Лесна работа: Нещата дотук

Декември е време за житейските изводи: добра ли беше годината, или по-скоро не. Поглед назад и ще видим кълбо от политически драми. Бърз поглед, без претенции - от уважение към себе си и към случилото се, за да можем след две седмици спокойно да затворим една врата и да преминем през следващата.

Всъщност беше повече от странно да наблюдаваме как в парламента онагледяват интересния подход, при който многократно правиш едно и също нещо, но всеки път очакваш различен резултат. На мен последните няколко парламента ми изглеждаха като проблем с алармената система на държавата. Случайно преминаващи техници идват, почесват се по главата, таксуват ни за посещението, съставят или не съставят протокол, но решение не предлагат и алармата денонощно пищи.

Никой не знае паролата, за да спре тази безумна суматоха и да започнат да се случват нормални неща. Някои казват, че паролата може да е „избор на главен прокурор“. Други говорят за рестартиране на държавата. Ние по принцип харесваме приказки, художествена литература и често забравяме, че образите от там са трудно приложими в реалния живот.

Наслушахме се на какво ли не: кешове, въздействие на вещества, президентски ветрове, дебнещи в засада хищници. Нагледахме се на какво ли не: нови начала, обиди, скандали, разцепление, всякакви проектоприказки и никакво развитие.

На моменти имахме чувството, че не гледаме парламент, а роднини, които отдавна се мразят и по принуда се срещат на почерпка за помен: една чашка и след първоначалната учтивост гръмовно избиват стари вражди.

Камионът на властта затъна в пясъците на неясното и опитите за измъкване от там само усложняваха нещата. Стигна се до ситуация всеки срещу всеки. Какво ли следва надолу?

Българският еквивалент на дума на годината в международен план е „мозъчно гниене“, визираща опасностите от нискокачественото онлайн съдържание, с което се тъпчем. В търсене на българската дума на годината звучат подходящо: „олигархия, фалшификация, стероиди, оръжия, хора, хаос, санитарен кордон“ и... отново олигархия. Писна ни да слушаме какво няма да направят и с кого няма да си партнират.

Много искаме да направят нещо. Крайно време е.

Така си живяхме - между комедия и драма.

Драма в парламента и в политиката.

Комедия - на театрална сцена. Или... О, чакай малко! И там нещо с комедията се обърка. Дори доктор по национална сигурност ми обясни, че поставянето на спектакъла, който докара хората до разделение, е всъщност „активно мероприятие“, но това е друга тема и аз предпочитам да не мисля за нея по споменатия начин.

Междувременно светът потъна първо в недоволство, после – в дубайски шоколад, а след това – в коледна украса. Духът на Коледа донесе и приятната новина за къщата с ягодите. Основателите на българска технологична компания купиха тази красавица. Ще я реставрират и ще запазят очарователния й вид.

И ето ги - нагледно представени пред нас двете полярни посоки, в които бизнесът може да действа.

Видяхме как парите агресивно напират да влязат в политиката и да заграбят властта.

Видяхме и младите предприемачи, които се стараят да направят света по-красив и устойчив. Свят със стабилна основа, приемственост и адекватни ценности.

Така че да, наоколо нищо не е само добро или единствено лошо, но България има способни визионери с мащабно мислене. Грижа ги е в каква среда живеем и към какво бъдеще вървим. Вярвам, че те не са никак малко и ще изберат правилната посока. Горещо вярвам.