Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шарен парламент прогнозира ЦАМ

Шест или седем партиен парламент прогнозира Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг. Според национално представително проучване на Центъра, направено с лични средства между 25 и 30 септември сред 1010 души, ГЕРБ биха получили вота на 35,5 на сто от вероятните гласуващи, БСП лява България - 21 процента, ДПС - 14 на сто, Реформаторският блок - 7,2 на сто, Патриотичният фронт - 5,4 процента, "България без цензура" - 5,1 на сто, "Атака" - 4,5 на сто, АБВ - 2,9 на сто. 


Юлий Павлов коментира, че изненадата е, че "Атака" придобива реален шанс да попадне в НС, макар че тези 4,5 на сто не й 
гарантират, че ще премине 4-процетната бариера. Той посочи, че тенденцията при "Атака" е възходяща.

Имаме шест или седем партиен парламент, като седемпартийният е малко по-вероятен, коментира Павлов. При шестпартиен парламент ГЕРБ биха имали 97 депутати, БСП лява  България - 57, ДПС - 38, Реформаторският блок - 19, Патриотичният фронт -15, "България без цензура" - 14. При седемпартийно Народно събрание депутатите на ГЕРБ биха били 92, на "БСП лява България" - 55, на ДПС - 36, на Реформаторския блок - 18, на Патриотичния фронт - 14, на "България без цензура" - 13, а на "Атака" - 12. 

Прогнозата на Центъра за анализи и маркетинг за резултатите на 5 октомври е между 33 и 37 процента за ГЕРБ, между 19 и 23 на 
сто за "БСП лява България", между 13 и 16 на сто за ДПС, между 6,3 и 7,8 процента за Реформаторския блок, между 5 и 6,5 на сто 
за Патриотичния фронт, между 5 и 6,5 процент за "България без цензура", между 3,5 и 5 процента за "Атака" и между 2,2 -3,8 на 
сто за АБВ.

Според данните 51,5 на сто от анкетираните са заявили, че със сигурност ще гласуват на 5 октомври и са решили за кого, 17,4 на
сто ще гласуват, но се колебаят за кого, 12 процента се колебаят дали да гласуват, а 17,4 процента са категорични, че 
няма да гласуват. 28,6 процента по-скоро смятат да се възползват от правото си на преференциално гласуване, 29,3 на сто отговарят "по-скоро не", а 21,7 процента още не са решили. 

77,8 на сто от анкетираните отговарят, че не биха се съгласили да гласуват срещу пари, 6,9 на сто биха се съгласили срещу не 
по-малко от 500 лева, 0,8 процента - срещу не по-малко от 200 лева, 2 процента - срещу не по-малко от 100 лева, а 2,2 на сто -
срещу не по-малко от 50 лева. 

Според данните 17,5 процента отговарят, че ако зависеше от тях, Бойко Борисов би трябвало да стане премиер след изборите, 2,2 на сто - Сергей Станишев, 2,1 процента - Михаил Миков, 1,8 на сто - Кристалина Георгиева, също 1,8 на сто - Георги Първанов. 
1,7 процента посочват Меглена Кунева, 1,6 на сто - Николай Бареков, 1,5 на сто - Валери Симеонов, а 1,4 процента - Волен 
Сидеров. 53 процента не дават отговор. 

Според Юлий Павлов е много трудно да се прогнозира дали трагичният инцидент в Горни Лом би повлиял на избирателите. По думите му  не е изключено песимистичните очаквания да бъдат увеличени, а това да доведе до по- ниска избирателна активност

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28