Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Камелия Панайотова: Винаги съмнението ни движи напред

| обновено на 11.12.22 в 10:56

23-годишната поетеса Камелия Панайотова спечели голямата награда от 12-ия Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев”, който се провежда в Пловдив. В надпреварата участваха 98 кандидати. Наскоро тя бе удостоена със специалната награда за поезия в Националния конкурс на името на Георги Черняков.

Камелия Панайотова е едно от най-новите имена в българската поезия. Тя е родена в Провадия. Завършила е Природо-математическата гимназия във Варна и Английска филология във Велико Търново. Преди година в предаването за култура „Гравитация нула” представихме дебютната й стихосбирка „Човекът, който си тръгва”. Камелия споделя, че не е на "ти" с организацията по кандидатстването в литературни конкурси, но има добри приятели, които й помагат.

Случайни хора се сещат за мен и ми пращат за някой предстоящ конкурс, обясни тя.

За конкурса за поезия „Добромир Тонев ” творбите трябва да бъдат изпратени по пощата, а Камелия изпраща своите в последния момент. 

„Моя приятелка, Ренета Бакалова, е разпечатала произведенията вместо мен. Не очаквах да спечеля наградата”, допълни поетесата. Конкурсът е анонимен, а условието е биографията на участниците да е в отделен плик.

Тя признава, че напоследък е изоставила поезията за сметка на прозата. Заела се е да пише роман, който й отнема много от творческия ресурс. 

Бях подготвила втори ръкопис за стихосбирка, впоследствие реших да не я издавам, но стихотворенията, които са вътре, ги използвам за такива поводи, каза поетесата.

С какво са свързани тези стихотворения? Спомням си, че когато разговаряхме за първата ти стихосбирка, там доста размишляваш за смъртта, за раздялата и за начините, по които човек си тръгва или остава. А в тези стихотворения, които изпрати?

С детството. Напоследък това много ме вълнува. Приемането на детството, израстването като процес. Романът, който съм се заела да пиша, също доста е обвързан с детството. Интересно ми е как един човек в различни условия става различен, т. е , кое е това нещо, което го създава и защо го създава такъв и как той избира да продължи да бъде такъв или да стане друг.  Отношенията с родителите също са ми много интересни. Последната поезия, която съм писала, е строго обвързана с образа на майката и особено ако той липсва.

Какво каза журито за твоята поезия? Каква беше тяхната мотивация?

Бях изпратила три стихотворения, от които две бяха в свободен тих и едно – в рима. Те казаха, че това е едното нещо, което ги е впечатлило – разнообразието в стила. Усетили са една преждевременна зрялост в стихотворенията, особено след като са видели, че съм по-малка от останалите участници. Мисля, че тази смесица на рима и свободен стих е това, което най-много ги е впечатлило в творбите.

Какво ти даде тази награда?

Не мисля, че ми даде самочувствие. Но мисля, че тя дойде точно навреме, защото бях изпаднала в един период, в който си мислех, че аз просто не умея да пиша поезия. Чета си нещата и казвам, че тези неща не стават, че нещо съм се излъгала. Затова нямах никакви очаквания от този конкурс.  Присъствах на награждаването, до последно не се знаеше кой ще спечели, и след като осъзнах, че аз съм взела голямата награда, не ми се повдигна самочувствието по никакъв начин, но си казах: "може би си сгрешила, може би все пак можеш да пишеш и това е просто период". 

Мисля обаче, че има още много български поети, които заслужават отличието. През последната година се запознах с много пишещи хора и то пишещи много добре. Може би оттам идва притеснението ми, защото те пишат прекрасно. 

Откъде тръгна това съмнение, след като добре се получи с първата ти книга?

Първата книга - тиражът се продаде много бързо. Беше номинирана за награда "Перото", беше отличена от други сериозни автори, не очаквах такъв успех с нея.

Може би кризата на втората книга те владее?

Бях чула, че всеки автор не си харесва първата книга. Аз със сигурност се причислявам към това и аз не си я харесвам вече. Но не се срамувам от нея и се радвам, че я има. Все пак това съм била аз в определен период от живота си.

Сега изцяло ли захвърли поезията, след като говориш толкова много за романа, явно това те занимава?

Много е различно. Аз никога не съм писала проза сериозно. Може би имам един публикуван разказ някъде и това е. Целият роман тръгна от друг разказа. Написах един разказ и си казах, че това е за нещо по-голямо. Бях абсолютно сигурно, че ще се откажа в един момент, защото то изисква страшна дисциплина да седнеш и да пишеш няколко часа, а накрая резултатът да е две страници. Все пак, мога да кажа, че наполовина е написан и че аз никога в живота си не съм писала в такъв обем. Много съм горда от това. То просто занимава ума ми, защото се опитвам от ежедневието да извлека някаква полза за писането, което при поезията липсва. При поезията си повече наблюдател и то идва спонтанно и бързо, а тук трябва да осмисля нещата, наистина трябва огромна дисциплина и фокус на ума.

Това е някакъв вид порастване?

Може би да! И за него от време на време имам съмнение, че няма да стане нещо добро, но все пак продължавам да го пиша и в един момент ще го покажа на някого и ще видим какво ще стане.

Аз мисля, че точно съмнението е твоят двигател, така че то е добре дошло.

Да, съмнението е може би на всички ни двигателят. Ще стресна може би всички, когато спра да се съмнявам. 

Чуйте цялото интервю на Светлана Вълкова с Камелия Панайотова:





По публикацията работиха: Олга Карова, Елисавета Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Павел Попов: Сред сценаристите на ареста на Благомир Коцев цари страх, че той може да спечели избори и от ареста

Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..

публикувано на 20.09.25 в 14:48

Ивайло Христов: Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство

Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..

публикувано на 19.09.25 в 08:00

Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..

публикувано на 18.09.25 в 08:00
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Пътешествието в българското кино е пътуване не по магистралата, а по странични пътища

Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен.  Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..

публикувано на 17.09.25 в 07:55

Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE): Магията в музиката изчезна с появата на социалните медии

Интервю с Fabio Lione (ANGRA, ATHENA XIX, екс-RHAPSODY OF FIRE) Русе отново ще бъде домакин на „Green Rock Fest“. 17-тото издание на форума ще бъде между 20 до 22 септември. Концертната част ще бъде на площад „Свобода“ на 20 и 21 септември. Началото е от 18 часа, входът, както винаги, е свободен, като на сцената ще излязат както утвърдени..

публикувано на 17.09.25 в 07:30

Милко Божков: В опита си да открива новото, човекът забравя човечността

Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..

публикувано на 16.09.25 в 08:00

Chris Bay (FREEDOM CALL): Всяка страст в крайна сметка води по някакъв начин до щастие

Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..

публикувано на 16.09.25 в 07:30