Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Варненско дърво на 1050 г. с номинация за „Дърво с корен 2022“

Чинар на 1050 г. във варненския кв.Аспарухово„Търсим дървото с корен – с история, произход, принадлежност, обичаи, с връзка с живота, с природата, със земята”. Това е посланието на ежегодния конкурс „Дърво с корен“ организиран от фондация „ЕкоОбщност“ от 2010 г. насам. Сред финалистите т.г. е варненският чинар в кв.Аспарухово, който е на близо 1 050 г. Той е вписан в електронен регистър на вековните дървета ктм МОСВ. Финалистите в „Дърво с корен” и „Вековните дървета говорят” ще участват в онлайн гласуване до 5 декември 2022 г. на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност“. Носителят на титлата „Дърво с корен 2022“ също така ще представи България в международния конкурс „Европейско дърво на годината”, който ще се проведе през февруари догодина. Номинацията на варненския чинар е направена от Мария Стефанова, психолог и дългогодишен преподавател по гражданско образование в ОУ"Петко Р.Славейков"-Варна. Години наред тя води учениците, с които работи, да им покаже това забележително дърво неизвестно за мнозина варненци, освен на живеещите до него жители на кв.Аспарухово. Мария Стефанова е проучила задълбочено историята на дървото, събирайки информация от различни източници и разказва неговата история в номинацията му за приза „Дърво с корен“, която публикуваме без съкращения по-долу.

Мария СтефановаЗа чинара може да гласувате ТУК.

"Чинарът е дърво, което съпътства живота на българите от векове. Легенди разказват за традицията за засаждане на чинари от аспаруховите воини в завоюваните територии.

В своята книга „Тайният код на българските дюлгери“ Ивелин Любенов споделя, че „в българските възрожденски селища центърът е мегдан (площад) с извор/чешма и почти винаги с вековно дърво (чинар), а впоследствие и с християнски храм“.

В близост до Аспаруховия вал, издигнат за защита на ниския бряг от морски нашествия, вече повече от 1000 години един чинар споделя живота на българите.

Хилядолетникът съществува още от Първото българско царство и е най-старото дърво във Варненска област.

Дървото направило впечатление и на чешките археолози – братя Шкорпил, които в свои записки, поместени в Известия на Варненското археологическо дружество от 1921 г. отбелязват:

“Близо до Аспаруховия насип край тъкачната фабрика “Прогрес“ се намира един чинар, до чешмата, наречена “Чинар чешма“. Дървото вътре е кухо (Според някои сведения светкавица обгорила корубата на чинара.): в празнината му могат да се поставят няколко души. Дървото е полуизгоряло, но при все това вирее още. Запазила се е от него половината коруба: тя мери околовръст 3,70 м, диаметърът ѝ е 1,53 м, а дебелината 0,44 м…“.

През годините са полагани грижи за дървото – за да не изсъхне, корубата му е била почистена и циментирана. Така са намалени гнилостните процеси и удължен животът на хилядолетното дърво. За лечебните му свойства се носят легенди – лекува всякакво неразположение, стига човек да седне за известно време до него, плътно опрял гръб в дънера…

Със Заповед № 314/4.03.1969г. дървото е вписано в Регистър на защитените видове за Варненска област с местонахождение – гр. Варна, в двора на текстилната фабрика, кв. Аспарухово. В регистъра на вековните дървета от 2006 г. е вписано с възраст 1000 г.; височина 15 м и обиколка 7,7 м.

До закриването на текстилната фабрика хилядолетникът е приютявал под дебелата си сянка работещите по време на почивките. От онези години около ствола са останали металната ограда и пейки с масички. През 2020 г. оградата е подновена.

Изумително е, че въпреки обгорената коруба, всяка пролет хилядолетникът разлиства прекрасна корона – знак за дълбоки и здрави корени, идващи от началото на българската държава. Това привлича все повече варненци да го посещават и да се докосват до неизчерпаемата му енергия".

Интересна новост е, че през 2022 г. конкурсът се провежда като част от европейската инициатива “Климат на промяна” (#ClimateOfChange), която е съфианнсирана от Европейската комисия в рамките на програма DEAR (Програма за образование за развитие и повишаване на информираността) и цели да развие у младите европейски граждани съзнателност и критично разбиране относно предизвиканата от климатичните промени миграция като едно от най-големите предизвикателства на глобализирания свят.


СНИМКИ: Мария Стефанова



По публикацията работи: Мариела Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Ангелите на Болград" и мрежите за фронта

В украинския град Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и украинци, за да плетат маскировъчни мрежи за фронта. Познати са като "Ангелите на Болград" и работят, разделени в три бригади. Плетат от март 2022 г., вече близо три години. Организира ги Оксана Килафли, украинка и съпруга на един..

публикувано на 11.02.25 в 10:26

Клуб на краеведа учредиха във Варна

23-ма  историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Домакин на учредителното събрание беше Държавният архив във Варна.  Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище..

публикувано на 11.02.25 в 09:57

Светът отбелязва Деня за безопасен интернет

Светът отбелязва за 23-и път Международния ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, денят отдавна излиза извън рамките му и вече се отбелязва в над 120 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора, и върху необходимостта родители,..

публикувано на 11.02.25 в 08:50

Пчелар: 2025-а ще е по-тежка за сектора от миналата година

10 февруари е Ден на пчеларя. От години се говори, че броят на пчелите в световен мащаб намалява, а изчезването им ще доведе до унищожаване на баланса на екосистемата и ще се засегне добивът на храни в световен мащаб.  Все по-трудно става на пчеларите и у нас, но за мнозина от тях това е вече начин на живот.  Димитър Димитров има 250 кошера в..

обновено на 10.02.25 в 19:32

Има и такава болница – напомнят с мартенски базар пациентите на психиатричната лечебница в Карвуна

Благотворителен базар с мартеници и сувенири, изработени от пациентите на Държавна психиатрична болница – Карвуна, очаква посетителите на Община Балчик в датите 25 и 26 февруари. Заедно с кутии за дарения, те ще бъдат разположени на двата входа – Информационно обслужване и Общинска данъчна служба. Пациентите в лечебното заведение към момента са 70..

публикувано на 10.02.25 в 17:12

Лесна работа: С чаша вино

На февруари най-много му отиват разговорите за вино и любов. Отдавна е така. Поне за малко, в чест на някоя празнична наздравица, отместваме поглед от политическите сериали, от силните притеснения за бюджета и грандиозните тревоги за парите в хазната. Макар че е интересно да гледаме колко кристално чисти в обществен план се представят хора,..

публикувано на 10.02.25 в 17:00

Коментар: Стабилокрация по български

Преди няколко години в Румъния измислиха нова дума, с която описват политическата си система. Тази дума е "стабилокрация". Тя е съчетание от думите стабилност и автокрация. Това е политическа система, при която определени елити, създали свои политически проекти, управляват години наред. Пуснали са пипала във всички системи и де факто притежават..

публикувано на 10.02.25 в 13:45