На червено ли е държавната хазна се питаме след като проектът за актуализацията на бюджета беше представен публично на интернет страницата на ведомството. Тегленето на нов дълг от 4,5 млрд.лв. предвижда огласеният от служебния кабинет вариант за ревизия на държавната хазна.
Обективно ли е поредното затягане на коланите на държавните финанси, както и предвижданата подкрепа от 5.6 млрд. лв. за банковата система, допълнителни 448.5 млн. лв. за централната власт и близо 100 млн. лв. повече за здраве, питаме икономиста от ИПИ Петър Ганев.
„Общата картина означава, че тази година ще имаме дефицит, който ще е над 3 милиарда лева, което е почти 4 % - т. е. извън рамките на собственото законодателство и на европейските правила”, заяви той в интервю за Радио Пловдив. По думите му, България влиза в процедура по свръх дефицит.
„Сигналът, който изпращаме към чужбина и към инвеститорите е по-скоро негативен. В средата на годината покрай политическата криза, която имаме в страната, държавните финанси се влошават чувствително на фона на това, което е заложено в началото на годината в бюджета”, категоричен е икономистът от ИПИ. .
По думите му, когато икономиката не расте, приходите от ДДС страдат, така че има обективни причини дефицитът е по-голям от очакваното. Петър Ганев припомни още, че кредитният рейтинг на държавата беше намален, като от Европа получихме доста негативни оценки за това, че не провеждаме адекватни политики през последната година.
„Агенция „Митници” не е в най-доброто си здраве покрай постоянните промени. Винаги, когато администрация остане в безтегловност, събирането на приходите малко или много страда”, смята още той.
Според Ганев, предвижданата в актуализацията на бюджета подкрепа от 5.6 млрд. лв. за банковата система е нужна.
„Ако се отнеме лицензът на КТБ, трябва ресурс, за да се изплатят депозитите. Ако пък се тръгне към оздравяване на банката, най-вероятно също ще се наложи използването на някакви публичен ресурс. Абсолютно очаквано е в една актуализация – в тази или в тази, която би се направила от новото правителство, да се заложи сериозен ресурс във връзка с банковата сфера, тъй като решението трябва да бъде взето до края на годината, няма закъде повече да се отлага”, заяви още икономистът.
Изкуственият интелект може да помага при търсене на работна ръка. При ясно зададени критерии той извършва дейността по-бързо и прецизно от човек, каза д-р Росица Стелиянова от Института за икономически изследвания при БАН. Тя е и директор Програми и проекти на АИКБ. Д-р Петър Атанасов от ПУ "Паисий Хилендарски" пък подчерта, че страната ни..
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..