Лесна работа: На шега

Днес избрах да споделя с вас преживявания от времето, когато посрещах гости в един хотел и се грижех за добрата организация на тяхната щастлива ваканция. Преживявания, които определено ме обогатиха. Лек, небрежен и неангажиращ спомен за ситуации с единствената мисъл, че днешният ден е посветен на шегата, лъжата, хумора, смеха, или както там ви харесва, но все неща, свързани с веселба и с усмивка, която да озарява лицата на хората.

Денят е прекрасен. А когато има усмивки, това го прави още по-ярък, топъл и запомнящ се.

И така: хотелът и кратко препускане по моментите, които правят първи април още по-засмян.

Както споменах, някои преживявания ме обогатиха духовно и оставиха незаличими следи в паметта ми.

Беше преди десет години.

Хората пристигат с автобус. Пътували цяло денонощие. Очаквам да изслушат кратката приветствено-организационна реч, да гаврътнат набързичко питието за добре дошли, да се насочат към стаите си и да положат там морни тела поне за кратичък отдих. Поне кратичък... И да, всичко върви по план... На последна точка, обаче, запъване...

Едните гости разглеждат хотелската стая и на минутата се озовават на рецепция, безкрайно възмутени, че в стаята няма баня и тоалетна. Излъгали сме ги значи, не им предлагаме услугата, която сме обещали. А дали са пробвали да отворят вратата с огледалото? Не. Защо да го правят? Ами защото именно зад нея се крие въпросната баня с тоалетна.

Добре. Първата инфарктна ситуация е преодоляна.

Идва ред на следващите.

Вместо да пробват с магнитната карта, както съм обяснила, изкъртват машинката до вратата, за да пуснат електричество в стаята. Естествено, чувстват се обидени, че всички имат ток, само те са онеправдани.

Добре. И това го преодоляваме.

После за отпускане на напрежението - българско вино. Чаша, две, още веднъж, още много пъти по толкова. Услажда им се виното, но явно променя гледната им точка. Готвят се за разхлаждане да скочат в басейна от балкона на четвъртия етаж. Добре че преди да влязат в акция, издават силни нечленоразделни звуци, та успяваме навреме да ги застопорим за перваза.

Има моменти, в които се питам аз с туризъм ли се занимавам, или с животновъдство и вместо да се подкрепям с кафе и кроасани, силно предпочитам мента, глог и валериан. Като става дума за храна, зареждаме шведската маса, идват първите заселници. Здрав момък с вид на Конан Варварина набързо променя картинката и помъква на едро кюфтета и пържоли към мястото, където се е настанил. Защо да се хаби с чинии, след като може за по-удобно да премести цяло бен-мари и да яде оттам?

Случили сме и на екип.

Единият младеж мята шницели на скарата и се чуди защо така светкавично се смаляват. Защо наистина шницел, предназначен за паниране, не се пече на скара?

Следващият дежурен от екипа се скрива в кухнята, изгася осветлението и се преструва, че го няма, докато гладни и объркани гости се въртят наоколо в очакване на вечеря. Младежът се оказва срамежлив. Трябва ли да питам в такъв случай какво прави в хотелски ресторант? Баща му настоявал да завърши хотелиерство и ресторантьорство. Сигурно трябва да отговоря: "А, моля ти се, не се притеснявай! Утре баща ти да дойде, за да обслужи туристите!".

Всяка сложна ситуация крие закачка и има весела страна.

Лесна работа е да продължиш напред, когато си усмихнат и в добро настроение. Тогава светът изглежда по-светъл, интересен и красив.

Автор: Даниела Иванова