След консултации ГЕРБ и "БСП лява България" постигнаха съвпадение само по четири от основните приоритети за страната, което не е достатъчно за коалиция. ДПС са следващите, които ще приемат или отхвърлят протегнатата ръка на ГЕРБ.
Разговор за совалките на спечелилите вота с политолога Даниел Смилов.
Въпросът е ще постигнат ли консенсус политическите сили за съставяне на ново правителство – това е темата на деня, по която сега търсим коментар на Даниел Смилов – програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Първите консултации вече минаха, БСП се явиха при мандатоносителя, ред е днес и на ДПС. Какво да очакваме?
Следите ли тези срещи, какво отчитате от първата примерно – тази с БСП?
Даниел Смилов: Резултатът беше очакван. Аз мисля, че тези срещи са първоначални и те маркират позициите, с които отделните партии влизат в тези преговори. Аз не бих ги интерпретирал като окончателни срещи. Това, което сега заявяват политическите партии ми се струва, че в един последващ етап може да бъде променено. Но така или иначе това, което видяхме от първата среща е едно маркиране на различията и на допирните точки между програмите на партиите. До голяма степен това е формално упражнение. Те можеха да го направят и без срещи тези партии – просто можеха да си прочетат програмите и да видят точните неща. В този смисъл голямото послание е, че засега е по-вероятно БСП да не влиза в едно коалиционно споразумение с ГЕРБ, но все пак беше оставена отворена една врата да се види доколко социалистите могат да отстъпят от някои от предизборните си обещания. И затова аз казвам, че не трябва да им предаваме съвсем окончателен смисъл на тези преговори, защото тази вратичка беше оставена отворена.
Сега това, което трябва да стане е да минат тези първо, бих ги нарекъл, някои неформални консултации с всички партии и едва след това започва една процедура по формални консултации, които Конституцията ги изисква. Тези формални консултации ще бъдат проведени от президента и там също можем да види промяна в някои от позициите на партиите, така че очакваме един сравнително дълъг процес.
Р. П.: Г-н Смилов, моля да разтълкувате и вота на българина – 8 партии в Народното събрание, нещо, което не се е случвало скоро, но затова пък вашите колеги наблюдатели казват, че е тенденция в Европа да има представителство на повече партийни пристрастия.
Д. С.: Не е станало нещо ненормално. Парламентарният режим дава възможност за такива ситуации. Такива ситуации можеха да се получат и при някои от предходните избори. Знаете, че някои от партиите бяха на ръба на 4-те процента. Фактът, че не са влезли е до голяма степен случайност – когато една партия е много близо до 4-те процента в рамките на статистическата грешка често пъти може да се окаже или вътре, или извън парламента. Това, което стана на последните избори е, че падна леко избирателната активност и това даде шанс на някои от малките партии и затова се получи този безпрецедентен резултат. Проблемът при нас е, че това е свързано и с влизането в парламента на партии, които не всички от тях са създавани да създават политически мнозинства или да подкрепят мнозинства. Някои от тях бяха създадени по-скоро да разрушават политически мнозинства или да правят невъзможно традиционните партии да имат мнозинство. Имам предвид партии от националистическия сектор, други партии като партията на г-н Бареков, която и така не е ясно какво точно представителство има в обществото. Та това прави трудна ситуацията – не само много партии, а и доста са различни по послания.
Сега, въпреки че математически има много варианти за съставяне на правителството, на практика те са сведени най-грубо казано те са сведени до три. Едното е правителство на малцинството на Бойко Борисов. Но този вариант изглежда нереалистичен. Самият Борисов разбира, че този вариант е много труден – с 84 депутата да крепиш правителство да малцинството, да разчиташ на плаващи мнозинства по теми е много трудно, така че този вариант ми се струва към момента отпаднал.
Какъв летен туристически сезон изпращаме и колко гости от България и чужбина посрещнахме? Питаме в програма "Ден след ден" - проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. В Световния ден на туризма, 27 септември, Драганов подчерта, че изпращаме много добър сезон, може би, това е най-добрият сезон за последните няколко години...
Скопие създаваше псевдопроблеми негативен отенък, които да отвличат вниманието от истинските проблеми пред членството в ЕС. Тъкъв беше и измисленият проблем с непоставянето на знамето им при неофициалната среща на президентните на двете страни. Целта на този маньовър беше да се покаже, че България е страната, която саботира диалога и пречи на..
"Това беше изключителна от гледна точка на предизвикателствата година. В нашия край, слава на Бога, нямаше градушки и други природни бедствия, но пък за сметка на това горещините бяха страшни". Такава равносметка прави Георги Джингаров, лозар и винопроизводител от Брестовица. По думите му, ако нашите предци са наричали част от дните през юли..
Костадин Димитров не отговори дали ще остане кмет на Пловдив след парламентарните избори на 27 октомври. Той е включен на второ място в листата на ГЕРБ - СДС за Пловдив град след лидера Бойко Борисов. В интервю за Радио Пловдив Костадин Димитров обясни решението си така: "Нямах колебания дали да се включа в листата, защото за 10 месеца имах много..
Предизборната кампания трябва да бъде по същество. Ние нямаме предизборна програма, а програма за управление, която представяме по време на предизборната кампания, заяви в програма "Точно днес" третият в листата на ГЕРБ-СДС за предстоящия парламентарен вот и депутат в 50-то Народно събрание Георги Георгиев. По думите му още на предишните..