Близо 18 000 евро получават депутатите в Европейския парламент (ЕП). От тях близо 8000 евро е месечното им възнаграждение, съобщи за Радио Пловдив бившият евродепутат Мария Капон.
По думите й, членовете на ЕП получават редица бонуси. 4 299 евро на месец е месечната надбавка за общи разходи като наем, телефони и др. За тези обаче, които отстъстват от половината пленарни заседания на европарламента, парите падат наполовина. Отделно депутатите вземат дневни от 300 евро за храна и хотел, като условието е да се подпишат в присъствения регистър.
Почти 20 000 евро на месец пък са отделени за заплати за асистенти и консултации, като парите се изплащат директно на хората. Според Капон, средствата са достатъчни за ефективността на работата на европейските депутати.
Не по-малък е обществения интерес към заплатите на европейските длъжностни лица. Всеки пети служител в администрацията на ЕС има по-голямо нетно годишно възнаграждение от това на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, който взима 140 000 британски лири на година, твърди The Telegraph. Изданието отчита, че изтеклите документи разкриват щедрите надбавки и удръжките от данъци и пенсиите на административните лица в ЕП.
Любопитство предизвиква и информацията на каква възраст трябва да бъдат желаещите да станат евродепутати. Съществуват различия между държавите членки по отношение на минималната възраст за гласуване и минималната възраст, на която човек може да се кандидатира на избори. В няколко държави членки можете и да гласувате, и да бъдете избирани на 18-годишна възраст. Това са Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция. В Австрия обаче можете да гласувате на 16-годишна възраст и да бъдете избирани на 18, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и 25 години.
Гласуването е задължително в държави като Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания