„Кондика на Варна“ е най-новата книга на Николай Савов, която бе представена преди дни в морския град. Николай Савов , известен с интересите си в областта на историята и краезнанието, художник и писател, автор на книгите "Паметниците на Варна", "Руските паметници във Варна", "Чешмата на султана“, романа „Параклисът“, книгата с разкази „Любов“. "Кондика на Варна" представлява обемна хроника на Варна, която на 485 страници проследява с текст и снимки историческите сведения за града от създаването му до днес. За събирането, подреждането и написването на този летопис, авторът е ползвал личния си архив, периодиката, събрана в Регионалния отдел на РБ „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от Държавен архив Варна, Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на съмишленици. „Кондика на град Варна“ е луксозно издание с кожена подвързия, отпечатано в изд. „Стено“ през 2021 година, с финансовата подкрепа на щедри варненци.
Из Въведение в книгата: " … Именно там – в манастирите и черквите на първите християни и по домовете си всеки, който можел да чете и пише, продължавал започнатото от старозаветните пророци и от новозаветните апостоли. Да записва всичко, което се случва в християнската общност, в държавата и сред Божията природа. Да записва дните, в които Бог им праща радост или наказание. Пишел Кондика. Така се нарича този тип животоописание, макар някъде да го наричат Записна книга или Дефтер или Кодекс. Във Варна и наоколо винаги се е наричал Кондика.
Всяка черква и манастир във варненския край си има Кондика, всяка християнска община и всеки грамотен член на настоятелство пишел Кондика. Във Варна и в света на християните изобщо, откакто Синът Божи се прибрал при Отца Си, та досега били изписани хиляди кондики – кондики от по няколко реда и кондики от по няколкостотин страници. Твърде често тези сбити животоописания представлявали най-ценните вещи на християнските братства, оставали си такива, докато братството съществува и ставали все по-ценни с времето.
„Кондиката на град Варна“ има същата скромна задача, каквато са имали кондиките, писани през вековете преди нея. Да опише и подреди дните, в които Бог е пратил нещо по-специално на нашия град, да опише месеците и годините, през които се е случило нещо по-знаменателно и което времето е решило да пропусне милостиво през смазващата тежест на своите столетия."
За новата си книга и размислите за живота, които поражда тя, Николай Савов разказва пред Светлана Вълкова:
Книгата историческа ли е ?
Може да се каже, че цялата история на град Варна е в тази книга, като аз положих много усилия тя да се превърне в точна и историческа. Въпреки това, сега си давам сметка, че книгата буди и много романтични чувства, тъй като историята на един 6 000-годишен град като Варна е една приказка, която може да звучи до безкрай, стига да има кой да я разказва и кой да слуша. Това, което минава и заминава като един поток от вода, са случките и историите на една улица, на различните части от града, това са неща, които се забравят. На съседната улица вероятно има къщи, свързани с една много красива приказка, наречена: „история на град Варна”, за които обаче ние не знаем. Те са много тясно свързани с хора, чиито имена са имена на улици, фамилии, които се помнят и за които се помни много. Книгата е историческа, ако човек реши да я разглежда по този начин.
Кои факти избрахте, за да разкажете историята на този 6000-годишен град и имаше ли някакъв емоционален избор?
Реших да прелетя през времето над вековете, през които е живял градът, и се опитах чисто хронологично да потърся преди всичко много точно датите и местата, на които са се развили определени събития. За да се опише всичко са необходими много томове, подобни на този, но когато човек се зарови в различна информация, която е в периодиката, тогава той започва да си подрежда нещата по важност. Кондиката е съчетание от романтика и от историческа точност, при която се описват събитията, записват се техните дати и остават като спомен и поука за следващите поколения. Правил съм специален подбор, разглеждал съм събития, случили се по едно и също време, в един и същи ден. По важност съм ги определял така, както се определят в една кондика.
Какви източници използвахте за написването на този огромен текст?
През годините започнах да пиша една дълга история за руските паметници във Варна, след това за всички паметници, строени в града, и докато пишех тези книги, събирах много значима информация. "Кондиката на град Варна" събира тази информация и я показва по най-добрия начин, като всяко събитие в книгата е кратко и е илюстрирано по един прекрасен начин.
За кого е тази книга?
Това е книга за хора от всички възрасти. Тя е за варненеца, който току-що се е научил да чете, както и за 100-годишния старец, отиващ си от този свят, търсещ отговори за това къде е бил и какво се е случило преди него. Според мен няма да има варненец, който да скучае, докато разглежда тази книга, защото на всяка страница има неща, които той може да научи.
Макар и приказката да е безкрай, книгата би трябвало да има край, нали така?
Самият край на кондиката е, когато Рождество Христово чества своята 2000-годишнина.
Може би някой ще продължи „Кондиката на град Варна”?
Много ми се иска, тъй като след 2000-та година се случиха много интересни събития и ако ги видя сбрани в една кондика, бих бил много щастлив. Аз написах и оформих „Кондиката на град Варна”, но винаги усещах зад гърба си и пред себе си онези хора, знаещи повече от мен и изпитвах благодарност към тях, дължаща се на това, че те мислят като мен. Ние можем да позволим на миналото да изчезне донякъде, но трябва да сме отговорни към него, така както то е отговорно към нас. Миналото е поставило дебели основи, градило е сигурни темели, върху които ние продължаваме, но трябва да знаем кой и защо ги е правил тези неща. Под земята има много повече хора, отколкото са ходещите по нея и понякога мъртвите играят много по-голяма роля в живота на живите, отколкото хората от плът и кръв.
Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..
Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..
Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..
Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен. Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..
Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..
Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..
Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..