно с Антоний Дончев. В албума конкретно направихме вариант с Христо Йоцов и Живко Петров.

Как гледате на този албум Вие самият, имайки предвид, че в предишните Ви издания преобладават инструменталните композиции?

Не е лошо човек да чуе накуп песните, които е изпял. Тези песни съм ги представял, когато съм имал нужда да споделя текста на моите съвременници. Естетиката, с която подхождам към текста, песните и особено към фолклора, отдавна работя над това да представя фолклора по по-достъпен и съвременен начин с естетическите средства на джаз музиката, поп музиката, както и на съвременната европейска музика.

Това ли е начинът фолклорът да достигне до по-голяма аудитория?

Навярно има различни начини, но аз не знам какви са те. За  мен е важно само да споделя своите вокални постижения, както с всички мои почитатели, така и с мен самия.

Спомняте ли си момента, в който решихте да застанете и зад микрофона, като певец?

Спомня си, беше в Радио Пловдив. Това беше през 1983 година, като тогава записвах „На раздяла”- една от моите пиеси и по време на солото си  използвах скат пеене, известно още и като пеене без думи.

Това първите Ви опити като вокалист ли са или преди това сте се изявявали в някаква друга форма?

Първите ми изяви са още от Музикалното училище, където замествах свои съученички на различни тържества и мероприятия. Изпълнявал съм много песни по това време, но без да влагам сериозни намерения като вокалист. 

Според Вас думите важни ли са в една музика?

Безспорно, когато влезе и текстът, тогава става интересно. Въпреки това инструменталната музика е по-абстрактна, тя вдъхва различни чувства във всеки човек спрямо неговата индивидуалност. Докато текстът ни насочва към конкретна посока за размисъл, доста от текстовете крият философия в себе си и ако човек притежава чувствителност към текста, може да научи много от тях.

Как избирате песен, която да изпеете, какво трябва да ви привлече в нея, какво трябва да откриете, за да я претворите през себе си?

Песента изплува в съзнанието ми и аз добивам  желание да я споделя с публиката, без да използвам определена стратегия и подготовка.

Има ли ограничения когато пеете, изразявайки се чрез думите?

Когато пея, гласът ми е подчинен на текста, песента е музикално-литературно произведение, като в нея влизат мелодията, музиката и текстът. Това е симбиоза между речта, текста и инструментализма, вкарани в гласа на човек. Благодарен съм за съществуването на песента, защото тя ни учи на мелодия, ритъм и на текст, от които излизат много философски заключения.

Вие какво научихте за себе си след като започнахте и да пеете?

Човек се учи цял живот, особено ние хората на музиката, които постоянно подлагаме на критика всичко онова, което правим и нищо не убягва на зоркия ни поглед. Ние обичаме да получаваме отзвук от близки, приятели и почитатели, които да споделят с нас тяхното мнение, то ни служи като огледало, в което да се оглежда нашият талант. Така стъпка по стъпка, ние вървим и се развиваме. Разбрал съм за себе си, че съвършенството в човешкия глас е най-велико, то показва като че ли по-ясно съдържанието на душата на изпълнителя, защото произхожда директно от тялото.

Доколко си позволявате импровизации в пеенето и те възможни ли са?

Възможни са, ако изпълнявам импровизация тип скат без текст. Това е като свирене на кавал с необходимата артикулация и възможностите на човешкия глас, които смея да кажа, че аз притежавам. Кавала е с много по-голям обем, с много повече възможности като инструмент, но  гласът съдържа именно тази близост до душата.

Артикулирането при пеене или принуждаването на кавала да издаде звук е по-лесно?

Всичко е лесно и всичко е трудно. На пръв поглед,  понякога лесните неща се оказват много по-трудни от трудните, но все пак  всичко е относително.

Ще продължи ли Теодосий Спасов да пее и пеенето ще заема ли по-голямо място в неговото творчество заради албума „Теодосий Спасов пее”?

Аз нямам амбициите да ставам певец, пак ще продължавам по същия начин. В момента записвам един албум, като в него отново изпях една песен, то е по скоро инструментално-вокално съдържание, накрая завършвам с един стих от Яворов и ще продължавам да следвам този си  принцип. Когато имам какво да споделя, го записвам като песен.

Ще има ли „Теодосий Спасов пее 2”?

Аз съм изпял много повече песни от тези 9  присъстващи в тази селекция. Имам в наличност още много за издаването на „Теодосий Спасов 2”, които съм представял във времето. Ще предоставя възможността на Иван Минчев да продуцира втори албум, ако реши.