На Сполезинден пак гадаем за годината по първия посетил дома ни

На 2-ри януари Православната църква почита Свети Силвестър, роден в началото на ІV в. в Рим. Той управлявал цели 21 години Римската църква и покръстил самия император Константин Велики.  

В българския народен календар този празник се нарича Карамановден, а също и Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Отдава се почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Този ден е свързан с обичая да се чистят (ринат) оборите.

Момци коледари и по-възрастни женени мъже, наричани “риначи”, извършват обредно ритуално почистване - “риене” на оборите. Привечер, разделени на чети, с песни и свирня на гайди, със запалени фенери те тръгват да почистят оборите на стопаните. След като изринат и изхвърлят тора, слагат на воловете нова плява, за което стопаните ги даряват с торба, в която има кравай, наденици, бъклица с вино.

Народът нарича втория ден от новата година и Сполезинден, тъй като го свързва с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината. Затова на Сполезинден хората гледат кой “ще ги сполези”. Ако той е добър човек и заможен стопанин, това е знак, че идващата година ще е здрава и плодородна.

Именници: Горан, Горица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър