Образованието е пасивен цензор по отношение на комунистическия режим

Искаме да забравим тайните или механизма, по който те ни манипулират особено в прехода.

Но, не познавайки тайните и механизмите им -  манипулацията продължава.

Казваме си го след честването на годишнината от 10 ноември 1989 г., когато промяната в България настъпи. Разговорът, който водим е с Христо Христов – журналист, който посвети последните, сигурно повече от 10 г., да чете досиета, да разсъждава върху досиетата и да приеме за своя мисия включително представянето на човешки истории, запомнящи се достатъчно красноречиви, за да ни кажат в какво време сме живели и какво от него не бива да се връща.

Вчера започна и телевизионна поредица на Христо Христов „Отворени досиета”, в която ще научаваме наистина детайли от разбити човешки съдби от времето на комунистическия режим.

Как гледате на мисията, която имаме като общество, да си кажем къде сме?

Христо Христов: Доста самокритично и мисля, че това е правилният начин, тъй като младите хора по никакъв начин не са виновни, че не знаят достатъчно за периода 1944 – 1989 г. А за мен истината за този период е от съществено значение затова ние да бъдем едно общество, което да създава граждани, а не една държава, която да произвежда консуматори. Без знанието и информацията за него хората са много манипулируеми.

Р. П.: Кампанията „25 г. свободна България” не доведе ли тя до основно противоречие да разсъждаваме и да хулим прехода, като че възраждайки носталгия, което противоречи на идеята ? Парадокс, но  разсъждавайки тези 25 г. пропуснахме да научим, да  оценим като институции и като граждани онези 45 г., които явно не стигат?

Х. Х.: Не може да обясним и ние да разберем и да оценим прехода, без да знаем как е започнал, какво е завещано преди той да започне.

Р. П.: Именно, именно това някъде се изпусна и сега изглеждаме невежи и неуки, безотговорни.

Х. Х.: Това е така, защото в България по принцип липсва култура на паметта в сравнение с други страни. Аз изследвам и наблюдавам тези процеси. Ние свидетели на редица управления, които, идвайки на власт управляват така все едно, че историята на България е започнала от тях. Всичко това се сменя и махалото на времето се движи с много голяма скорост, за разлика от времето преди 1989 г. Ние живеем в един глобален свят и за мен е крайно време всичко, което излезе като документи в резултат на тази огромна документална революция през последните 25 г. всичко, което знаем и бихме могли да направим паралел с това, което направиха другите страни от бившия Източен блок трябва просто да влезе в образователната система. Сега ние  чуваме гласове, че това трябва да се направи, аз съм един от хората, който поддържа тази идея от доста дълго време, самият факт, че аз от близо 5 г. съм създал един алтернативен източник за информация за дейността на репресивния апарат на комунистическата партия и за този режим, имам предвид моя сайт Държавна сигурност.соm, има нужда от подобни алтернативни източници на информация, защото и това изследване, което вие цитирахте, забележете – едва 10 % от информацията и знанията на младите хора за комунизма се  базира на средното  образование и университетите. Това е просто срамно да се коментира. Докато процентите за интернет, за  филмите са вече 16 т. е. образованието в момента, защото това е държавна политика, участва в едно престъпление към младите хора и това е един, как да го кажа, за мен това е един пасивен цензур затова да се създават граждани в тази страна, които да могат на базата на фактите, на обективния прочит на историята да могат да си съставят мнение, а не мнението им да е базирано на разкази на близки, както става ясно в това социологическо проучване, което е представително за цялата страна, и да се говори, че социализма е бил страшно хубав, когато комунистическата партия е фалирала три пъти България за периода 1960 – 1989 г., когато тя е завещала най-лошия икономически старт от всички страни в Източния блок, когато липсват данните за репресиите от 1944 г. до 1989 г.

Цялото интервю с Христо Христов е в прикачения файл.