Какви сигнали за саниране на политическата система даде политическият януари? Ръководителят на УС на Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски” проф. Петър Емил Митев
Проф.. Петър Емил Митев: Има най-малко два контекста за политическите процеси, които предстоят. Единият е международният. Вътрешното положение на България ще бъде със сигурност по-зависимо от външните обстоятелства, отколкото досега. Това, че в България се създава команден център на НАТО, не е случайно. Има достатъчно възрастни хора, които могат да си спомнят, че в България никога не е имало команден център на Варшавския договор. Никога не е имало съветски или пък други мирни войски на Варшавския договор. Сега с командния център ще се създадат и Сили за бързо реагиране и ще се приеме специален закон за преминаване на съюзни войски.през българска територия. България се въвлича в геополитическата конфронтация, чийто финал все още не се вижда, въпреки че се виждат усилията за постигането му. Със сигурност обаче може да се каже едно: Европа и НАТО не са заинтересовани от дестабилизация на България. Те не желаят разбъркването на ситуацията в страната и подкрепят сегашното правителство. Това бе ясно заявено на премиера Бойко Борисов, който пък от своя страна даде да се разбере, че разчита на тази западна натовската и европейска подкрепа.
Р.П. – Витаещото усещане за несигурност обаче не означава приближаваща реална опасност от военни действия на европейска територия....
Проф. Петър-Емил Митев: Днес предстоят преговори в Москва между Оланд, Меркел и Путин и разговорите ще бъдат от голямо значение дали ще се насочим към мирния изход, който е единственият рационален или ще се увеличи конфронтацията. Опасността от конфликт не е отминала. Това го чувстват най-ясно българите в Украйна. Бунтът им е най-категоричната българска реакция срещу увеличаване на напрежение. Другият вектор е вътрешното напрежение. Налице е консолидация на управленската формула и сближаване на партньорите в Правителството. Политическата стабилност се подкрепя от общественото мнение, дори и от тези, които не са привърженици на Правителството. Небето обаче не е безоблачно. Вече имаше идея за вот на недоверие, което е изключителен прецедент преди да отминат 100-те дни на Правителството. От друга страна най-голямата опозиционна партия – социалистическата, допусна да се стигне до предсрочни избори, което дава да се разбере, че отношенията между партньорите в Правителството са едновременно и съюзнически, и конкурентни – РБ и ГЕРБ. Първите обществени реакции на реформите ги виждаме. Управляващата партия ще търси възможност да маневрира и да дава заден ход, ако осъзнае, че реакцията на съпротива е по-голяма. Със сигурност местните избори през есента обаче ще бъдат равносметка на едногодишното управление и лакмус за това дали Правителството ще изкара пълен мандат. Повече чуйте в звуковия файл:
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно