Какви сигнали за саниране на политическата система даде политическият януари? Ръководителят на УС на Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски” проф. Петър Емил Митев
Проф.. Петър Емил Митев: Има най-малко два контекста за политическите процеси, които предстоят. Единият е международният. Вътрешното положение на България ще бъде със сигурност по-зависимо от външните обстоятелства, отколкото досега. Това, че в България се създава команден център на НАТО, не е случайно. Има достатъчно възрастни хора, които могат да си спомнят, че в България никога не е имало команден център на Варшавския договор. Никога не е имало съветски или пък други мирни войски на Варшавския договор. Сега с командния център ще се създадат и Сили за бързо реагиране и ще се приеме специален закон за преминаване на съюзни войски.през българска територия. България се въвлича в геополитическата конфронтация, чийто финал все още не се вижда, въпреки че се виждат усилията за постигането му. Със сигурност обаче може да се каже едно: Европа и НАТО не са заинтересовани от дестабилизация на България. Те не желаят разбъркването на ситуацията в страната и подкрепят сегашното правителство. Това бе ясно заявено на премиера Бойко Борисов, който пък от своя страна даде да се разбере, че разчита на тази западна натовската и европейска подкрепа.
Р.П. – Витаещото усещане за несигурност обаче не означава приближаваща реална опасност от военни действия на европейска територия....
Проф. Петър-Емил Митев: Днес предстоят преговори в Москва между Оланд, Меркел и Путин и разговорите ще бъдат от голямо значение дали ще се насочим към мирния изход, който е единственият рационален или ще се увеличи конфронтацията. Опасността от конфликт не е отминала. Това го чувстват най-ясно българите в Украйна. Бунтът им е най-категоричната българска реакция срещу увеличаване на напрежение. Другият вектор е вътрешното напрежение. Налице е консолидация на управленската формула и сближаване на партньорите в Правителството. Политическата стабилност се подкрепя от общественото мнение, дори и от тези, които не са привърженици на Правителството. Небето обаче не е безоблачно. Вече имаше идея за вот на недоверие, което е изключителен прецедент преди да отминат 100-те дни на Правителството. От друга страна най-голямата опозиционна партия – социалистическата, допусна да се стигне до предсрочни избори, което дава да се разбере, че отношенията между партньорите в Правителството са едновременно и съюзнически, и конкурентни – РБ и ГЕРБ. Първите обществени реакции на реформите ги виждаме. Управляващата партия ще търси възможност да маневрира и да дава заден ход, ако осъзнае, че реакцията на съпротива е по-голяма. Със сигурност местните избори през есента обаче ще бъдат равносметка на едногодишното управление и лакмус за това дали Правителството ще изкара пълен мандат. Повече чуйте в звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...