Нов маршрут за поклоннически туризъм свързва Бачковския манастир с Перперикон

Маршрутът ще отвежда още до  християнските и културни  паметници в района на Кърджали. Идеята е на археолога проф. Николай Овчаров и е  подкрепена от игумена на светата обител дядо Симон. 

По думите им връзката между манастира и Източните Родопи датира още от Средновековието, а открития преди три години оловен печат на Муселий Бакуриани, при разкопките на Перперикон, са безспорно доказателство за това. Находката  е от края на 11 в. и на нея ясно се чете името на Муселий Бакуриани – византийски сановник проедър, свързан и с българската история, обясни проф. Овчаров.  

Той припомни, че  Бачковския манастир  е изграден именно от фамилията Бакуриани - двамата братя грузинци на византийска служба Григорий и Абазий Бакуриани. Според проф. Овчаров, Муселий най-вероятно е  техен първи братовчед, а доказателство  за това могат да се намерят в точния превод на  Типика (устава) на Бачковския манастир. В него се описват много от имотите, които се подаряват на манастира при неговото създаване. Сред тези имоти са и села в областта Ахридос в Източните Родопи.  

По думите на археолога, намирането на този печат на Муселий Бакуриани показва, че земите на фамилията са били именно край Перперикон, а връзките с манастира са били интензивни чак до 14 век. Друго доказателство за това е и разкрития манастир край Кърджали - „Свети Йоан Претеча”,  за който се смята, че е бил метох на Бачковската света обител. Едно  от предположенията на учените е, че точно там може да е погребан и самия  Патриарх Евтимий, заточен по тези земи след падането на България под османско робство.  

От своя страна игуменът на манастира дядо Симон допълни, че през Средновековието Бачковския манастир е играл важна  духовна и административна роля в целия район на Родопите  и е съвсем логично включването  му в проекта. А за да стане по-привлекателен за туристите се предвижда реставрация на стенописите в централната църква, ремонт на покрива и на хотелските крила на манастира. 

В момента се изготвят проекти, с които ще се кандидатства за европейско финансиране в размер на 40 милиона лева. Предстои  манастира да извърши класификация на библиотечния си фонд  и да  се включи във виртуалната глобална библиотека.  До дни ще бъде готов и  официален сайт на светата обител, а факт е вече присъствието на Бачковския манастир в социалните мрежи – Фейсбук, Туитър и Ю туб. 

Новият туристически маршрут  най-вероятно ще започва от Пловдив, което е още един шанс  в напреварата му за културна столица, допълни проф. Овчаров.