Време, в което институциите изпитват вина към гражданите, време на хейтъри, време на свръхочаквания и на свръхразочарования. Описанието на темпоралната рамка, в която живеем, взимам назаем от реплика на знакова фигура от най-близката история на България от филм за българския преход, който БНТ снощи излъчи.
Подобна характеристика на обществения климат обаче звучи така актуално сега, както и преди 5, и преди 10, а и преди повече години, сякаш, за да бъде подложен на тест прагът на обществената устойчивост. Въпреки че вчера поредните преговори за коалиционно споразумение между ГЕРБ и реформаторите отбелязаха напредък, все още е рано за него да се говори като за успешно осъществен акт, който да внесе промяна в нагласите на гражданите. С литературния критик и носителя на Националната награда на името на Николай Хайтов Емилия Каменова - разговор за големия дисбаланс между представи и действителност.
Р.П: Казвайки отново честита награда за Вашия роман „Страсти и неволи”, кажете възможно ли е да бъде направена някаква аналогия между времето, което изследвате в нея и съвремието ни?
Е.Каменова: Книгата обхваща период от граничните години на Освобождението до съвременността. Такава аналогия може да се направи винаги, но печалното е, че повтаряемостта не може да бъде изтръгната от съзнанието на хората, от механизмите, с които те реагират, повтаряемост, която говори за това, че българинът не обича да се учи от уроците на историята.
Р.П: Коя е най-ефективната форма за граждански натиск нвърху политиците. Дали това е протестът или има и нещо друго?
Е.Каменова: Повече залагам на „нещо друго”. Аз участват в учителската стачка, минах през всичките нейни вълнения, радости и разочарования тогава, когато политици, които са и сега на политическата сцена, я нарекоха „седянка”. И не мога да приема, че радикалното противодействие може да реши проблем, защото не се знае кой стои зад него и дърпа конците. Едновременно с това си мисля, че съвременният гражданин има нужда да бъде по-компетентен, по-подготвен, защото понякога той протестира срещу нещо, което по закон е дадено. Протестира срещу презумпцията, която няма как да бъде отхвърлена и става поредният бунт в чаша вода, който не може да промени нищо. Има много хубава английска пословица, която Хайтов често цитира: „дяволът е в подробностите”.Всеки от нас има мнение за макрорамката, но когато стане дума за детайла, започват да си навеждат главите. Именно затова аз залагам на необходимостта от по-висока компетентност, за която непрекъснато да се говори. Иначе гастрольорите по медиите, изпълняват една и съща роля.
Р.П: може ли изходът от кризата да бъде решен с конкретно действие, ако генезисът на проблема си остава непокътнат – нещо, което убягва на политиците?
Е.Каменова: Въпросът е сложен, защото много зависи от конкретната практика, която ще се предприеме, защото тя може да доведе до поредното отлагане.
Повече чуйте от интервюто с Емилия Каменова
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...