Днес се навършват 75 години от рождението на добруджанския поет Йордан Кръчмаров (1948-1986). В навечерието на годишнината в двора на читалище “Свобода - 1897” в родното му село Гурково бе открит негов паметник, изнесен музикално-поетичен рецитал под името “Кентавърът с къси панталон” и награждаване на лауреатите в първия Национален поетичен конкурс “Сол за живите” в негова памет.
Радвам се много за признанието, но и много ми е мъчно, че той не е сред живите, сподели на откриването неговата сестра Тодорка Йочева. Тя е родена година след него и добре помни как брат и пише от малък, изпраща стихове до пресата, но отговорите са все едни и същи: не е достатъчно, опитайте пак. Днес тя е радостна, че толкова много хора почитат паметта на Йордан Кръчмаров, а всяка година приятели и колеги отбелязват годишнината от смъртта на гроба му (16 май 1986).
Инициативата за паметника е на председателя на читалищното настоятелство Наталия Георгиева: „При толкова много хора тук, които са го познавали лично, които са били негови приятели, а и роднини, на мен най-малко ми приляга да говоря за него. И най-много ми отива същевременно, защото съм непредубедена. Защото съзирам в гения му само поетически сътворения, които не свързвам нито с чорлавата коса, нито със запиляването му нанейде, откъдето е забравял да се върне, понеже го е пресрещнала муза с чаша в ръка. Нехая и за грижите, които са очаквали от него да полага, а той е занемарявал, понеже вдъхновението го е спряло по пътя. Едни от тези хора, които могат да извадят спомените си за него от раклата, му пеят осанна, други го разпнаха заради рошавата брада, неопраната риза и неоплевената градина. Факт е…, че собственото му село не издаде посмъртно неговите стихосбирки. Издадоха ги немуподобните. Защото той не беше от това село. Не беше от този космос. Беше себе си и сам вселена. И все пак селото има сърце. Сърцето се казва читалище. То е отговорната инстанция за опазване на паметта. То е камбаната, която бие, ако някой тук е сторил дар на човеците и им е завещал сол. Йордан Кръчмаров е от това село и остави сол за живите. Не питайте какво е сол, защото не знам какво е без сол... Толкова простичко мога да сведа солта му, която събираме днес. Терзанията му терзаят и нас, само дето не всеки от нас може да ги остави вечни след себе си. И тези, които го помнят като пройдоха и нехранимайко, и онези, които зяпнаха като мене като го прочетоха, ще си отидем. Той обаче няма. Ще остане мастилото му.“
Поетесата и журналист Петранка Божкова помни срещите си с него: "Имах щастието да познавамлично Данчо Кръчмаров. Ще го запомня като един много светъл, ведър човек. Понякога ми приличаше едновременно и на старец, и на дете, мъдър и бохем. Неговата поезия е изключително богата, оригинална, пластична, наситена с много емоции и драматизъм. Невероятни послания. Просто духът му броди в пространството и разказва истории на нас, простосмъртните.“
За един затворник най-голямото наказание и същевременно награда е да чете и разбира поезията на Йордан Кръчмаров – казва неговият приятел Сашо Серафимов, станал свидетел на преждевременната му смърт след литературно четене пред ученици в Добрич. „Не всеки има силата да усети огромната енергия, която излъчват тези стихове. Има стихове, които не могат да се впишат в нашата българска поезия – Балада за летящия холандец, Балада за орела, Кози след дъжд, Риза за Христос … Човек става друг като чете поезията му“ – смята Серафимов, който е председател на Дружеството на писателите в Добрич и член на първия национален конкурс в памет на Йордан Кръчмаров.
За актьора Николай Урумов пътуване от Балчик до Толбухин с Йордан Кръчмаров през зимата преди 40 години е повод да напише първото си стихотворение.
Чуйте повече в репортажа:
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски ,варненец,който е студент във Виена. Изложбата се открива 1 август от 18.30 в галерията M & M Art Center-Gallery на улица „Подполковник Калитин“ 27 във Варна .“Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи,..
Общинският съвет единодушно одобри четири номинации за почетен гражданин на Варна. Високите отличия се присъждат като признание за значимия принос на личностите в различни сфери на обществения живот на града. Сред новите почетни граждани е проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна, който бе номиниран за своята..
„Акустиката на България“ е новият проект на Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени“, който той лично представи пред журналисти във Варна днес. Това е един много личен проект, защото избраните 25 места съм ги почувствал лично. Те са и много автентични. Половината от тях не са музейни обекти, а исторически места. Записите във Варна започват..
Днес /30.07.2025/ от 18:00 ч гр. Варна, ул. Драгоман 12, Le Papillon Art Gallery изложба живопис 30.07.2025 г. – 20.08.2025 г ВХОД СВОБОДЕН Повече подробности от разговора на репортера ни Ваня Славова с художничката Елена Стоева: Елена Стоева е родена в София, България, През..
Оперната прима Соня Йончева ще влезе в образа на Тоска от едноименния шедьовър на Пучини на 5 август във варненския Летен театър. Събитието е под патронажа на министъра на културата Мариан Бачев. Ще дирижира ръководителят на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров. Постановката на Кузман Попов е в режисура на Сребрина Соколова. Заедно със звездното..
Около 500 души от различни точки на света и възрасти ще станат част от най-голямото зумба събитие в България - международният фестивал "Алегрия", който всяка година се провежда в първата седмица на септември в Балчик и показва всички разновидности на денс фитнеса. 13-ото издание е от 5 до 8 септември, съобщи организаторът Стоян Стоянов , а..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..