Игнажден е - внимавайте кой пръв влиза в къщата и не давайте нищо в заем!

На 20 декември православната църква почита Свети Игнатий Богоносец. С Игнажден започват Коледните празници.

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като ученик на Св. Апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Св. Симеон Метафраст (10 век), според което Св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство. Самият Игнатий често казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Светецът завършва живота си с мъченическа смърт в Рим - осъден е на смърт от римския император Траян заради християнската си вяра и загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Народът нарича днешния ден Игнажден и го смята за начало на коледните и новогодишните празници. Старите българи смятат, че на 20 декември започва Новата година. Затова в някои области на страната наричат празника Нов ден, а също Игнат и Млада година.

Игнажден е свързан с обичая „полазване”, характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Поляз или Полязовден. Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден.

В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полезника богато, а той на свой ред ги благославял.

Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.

На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем.

Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.

Има няколко поверия за този ден:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша;

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие;

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие;

Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Ядат се постни ястия, но без боб, за да няма градушки през годината. Хубаво е на трапезата да има сарми, царевица, картофи с праз, орехи, мед, варено жито.

Част от "мъжката работа" на Игнажден е съвсем различна. На този ден станеникът събира в дома си коледарската чета, която ще поведе след броени дни. От Игнажден коледарите започват да си припомнят многобройните песни-наричания и ги предават на младите момчета, на които предстои да коледуват за пръв път.

За старите българи Игнажден е бил един от най-важните празници. Огънят, който палели, символично привличал слънцето.

Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.