Залагаме на цитирането, а не на собственото търсене

Време, в което институциите изпитват вина към гражданите, време на хейтъри, време на свръхочаквания и на свръхразочарования. Описанието на темпоралната рамка, в която живеем, взимам назаем от реплика на знакова фигура от най-близката история на България от филм за българския преход, който БНТ снощи излъчи. 

Подобна характеристика на обществения климат обаче звучи така актуално сега, както и преди 5, и преди 10, а и преди повече години, сякаш, за да бъде подложен на тест прагът на обществената устойчивост. Въпреки че вчера поредните преговори за коалиционно споразумение между ГЕРБ и реформаторите отбелязаха напредък, все още е рано за него да се говори като за успешно осъществен акт, който да внесе промяна в нагласите на гражданите.  С литературния критик и носителя на Националната награда на името на Николай Хайтов Емилия Каменова  - разговор за големия дисбаланс между представи и действителност.

Р.П: Казвайки отново честита награда  за Вашия роман „Страсти и неволи”, кажете  възможно ли е да бъде направена някаква аналогия между времето, което изследвате в нея и съвремието ни?

Е.Каменова: Книгата обхваща период от граничните години  на Освобождението до съвременността. Такава аналогия може да се направи винаги, но печалното е, че повтаряемостта не може да бъде изтръгната от съзнанието на хората, от механизмите, с които те реагират, повтаряемост, която говори за това, че българинът не обича да се учи от уроците на историята.

Р.П:  Коя е най-ефективната форма за граждански натиск нвърху политиците. Дали това е протестът или има  и нещо друго?

Е.Каменова:  Повече залагам на „нещо друго”. Аз участват в учителската стачка, минах през всичките нейни вълнения, радости и разочарования тогава, когато политици, които са  и сега на политическата сцена, я нарекоха „седянка”. И не мога да приема, че радикалното противодействие може да реши проблем, защото не се знае кой стои зад него и дърпа конците. Едновременно с това си мисля, че съвременният гражданин има нужда да бъде по-компетентен, по-подготвен, защото понякога той протестира срещу нещо, което по закон е дадено. Протестира срещу презумпцията, която няма как да бъде отхвърлена и става поредният бунт  в чаша вода, който не може да промени нищо. Има много хубава английска пословица, която Хайтов често цитира: „дяволът е в подробностите”.Всеки от нас има мнение за макрорамката, но когато стане дума за детайла, започват да си навеждат главите. Именно затова аз залагам на необходимостта от по-висока компетентност, за която непрекъснато да се говори. Иначе гастрольорите по медиите, изпълняват една и съща роля.

Р.П:  може ли изходът от кризата да бъде решен  с конкретно действие, ако генезисът на проблема си остава непокътнат – нещо, което убягва на политиците?

Е.Каменова: Въпросът е сложен, защото много зависи от конкретната практика, която ще се предприеме, защото тя може да доведе до поредното отлагане.

Повече чуйте от интервюто с Емилия Каменова