Въпреки че е на опашката по доходи, българинът не е склонен на компромиси, когато му предлагат нова работа. Дори и осъзнавайки бедността си, българинът не е склонен да поема рискове свързани с професионалната му реализация. Това показват редултатите от изследване на Българската търговско-промишлена палата за мобилността на работещите у нас. По темата разговаряме с Беата Папазова – съветник по европейските въпроси към БТПП
Р.П. Какъв е обектът на проучването за нагласите и кои са изследваните групи – резултатите от проучването са атрактивни, но и провокират въпроси.
Беата Папазова: Във връзка с Центровете за кариерно развитие, създадени по ОП „Развитие на човешките ресурси” част от дейността на Центъра е насочена към лица, които се интересуват от кариерно развитие. Оказва се, че ние не сме много склонни към мобилност. Свикнали сме работата да идва при нас, а не ние – при работата. За това има много причини – народопсихология......
Р.П. Сещам се за Мохамед и планината.....
Б. Папазова: Може би сме повече свързани с родителите, трудно е при преместване в ново населено място да се решат проблеми като работа за съпруга и съпругата, училище за децата.... В много страни в Западна Европа ив САЩ мобилността е нещо естествено, може би там проблемите – битовите са по-добре решени...
Р.П. Може би има и нещо хубаво – българинът е отговорен към семейството си...
Б.Папазова: ...или сме емоционално свързани, не сме свикнали в юношеска възраст да се отделяме от семейството.
Р.П. Даваме ли си сметка, дали професионалният ни статус и професията ни дават възможност за кариерно развитие или това отива на заден план?
Б. Папазова: За нас е най-важно да сме наети някъде, да имаме някакви доходи за семейството, но кариерното развитие придобива значение за по-младите хора. За респондентите ни с висше образование това не е безразлично. Ето защо бихме посъветвали работодателите, когато искат да привлекат млади хора, да им предоставят и възможности за развитие....
Р.П. Какво показват данните от анализа Ви за Пловдив?
Б.Папазова: Интересно е, че желанието за промяна в професионалната област за Пловдив е сравнително високо – 53% от анкетираните заявяват, че искат да си променят професионалната област, друго интересно е, че е твърде висок процентът на хората, които искат да започнат работа в друга фирма. По отношение на мобилност обаче като голям град, Пловдив не стои на първо място - 13% са склонни, че искат да отидат в друг град и всички те – в чужбина. Чуйте още тук:
Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се..
Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд заради решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум. В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото, заяви президентът Радев. Манипулациите, че предложеният от него референдум е срещу..
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров изтъкна в интервю за Радио Пловдив основните искания на протестиращите музейни специалисти. " Имаме искания за увеличаване на основният държавен стандарт с 20%, а не както е заложено в бюджета 6,49%" - заяви Тодоров. Огнян Тодоров, който е и председател на Сдружението на..
След протеста на националните медии - има ли решение на управляващите за дофинансиране на БНТ, БНР и БТА? Според депутата Тома Биков, член на комисията по култура и медии в Народното събрание ситуацията в в БНР и БНТ не е тревожна от вчера. Но това, което може да се обобщи след изслушването на генералните директори на двете медии вчера е, че..
До шест месеца трябва да е готова Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Това реши в сряда Народното събрание, като натовари със задачата министерствата на социалната политика и финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Какви са тенденциите за..