Кой ще спечели от псевдоупражнението „избери си сам пенсия” и ще доведе ли то до това, осигуряващите се да се превърнат в големия губещ, а държавата – в големия печеливш?
Парламентарната бюджетна комисия прие предложението да се даде право на хората да решат сами дали парите, които в момента отиват в частните пенсионни фондове, да се внасят в тях, или – в НОИ. Свобода под натиск, национализация на вноските ли са промените в същността си, разрушаващи философията на пенсионния модел в страната? Това разбрахме от парламентарния шум, достигнал до нас по темата. Защо държавата иска да сложи ръка върху парите за пенсия и ще върнат ли обсъжданите законодателни инициативи доверието в пенсионната система – въпроса задаваме на юриста от ДБГ и секретар на парламентарната група на РБ Димитър Делчев.
Преди да задам конкретния въпрос обаче ми се иска да повторим, че решението беше взето вчера с едно много нетипично мнозинство, което беше в лицето на помощта на ДПС и на Патриотичния фронт, подкрепа получиха ГЕРБ за това свое предложение в бюджетната комисия. Вие, реформаторите, се въздържахте, между другото заедно с БСП, с Атака, с хората на Бареков, но точно от вас като че ли това предварително не се очакваше, въпреки че заявихте, че имате някои съображения по темата. Кои точно обърнаха каруцата, за да подкрепите една такава идея?
Димитър Делчев: Аз бързам да кажа не виждайте в това някаква нова коалиция. Не е такъв случаят. Случаят е по-скоро, как да го кажа, разочарование от подхода, който ГЕРБ възприеха по отношение на този въпрос. Всъщност, Реформаторският блок, и ако трябва да съм честен, и Движение „България на гражданите” като част от Реформаторския блок реагирахме първи в случая като още в понеделник ние заявихме, че начина на взимане на това решение е едно много важно решение, с което се променя цялата философия на пенсионната система, беше погрешен. Това решение беше взето от ГЕРБ, без да се консултират с работодателите, без да оценят въздействието върху бизнеса и като цяло върху пенсионния модел и най-важното, без да се консултират с коалиционния си партньор в лицето на Реформаторския блок. Ние не знаехме за това решение и разбрахме за него от меморандума, който ГЕРБ подписаха със синдикатите, а имаме хиляди документи, които казват, че такива важни въпроси се решават между нас и ГЕРБ първо и след това се представят на широката общественост.
Р. П.: Г-н Делчев, Да, разбрах ви, но тъй като става въпрос все пак за една парламентарна процедурна технология кажете по същество коя част от тези предложения на вас ви се струват неработещи.
Д. Д.: По същество искам да кажа следното: този въпрос касае втория стълб на пенсионната система – това е задължителното доброволно осигуряване. Те връщат стария модел – тогава, когато го нямаше, тогава, когато всичко беше само НОИ. Те искат да кажат следното – ние ще дадем свободния избор на хората да решават, но реално те не дават свободен избор на хората да решават. Реално се получава като мишката, която тича в клетката. Защо? Защото ако хората в едногодишен срок не заявят, че те искат да са в пенсионен фонд, имам предвид тези, които тепърва започват да се осигуряват те автоматично отиват в НОИ и няма връщане назад. Ако те пропуснат този едногодишен срок това е решение за цял живот и това е решение, което държавата им налага. Нека си даваме сметка, че НОИ има постъпления по първия стълб на пенсионната реформа. Всички тези пари, които ние плащаме за осигуровки отиват в голямата си степен в НОИ. Само 5 % се разпределят между пенсионните дружества по лични партиди на всеки човек. Т. е. ако вие утре отидете в пенсионно дружество, фонд и проверите колко са ви парите не можете да видите сумата, която се е натрупала.
Р. П.: Правя го най-редовно, между другото, аз съм от тези, които се самоосигуряват.
Д. Д.: Правилно. И вие най-вероятно знаете вашия пенсионен фонд как инвестира парите ви, дали е с добра доходност и можете всеки момент да си смените единия пенсионен фонд с другия ако не сте доволни. Но ако вие отидете в НОИ вашите пари отиват в общия куп, с който се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери, а дали ще има пари след 20 г., след 30 в зависимост от това кой се пенсионира и колко му е възрастта, това никой не знае.
Р. П.: Всъщност, това е и основният препъни камък в предложението, че хората си задават основния въпрос – каква ще бъде съдбата на техните пари, при условие, че съвсем добросъвестно са се осигурявали до този момент и защо с техните пари всъщност трябва да се пълнят дупките в системата на НОИ.
.....................
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..