Книга за Петър Увалиев представят в Първо студио на Радио Пловдив

Среща-разговор с Бригита Йосифова, автор на книгата „Обещах да запомня – разговори с Петър Увалиев“, ще се състои в Първо студио на Радио Пловдив на 15 юни от 11.30 часа. Книгата, издадена от ИК „Жанет 45“, ще бъде представена от литературния критик Здравко Дечев, а срещата е в рамките на Фестивала на книгата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2013.

*ВМЕСТО ПРЕДГОВОР*

Ще разкажа за едно приятелство.
Изминаха четиринайсет години от смъртта на големия български интелектуалец
Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми
липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да
заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Да позвъни
на вратата ми на улица „Уъдбастуик роуд“.

Постепенно, по пътя на спомените, дано успея да го доближа и до хора, които
не са го познавали. И той, белоко сият, облечен в старомодния си зелен
шлифер, с който метеше тротоара, с тънката си иронична усмивка на смуглото
лице, с приказките си – да оживее за всички. Този шлифер наричах „филмов
реквизит“. Петьо нарочно шеговито вдигаше яката му и заставаше с извърнати
нагоре очи, ала Шарл Боайе.

Надявам се тези, които прочетат страниците на книгата, да опознаят поне
малко този умен, весел, но често и тъжен човек. Може би ще запомнят името
му с добро и с уважение. Ще разкажа за какво говорехме, къде скитахме,
какви книги четяхме и какво горещо обсъждахме. Петър Увалиев живя и работи
в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на
английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони
и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин
Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на забележителна
монография за художника Уилям Търнър. Канен е като гост-професор в
английски и американски университети. Изнасял е доклади на много
международни форуми по въпросите на модерната лингвистика.

Дълга, половинвековна раздяла от всичко родно. Безкраен низ години... Но
броят им е само цифри и аритметика, колкото нелесни или твърде дълги да са
били за него. Защото Петър Увалиев през всички тези десетилетия бе
духовността на България в чужбина.

Винаги ме поразяваше голямото му съпричастие и интерес към нашето минало.
Моят приятел не само беше образован и страшно начетен. (Та нали уж всички
четем, всички сме книголюбци.) Беше родолюбец от друго, различно естество.
Не обичаше родината сляпо, от привързаност към една къща, двор и няколко
метра небе отгоре. Обичаше България без превръзка на очите. Може би така,
както един син вижда и обича родителите си. Трябва да призная, че попивах
неусетно големия урок. Стигнах дотам, че търсех и четях всяка книга, за
която е ставало дума в разговорите. Не му казвах, просто четях. Исках да се
катеря по неговата стълба. И да стигна поне долните рафтове на прочетената
отнего библиотека...

ИВАН ТОДОРОВ

*За тоя властелин на словата не просто думи, а цяла хубава книга е написала
журналистката Бригита Йосифова – многолетна кореспондентка от Лондон и
Москва на „Работническо дело“, „Литературен фронт“, „Труд“, „Отечествен
фронт“. *

Нарекла е труда си „Обещах да запомня“. Паметта, споменът са навсякъде в
този том. Най-напред: в заглавието. После – в мотото. То е на Петър Увалиев
и заслужава да бъде изтъкнато с отличаващ се шрифт:

*„Паметта е дар Божи, който задължава. Само със спомени може да се отплатим
на мъртвите, само споменът е по-силен от смъртта.“ *

А подир мотото идват споменните разкази – косвени и лични – на сладкодумеца
за десетки хора, за десетки години. Журналисти и писатели, художници и
архитекти. Театрали и кинематографисти. Философи и певци, артисти. И наши,
и чуждестранни.

Ще посоча имената само на някои: Светослав Минков и Александър Жендов,
Пенчо Славейков, Сирак Скитник и Георги Павлов (Павлето), Асен Разцветников
и Асен Христофоров, Любомир Тенев и Стефан Продев...

А от тия извън България – Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин, Ромен Гари,
Хорхе Луис Борхес и Уилям Търнър, Микеланджело Антониони и Едгар Алън По...
Цялата книга е като чисто нощно небе, пищно огрято от словесните фойерверки
на белокосия журналист, писател и дипломат.

Книгата е пир за гладния за знания. От опазеното и предаденото от Бригита
Йосифова ще научим, че Петър Увалиев е братовчед със Светослав Минков.
По-нататък – истината за брака му с журналистката Ивайла Вълкова; името на
голямата му любов Ружа Делчева; черти от нрава на някогашния шеф на БТА –
Лозан Стрелков.

Авторката ще ни каже и кои били любимите аромати на Увалиев, които той
наричал „мириса на българската земя“. Ще издам само един – на чубрица.
Знайте, че тоя „невъзвръщенец“ и „враг на народа“ помнел наизуст стиховете
на Вапцаров, бил приятел с Христо Радевски и казвал „Обичам да въртя
словото“.

*Бил свободен като вятъра*

Платил скъпо за тая си свобода – и със самотност, и с много огорчения. Ала
я опазил до края си. Лъкатушел по ръба на безбожието и твърдял, че няма
нищо по-страшно от вечното единомислие, че трябва да се спори. Бил русофил,
признавал единствено италианския футуризъм, събирал книги и стари наши,
български илюстровани пощенски картички.

Често вадел от торбата със спомени истории от някогашна София. И в тях може
да бъде видян нисичкият журналист и политик Димо Казасов, вечно намусеният
ценител на изобразителното изкуство Григор Чешмеджиев, къдравокосият
Александър Балабанов.

До тях – най-свидните му приятели Николай Марангозов и Боян Болгар.
Прекланял се доземи пред Колю Фичето и усталъка му и знаел много случки с
него. Имал и свой отговор на въпроса – какво е щастието? За него то било
„да говоря с умни хора и да чета мъчни книги“.

Обичал – като приятеля си Христо Огнянов – редките и стари думи: вездесъщ,
раздумка, волнокрил, отколе, гръмовержец... Тяхната звучност му приличала
на „ехо от ехото“. При разговорите си с Бригита Йосифова си припомнял какво
ли не. И ученическите години във Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив,
и настоятелното писмо на редакцията на сп. „Лада“ да го привлече за свой
сътрудник. Отказал галантно.

Знаел едва ли не всичко за иконите. И къде от какво дърво ги правели, и кои
били най-големите им майстори по нашите земи. И все убеждавал: „Всички
икони са призрачни посестрими, бдят с очи въглени да не угасне източната ни
духовност.“

*Помислете – кой говори и пише днес така?*

Много му било драго да популяризира сравнително неизвестни имена с големи
заслуги за България: швейцареца Луи Айер, американеца Джордж Уошбърн,
професор Алберт Лонг...

Несравними били познанията му за литературата, за журналистиката, за
културата ни. За съдбата и на много заслужили нашенци, които тъй си остават
едва ли не непознати дори у нас. Например – Александър Паскалев. Твърдял
аргументирано, че ако Христо Г. Данов е бащата на нашето книгоиздаване, то
Паскалев го издига на най-висок връх.

Давал блестящи определения: „Демокрацията е въпрос на граматика – тя не е
„или – или“, а въпрос на съединителния съюз „и“. И добавял -- „За мен
11-ата Божия заповед е: „Почитай достойнството на разномислието“.

Десетилетие подир десетилетие мъжът с дълъг зелен шлифер, който метял с
пешовете си тротоарите на цял Лондон, все търсел и търсел „трошицата добро“
у нас, българите. Казвал с горест, че българската демокрация го плаши не
само със своята грубост, но и с интелектуалната си немощ.

*Учете студента да спори*

Възмущавал се от безцеремонното нахлуване на чуждиците в речта ни. Не само
говорел мъдро, а и пишел с красив, бисерен почерк. Можел да прекара часове
в лондонските книжарници и паркове. А от българските ястия най харесвал
гювеча, бобената чорба и току-що набрани зрели сини сливи.

Никой не можел да го разубеди, че най-важната задача на най-добрите
университети е да учат студентите да мислят и спорят. Не друго. С омайни
думи говорел за рисунките на Георги Павлов (Павлето) и му казал в едно свое
писмо, че е „един от малцината все още годни да видят приказка в очите на
разплакано дете.“

Пастелен и изящен бил изказът му. Особено обичал да напомня: „Езикът ни
говори, а не ние го говорим.“ И, връщайки се в младините си, отново виждал
как отдавна починалият Сирак Скитник, като директор на Радиото в пионерните
му години, го пращал да репортерства в празничната новогодишна нощ.

Събирал впечатления от срещи с хора по улиците и бързал, тичал да ги
предаде „на живо“ в студиото. Тъй – три пъти в една снежна нощ! Тъй – без
магнетофон, с гол ентусиазъм, но с млади крака правели пъртина за
националното ни радио. (Години по-късно СБЖ ще го трогне и просълзи с
почетното си „Златно перо“).

*И тук идва огледалото в. “Поглед”*

Толерантен и благ, Петър Увалиев често се ядосвал, че в България издигат на
високи постове неподходящи хора. И критикувал – без злост, в дните преди да
ни напусне, и първите ни президенти, и станалия цар още като момче Симеон
Сакскобургготски, и Надежда Михайлова.

Осмива Владимир Костов, не жали Елиас Канети, който бил забравил родните си
корени и затова го наричал „никъдник“, много кори и Георги Марков и не се
прехласва – както е коловозният канон – по неговата книга „Задочни
репортажи“.

Тия му размисли – за Марков, се появяват и в „Поглед“. Погледарят Желяз
Сагаев през есента на 1994-а публикува във вестника на гилдията ни цяла
страница с негови изказвания. За тия свои преживелици Желяз сигурно ще
разкаже някой ден.

А Увалиев прави на мат и маскара и безскруполността на някои наши дипломати
в Лондон. И сочи като един от тия деспоти Димитър Жулев. За разлика от
родения сякаш за дипломат професор Александър Янков.

Бил горд, че с книгата си за художника Уилям Търнър „бръкнал в очите на
англичаните“. За него чукнал на любимата си пишеща машинка „Олимпия“ и
следното: „Не го разбират. Той е на шеметни висоти. Търнър е случаят,
когато погледът побеждава понятието, очите – нарисуваното. Зениците гледат
- и виждат величие. Думите не могат да догонят Търнър“.

Тая година ще отброим 15 лета, откакто Петър Увалиев е покойник. Но книгата
на Бригита Йосифова е като протегнати за прегръдка ръце към всички, готови
да се учат да изразяват това, което мислят, красиво. Прегърнете се!

Споделете

Книга за Петър Увалиев представят в Първо студио на Радио Пловдив

Споделете

Нов предавател в Асеновград излъчва програмата на Радио Пловдив

С концерт на Борислав Ясенов започва 14 сезон на "Камерна сцена Пловдив"

Ангел Демирев акустично трио с концерт в Радио Пловдив

Румяна Станчева представя новата си книга в Радио Пловдив

Виктория Тичинска показва "Истинските инфлуенсъри" в Радио Пловдив

За Радио Пловдив

Програми

Още