Честваме Свети Мина – покровител на семейството и хората на път

Пазител и на сираците и бездомните, на народните лечители, знахари, войни и на хората, поели на дълъг път. Свети Мина закриля и жените помага им да заченат, скрепява разклатените бракове.

Имен ден празнуват: Виктор, Виктория, Минчо и Минка.

Известен чудотворец, Св. Мина е покровител на сираците и бездомните, на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

Хората които са се молели пред иконата на Свети Мина или в негов манастир твърдят, че той прави чудеса. Стотици са жените, които ходят там и се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо!”.

Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.

В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден (8 ноември) до Коледни Заговезни (13 ноември) – времето, в което вълците бесуват. От 14 ноември започват Коледните пости, които траят до 25 декември – Рождество Христово – КОЛЕДА.

Най-известното свято място кръстено на Св. Мина е Обрадовският манастир “Св. Мина” близо до София. Според легендите той е основан през късно-римската епоха. През 11 в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора,

През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите.

При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927 г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945 г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях посветен на св. св. Козма и Дамян е вградено аязмо със светена вода. Построена е и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969г., като на нейно място са издигнати две други жилищни постройки.

Манастирът има чудотворна икона на Св. Мина, изобразен в цял ръст, с копие и кръст. Ръката, която държи кръста, самият кръст, върха на копието, ореолът, кръста върху щита и токата на колана му са с метален обков.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклециан и Максимиан. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област.

Св. Мина. бил склоняван към идолопоклонство- обещавали му дарове и го заплашвали с мъчения. Но когато не успяли да го подтикне към нечестие с думи, започнали да го принуждава и с дело, като четирима воини съблекли и хвърлили светеца на земята и без пощада го били с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Изумени от търпението на мъченика, заповядали да подложат св. Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

– Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

– Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. … Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.

По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклециан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.