Любовта като милост, отдаденост и посвещение - не е лесно, но да опитаме

Все по-рядко оставаме насаме със себе си и с вътрешните си озарения, с милостивите означения на простите неща  - като достойнството, децата, плодоносните усилия да направим добро, ведростта на усмивката –  с тези думи на Мирела Иванова – поетеса и писателка,  започва един разговор с Поглед Нагоре. Мирела Иванова във времето за култура и духовност на Радио Пловдив, Мирела Иванова, чиито стихове са преведени на всички големи европейски езици, между наградите й е и онази, която е в пряка връзка с Пловдив – националната литературна награда „Христо Г. Данов”, припомням  и наградата й за модерна поезия от Източна Европа.

Защо за Мирела Иванова е възможен този разговор с поглед нагоре? Питам, защото за много хора той е труден – надолу към битието, без да търсят милостивите значения на простите неща.

М. И.: Вероятно, защото е труден, тъкмо затова много ме привлича и с времето, с помъдряването, все повече ми се иска да вдигна поглед именно нагоре. Не е тайна, че всеки от нас, всеки от поетите и писателите на 90-те се взираше много яростно и прецизно надолу в подробностите на промяната, на битието, на всекидневното голямо всекидневие, но като че ли дойде време за помъдряване. Може би то е време и за всички нас. Сега все повече ме привлича възможността да видим и това, което е над нас, това, което е отвъд бита, защото то винаги съществува.

Литературният Пегас препуска между звездите и из калта на нашето битие, но слава Богу, не се  е уморил и крилете му не са клюмнали.

В началото бе Словото и това е еднакво важно и за гладните и за ситите.

Да си пожелаем предколедно  любов - любовта като милост, като отдаденост, като посвещение. Не е лесно, но да опитаме.

Цялото интервю на Галя Митева  с Мирела Иванова чуйте тук.